Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
паплач - паплачта, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа.
папрат - папратта, мн. папрати, ж. Тревисто растение без цветове и семена, с перести листа, което се размножава чрез спори. Орлова папрат. ...
паприкаш - само ед. Ястие от месо и пиперки или от пиперки и домати.
папски - папска, папско, мн. папски, прил. Който се отнася до папата. Папска власт.
папунест - папунеста, папунесто, мн. папунести, прил. Диал. Прежълтял, подпухнал, нездрав.
папуняк - мн. папуняци, (два) папуняка, м. Прелетна птица с качул на главата.
папур - само ед. Блатно растение с тънки и дълги листа; рогоз.
пара - мн. пари, ж. 1. Остар. Най-малката турска монета. 2. Само ед. Пари. Много пара изкарва. 3. Разг. Монета. Една пара падна на пода. ...
пара- - Първа част на сложни думи, която означава отвъд, извън, покрай, напр. парамагнитен, паралингвистичен, параморфизъм, парамнезия, па...
парабел - мн. парабели, (два) парабела, м. Вид автоматичен пистолет.
парабола - мн. параболи, ж. 1. Спец. В математиката — незатворена крива, описана от точка при определено движение. 2. Спец. Къса литературна ...
параван - мн. паравани, (два) паравана, м. 1. Подвижна преграда. 2. Прен. Прикритие.
параграф - мн. параграфи, (два) параграфа, м. 1. Подразделение на текст (обикн. от нормативен акт) с относителна завършеност. 2. Знакът, с ко...
парад - мн. паради, (два) парада, м. 1. Тържествен преглед на войски или други организирани групи. Военен парад. 2. Тържествено шествие. 3...
параден - парадна, парадно, мн. парадни, прил. 1. Предназначен за парад. Парадно облекло. 2. Тържествен, главен. Параден вход. 3. Прен. Пока...
парадирам - парадираш, несв. и св.; с какво. Държа се като на парад, излагам нещо, перча се с нещо. Не парадирай с успехите си.
парадокс - мн. парадокси, (два) парадокса, м. 1. Неочаквано явление, което не съответства на представите ни. 2. Мнение, схващане, твърдение,...
парадоксален - парадоксална, парадоксално, мн. парадоксални, прил. Който съдържа парадокс; невероятен, странен. // същ. парадоксалност, парадокса...
паразит - мн. паразити, (два) паразита, м. 1. Организъм, който се храни за сметка на друг организъм, като му вреди. 2. Прен. Човек, който жи...
паразитирам - паразитираш, несв. и св. Живея като паразит. Тениите паразитират в човешкия организъм.
параклис - мн. параклиси, (два) параклиса, м. Малка църква, която няма осветен престол и в нея не се служи.
паралел - мн. паралели, (два) паралела, м. 1. Спец. В геометрията — линия или равнина, която е успоредна на друга. 2. Спец. В географията — ...
паралелен - паралелна, паралелно, мн. паралелни, прил. 1. Успореден. 2. Ставащ едновременно; сходен, еднакъв. Паралелно движение. Паралелни св...
паралелепипед - мн. паралелепипеди, (два) паралелепипеда, м. Спец. Геометрическа фигура с шест стени, които са две по две успоредни и равни.
паралелизъм - само ед. 1. Успоредност. 2. Пълно съвпадане; еднаквост. 3. Спец. В езикознанието — построяване на фрази с еднаква структура. Синта...
паралелка - мн. паралелки, ж. 1. Учениците от един клас; клас. 2. Гимнастически уред с два успоредни лоста; успоредка.
паралелограм - мн. паралелограми, (два) паралелограма, м. Спец. Четириъгълник, чиито страни са две по две успоредни и равни, а ъглите са два остр...
парализа - мн. парализи, ж. 1. Спец. Заболяване, при което някои органи прекратяват дейността си, обездвижват се. 2. Прен. Загуба на способно...
парализирам - парализираш, несв. и св. 1. Прекратявам дейността на някакъв орган от тялото. 2. Прен. Лишавам от възможност за изпълнение на обич...
паралитик - мн. паралитици, м. Парализиран човек.
паралич - само ед. Парализа. • Детски паралич. Заразна болест, която поразява целия организъм и води до атрофия на крайниците; по-лиомиелит.
паралия - мн. паралии, ж. Остар. Ниска кръгла маса.
параметър - мн. параметри, (два) параметъра, м. Величина, размер, който характеризира основните свойства на предметите и явленията.
парапет - мн. парапети, (два) парапета, м. Невисока стена, ограда на мост, балкон, стълби и под., която предпазва; перила. Парапет на тераса...
парастас - само ед. Спец. Кратка църковна молитва за покойник; помен.
параф - мн. парафи, (два) парафа, м. 1. Съкратен подпис, инициал. 2. Прен. Утвърждаване на документ чрез подписване. • Слагам параф. Подп...
парафин - само ед. 1. Спец. Наситен въглеводород, лесно запалим, в газообразно, течно или твърдо състояние. 2. Бяло полупрозрачно вещество, ...
парафирам - парафираш, несв. и св.; какво. 1. Подписвам, като поставям инициалите си. 2. Прен. Потвърждавам, давам ход на документ.
парафраза - мн. парафрази, ж. 1. Предаване на чужд текст със свои думи. 2. Описателно предаване на думи и изрази, например "пишещият тези...
параход - мн. параходи, (два) парахода, м. Плавателен съд, който се задвижва с парен двигател; кораб. Пътнически параход. // прил. параходен...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: