Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
пайдушко - само ед. Българско хоро с бърз такт (5/8).
пайет - мн. пайети, (два) пайета, м. Обикн. мн. Малка метална или стъклена пластинка, която се използва за украса на дрехи и аксесоари. Ро...
пак - нареч. 1. Отново, още един път. Тя пак дойде. 2. Въпреки това, дори тогава. И да ме оставиш, пак ще те обичам.
пакет - мн. пакети, (два) пакета, м. 1. Нещо, което е добре увито или запечатано. Носеше малък пакет. 2. Малка пощенска пратка. 3. Събрани...
пакетирам - пакетираш, несв. и св.; какво. Затъвам, залепвам в пакет.
пакост - пакостта, мн. пакости, ж. 1. Действие, което причинява вреда; повреда, щета, злина. 2. Беля. Децата постоянно правят пакости.
пакостен - пакостна, пакостно, мн. пакостни, прил. Който причинява пакост.
пакостлив - пакостлива, пакостливо, мн. пакостливи, прил. 1. Който прави пакости; вреден. 2. Немирен, непослушен. Пакостливо дете. // същ. пак...
пакостник - мн. пакостници, м. 1. Същество, което пакости. 2. Немирно дете.
пакостница - мн. пакостници, ж. Жена или женско животно пакостник.
пакостя - пакостиш, мин. св. пакостих, мин. прич. пакостил, несв. Причинявам пакости, правя пакости.
пакт - пактът, пакта, мн. пактове, (два) пакта, м. Важен международен договор.
пал - само ед. Система за излъчване на телевизионен сигнал.
палав - палава, палаво, мн. палави, прил. Игрив, буен, немирен. Палаво коте. // същ. палавост, палавостта, ж.
палавник - мн. палавници, м. Палаво дете или младеж.
палавница - мн. палавници, ж. Палаво момиче.
паламарка - мн. паламарки, ж. Истор. Приспособление за захващане на по-голям брой стръкове при жънене.
паламида - само ед. Плевелно растение с бодливи листа и стъбло.
паламуд - мн. паламуди, (два) паламуда, м. 1. Вид морска пасажна риба, по-едра от скумрия, подобна на нея. 2. Само ед. Много риби от този ви...
паланка - мн. паланки, ж. Остар. Населено място, по-малко от град и по-голямо от село.
палас - само ед. Луксозна сграда. Хотел палас.
паласка - мн. паласки, ж. Кожена чанта, в която се съхраняват куршуми.
палат - мн. палати, (два) палата, м. 1. Дворец, замък. 2. Прен. Разкошно жилище.
палата - мн. палати, ж. 1. Голяма представителна обществена сграда. Съдебна палата. Търговска палата. Синодална палата. 2. Помещение, в кое...
палатален - палатална, палатално, мн. палатални, прил. Спец. Във фонетиката — звук, който се учленява върху твърдото небце; мек, смекчен. Пала...
палатка - мн. палатки, ж. Временно помещение от изпънат брезент или кожа. През лятото живея на палатка.
палач - мн. палачи, м. 1. Човек, който изпълнява смъртни присъди. 2. Прен. Мъчител, потисник.
палачинка - мн. палачинки, ж. Изделие от пържено тесто с пълнеж.
палаш - мн. палаши, (два) палаша, м. Вид ловно куче.
палвам - палваш, несв. и пална, св. Паля еднократно или поединично.
пале - мн. палета, ср. 1. Куче от дребна порода; мъник. 2. Малко куче; кутре. • Бързам като пале пред майка си. Ирон. Много съм нетърпели...
палеж - мн. палежи, (два) палежа, м. Палене, подпалване.
палео- - Първа част на сложни думи, която означава древен, стар, праисторически: палеоазиатски, палеоботаника, палеоклиматология и др.
палеограф - мн. палеографи, м. Учен, специалист по палеография.
палеография - само ед. Историко-филологическа наука, която се занимава с изучаване на древни ръкописи и тяхното писмо.
палеографски - палеографска, палеографско, мн. палеографски, прил. Който се отнася до палеограф и палеография. Палеографски изследвания.
палеолит - само ед. Спец. Най-ранният етап от каменната епоха.
палеонтология - само ед. Наука за вкаменелите изкопаеми животни и растения и за развитието на живата природа през различните епохи.
палет - мн. палети, (два) палета, м. Дървена или желязна поставка, върху която се редят товари за по-лесното им транспортиране.
палешник - мн. палешници, (два) палешника, м. Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: