| Буква П |
|---|
| пъкъл - само ед. Лошата част на отвъдното, предназначена за грешници; ад, преизподня. |
| пълен - пълна, пълно, мн. пълни, прил. 1. На който е заета цялата вместимост или пределно допустимото. Пълна тенджера с вода. Пълна къща. ... |
| пълзач - мн. пълзачи, м. Човек, който пълзи по нещо. |
| пълзешката - нареч. Пълзешком. |
| пълзешком - нареч. Посредством пълзене. |
| пълзя - пълзиш, мин. св. пълзях, мин. прич. пълзял, несв. 1. Движа се прилепнал о земята или близо до земята с помощта на крака и ръце, св... |
| пълководец - мн. пълководци, м. 1. Човек, който ръководи войска; военачалник. 2. Човек, който е голям стратег, умее да води войските към победа... |
| пълнеж - само ед. 1. Смес или вещество, с което се пълни нещо. Кокошка с пълнеж. Шоколадов пълнеж. 2. Пълнене. 3. Електрически заряд. |
| пълнея - пълнееш, мин. св. пълнях, мин. прич. пълнял, несв. Ставам по-пълен. Пълнея от сладко. |
| пълнител - пълнителят, пълнителя, мн. пълнители, (два) пълнителя, м. 1. Приспособление с патрони, което се прикачва към автоматично оръжие. 2... |
| пълновластен - пълновластна, пълновластно, мн. пълновластни, прил. Който има пълновластие. |
| пълновластие - само ед. Пълна, неограничена власт. |
| пълноводен - пълноводна, пълноводно, мн. пълноводни, прил. За река, водоизточник — който има много вода. |
| пълноводие - само ед. Напълване на реките с много вода. |
| пълновръстен - пълновръстна, пълновръстно, мн. пълновръстни, прил. Пълнолетен. |
| пълнокръвен - пълнокръвна, пълнокръвно, мн. пълнокръвни, прил. Който е енергичен, съдържателен, наситен. Пълнокръвен живот. |
| пълнолетен - пълнолетна, пълнолетно, мн. пълнолетни, прил. Който е достигнал пълнолетие. |
| пълнолетие - само ед. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона. |
| пълнолик - пълнолика, пълнолико, мн. пълнолики, прил. Който е с пълно лице. |
| пълнолуние - мн. пълнолуния, ср. Цикъл от въртенето на Луната, когато се вижда като пълен осветен кръг от Земята. Пролетно пълнолуние. |
| пълномаслен - пълномаслена, пълномаслено, мн. пълномаслени, прил. За мляко и млечни продукти — на който е запазена цялата масленост. |
| пълнометражен - пълнометражна, пълнометражно, мн. пълнометражни, прил. За филм — който е достатъчно дълъг, за да запълни една прожекция (около час... |
| пълномощен - пълномощна, пълномощно, мн. пълномощни, прил. Който има пълномощия. Пълномощен министър. |
| пълномощие - мн. пълномощия, ср. 1. Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг. 2. Обикн. мн. Права на длъжнос... |
| пълномощник - мн. пълномощници, м. Човек, който е получил пълномощия. // прил. пълномощнически, пълномощническа, пълномощническо, мн. пълномощни... |
| пълномощница - мн. пълномощници, ж. Жена пълномощник. |
| пълномощно - мн. пълномощни, ср. Документ, чрез който едно лице прави свой пълномощник друго лице да го представлява в определени случаи. |
| пълноправен - пълноправна, пълноправно, мн. пълноправни, прил. Който притежава всички права според закона. Пълноправен собственик. Пълноправен г... |
| пълноправие - само ед. Притежаване на пълни права. |
| пълноценен - пълноценна, пълноценно, мн. пълноценни, прил. Който напълно съответства на изискванията, предявявани към него. Пълноценна работа. ... |
| пълня - пълниш, мин. св. пълних, мин. прич. пълнил, несв.; какво. Правя нещо да стане пълно (в 1 и 8 знач.). Пълня кана. Пълня оръжие. • П... |
| пълчище - мн. пълчища, ср. Обикн. мн. Неподредена, многолюдна тълпа (обикновено за войска); паплач, орда, сган. |
| пън - пънът, пъна, мн. пънове, (два) пъна, м. 1. Това, което остава от дървото след отсичане, заедно с корените. 2. Къс и дебел отрязък ... |
| пънк - неизм. Направление в западната младежка култура от края на 70-те години на XX в., което се отличава с предизвикателства в облеклот... |
| пънкар - пънкарят, пънкаря, мн. пънкари, м. Привърженик на пънкнаправлението. |
| пънкарка - мн. пънкарки, ж. Жена пънкар. |
| пънчушка - мн. пънчушки, ж. Гъба, която расте по стари пънове. |
| пъп - пъпът, пъпа, мн. пъпове, (два) пъпа, м. 1. Малка вдлъбнатина в средата на корема на човек. 2. Удължена тъкан, чрез която се храни ... |
| пъпеш - мн. пъпеши, (два) пъпеша, м. 1. Влачещо се растение, което през лятото ражда едри, сочни и вкусни жълти (или жълто-зелени) плодове... |
| пъпка - мн. пъпки, ж. 1. Неразпукнал се цвят на растение. Роза на пъпка. 2. Малка твърда издутина по стъблото или по листата на растение. ... |