| Буква П |
|---|
| полагам - полагаш, несв. и положа, св.; какво/кого. Поставям, слагам тържествено. Полагам мъртвец в гроба. • Полагам грижи. Грижа се. • Пола... |
| полазвам - полазваш, несв. и полазя, св. 1. Лазя малко. 2. Какво/кого. Лазя по нещо или по някого. Мравките полазиха ръката ми. 3. Прен. Запо... |
| полазя - полазиш, мин. св. полазих, мин. прич. полазил, св. — вж. полазвам. |
| полакомя се - полакомиш се, мин. св. полакомих се, мин. прич. полакомил се, св. — вж. полакомявам се. |
| полакомявам се - полакомяваш се, несв. и полакомя се, св.; за какво. Приисква ми се да притежавам нещо, ламтя за нещо. |
| поласкавам - поласкаваш, несв. и полаская, св.;кого. Лаская някого късо време или еднократно по повод на нещо. Вниманието Ви ме поласка. — пола... |
| полаская - поласкаеш, мин. св. поласках, мин. прич. поласкал, св. — вж. поласкавам. |
| поле - мн. полета и поля, ср. 1. Равнина без гора. Тракийското поле. 2. Обработван равен участък земя; нива. Жътва в полето. 3. Равно про... |
| полеви - полева, полево, лш. полеви. Спец. Който е свързан с бойно поле. |
| полевъд - мн. полевъди, м. Остар. Човек, който отглежда житни растения. |
| полевъдка - мн. полевъдки, ж. Остар. Жена полевъд. |
| полевъдство - само ед. Остар. Отглеждането на житни растения като част от стопанството на страната; земеделие. |
| полегат - полегата, полегато, мн. полегати, прил. Който е с лек наклон. Полегат хълм. // същ. полегатост, полегатостта, ж. |
| полегна - полегнеш, мин. се. полегнах, лгин. прич. полегнал, се. — еж. полягам. |
| поледица - само ед. или поледици само мн. Тънък пласт лед върху земята. |
| полежа - полежиш, мин. се. полежах, мин. прич. полежал, се. — еж. полежавам. |
| полежавам - полежаваш, несв. и полежа, св. Лежа кратко време. Ще полежа и ще ми мине. |
| полезащитен - полезащитна, полезащитно, мн. полезащитни, прил. Който предпазва земеделските култури. |
| полезен - полезна, полезно, мн. полезни, прил. От който има полза. Полезен дивеч. // същ. полезност, полезността, ж. |
| полека - нареч. 1. Бавно, спокойно, без бързане. Вървя полека. 2. Леко, слабо, внимателно. Бутни го полека. 3. Разг. Тихо, кротко. Влизам п... |
| полекичка - нареч., умал. Много полека. |
| полемизирам - полемизираш, несв. и св.; с кого. Водя полемика; дискутирам, споря. |
| полемика - мн. полемики, ж. Публичен спор по повод на поставен проблем. Участвам в полемиката, // прил. полемичен, полемична, полемично, мн. ... |
| полемист - мн. полемисти, м. Човек, който (умее да) води полемика. |
| полемистка - мн. полемистки, ж. Жена полемист. |
| поленявам се - поленяваш се, несв. и поленя се, св. Разг. 1. Отдавам се на леност, ставам ленив. 2. Внезапно и за кратко време ме обхваща мързел,... |
| полепвам - полепваш, несв. и полепна, св.; по какво. Залепвам по повърхността на нещо. Прах полепва по дрехите. |
| полепна - полепнеш, мин. св. полепнах, мин. прич. полепнал, св. — вж. полепвам. |
| полесражение - мн. полесражения, ср. 1. Обикн. ед. Място, на което се води сражение; бойно поле. 2. Прен. Място на ожесточени спорове, дискусии. |
| полет - мн. полети, (два) полета, м. 1. Летене. Красив полет. 2. Прен. Порив, подем, възход. Полет на мисълта. |
| полетя - полетиш, мин. св. полетях, мин. прич. полетял, св. — вж. полетявам. |
| полетявам - полетяваш, несв. и полетя, св. 1. Започвам да летя. Птицата полетява. 2. Падам. Полетях в снега. 3. Летя малко или от време на вре... |
| полечка - нареч., умал. Разг. Много полека. |
| полея - полееш, мин. св. полях, мин. прич. полял, св. - вж. поливам. |
| полза - само ед. Облага, изгода. Полза от знанията. |
| ползвам - ползваш, несв. 1. Кого/какво. Принасям полза. Книгата ме ползва. 2. Какво. Служа си с нещо; използвам. Ползвам английски. — ползва... |
| ползотворен - ползотворна, ползотворно, мн. ползотворни, прил. Който допринася полза; полезен. |
| ползувам - ползуваш, несв. Ползвам. |
| поли- - Образува сложни думи със значение много, напр. поливалентен, поливариантен, полифункционален и др. |
| полиандрия - само ед. Брачни връзки на една жена с много мъже. |