| Буква П |
|---|
| плаване - мн. плавания, ср. Придвижване с плавателен съд. Капитан от далечно плаване. |
| плавателен - плавателна, плавателно, мн. плавателни, прил. Който служи за плаване. Плавателни съдове. Плавателна ципа. Плавателен канал. // същ... |
| плавен - плавна, плавно, мн. плавни, прил. Който няма резки преходи; отмерен, ритмичен. Плавни движения. Плавен преход. • Плавни съгласни з... |
| плавник - мн. плавници, (два) плавника, м. 1. Орган на движението у водните животни. 2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движени... |
| плавя - плавиш, мин. св. плавих, мин. прич. плавил, несв.; какво. Диал. 1. Плакна, отпирам. Плавя дрехите. 2. Промивам, прочиствам, отделя... |
| плагиат - мн. плагиати, (два) плагиата, м. Издаване на чуждо произведение като свое. |
| плагиатор - мн. плагиатори, м. Човек, който се занимава с плагиатство. |
| плагиатствам - плагиатстваш, несв. Върша плагиатство. |
| плагиатство - мн. плагиатства, ср. Кражба на чужд литературен или научен труд, мисли, идеи и представянето им като свои. |
| плагиатствувам - плагиатствуваш, несв. Плагиатствам. |
| пладне - само ед. 1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода, обед. Наближаваше пладне. 2. Диал. Обед. • Ден до пладне. ... |
| пладнешки - пладнешка, пладнешко, мн. пладнешки, прил. Който се отнася до пладне. Пладнешко слънце. • Пладнешки разбойник. Човек или животно, ... |
| пладнувам - пладнуваш, несв. 1. Прекарвам летните горещини около пладне на сянка. Овцете пладнуваха под един голям орех. 2. Диал. Обядвам. |
| плаж - плажът, плажа, мн. плажове, (два) плажа, м. Бряг, удобен за слънчеви бани и за къпане във воден басейн. // прил. плажен, плажна, п... |
| плаз - плазът, плаза, мн. плазове, (два) плаза, м. Долна странична част на шейна, с която тя се хлъзга по снега. |
| плазма - само ед. Спец. 1. В биологията — течната част на кръвта. 2. Във физиката — вещество, подложено на силна йонизация. // прил. плазме... |
| плака - мн. плаки, ж. Стъклена плоча за фотографски негатив. |
| плакат - мн. плакати, (два) плаката, м. 1. Агитационна рисунка, която се носи по време на митинг, манифестация и др. 2. Голямо обявление с ... |
| плакатен - плакатна, плакатно, мн. плакатни, прил. 1. Който се отнася до плакат. Плакатна живопис. 2. Прен. Неизразителен, сух, шаблонен. Пла... |
| плакатист - мн. плакатисти, м. Художник, който изработва плакати. |
| плакатистка - мн. плакатистки, ж. Жена плакатист. |
| плакия - мн. плакии, ж. Вид ястие, печено на фурна с много мазнина и лук. Риба плакия. |
| плакна - плакнеш, мин. св. плакнах, мин. прич. плакнал, несв.; какво. Мия с вода, като обливам, без сапун или други миещи средства. Плакна ... |
| плам - пламът, плама, само ед., м. В поезията — пламък. |
| пламвам - пламваш, несв. и пламна, св. 1. Започвам да горя. Неочаквано къщата пламна. 2. Прен. Започвам да светя, да блестя. В очите му плам... |
| пламенен - пламенна, пламенно, мн. пламенни, прил. 1. Ярък, светъл, горящ. Пламенен поглед. 2. Прен. Много силен, страстен, буен. Пламенна лю... |
| пламенея - пламенееш, мин. св. пламенях, мин. прич. пламенял, несв. 1. Светя, горя. Искрите пламенеят. 2. Прен. Светя като пламък. Небето пла... |
| пламна - пламнеш, мин. св. пламнах, мин. прич. пламнал, св. — вж. пламвам. |
| пламтеж - мн. пламтежи, (два) пламтежа, м. Силно горене, силно вълнение. |
| пламтя - пламтиш, мин. св. пламтях, мин. прич. пламтял, несв. 1. Горя силно. Огънят в огнището буйно пламтеше. 2. Светя, блестя като запале... |
| пламък - мн. пламъци, (два) пламъка, м. 1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеш... |
| план - планът, плана, мн. планове, (два) плана, м. 1. Чертеж, който изобразява в плоскост нещо в умален вид. План на сграда. 2. Предварит... |
| планер - мн. планери, (два) планера, м. Безмоторен самолет. |
| планеризъм - само ед. Вид спорт — летене с планери. |
| планерист - мн. планеристи, м. Лице, което лети с планер. |
| планета - мн. планети, ж. 1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчеват... |
| планиметрия - само ед. Спец. Дял на геометрията, изучаващ равнинните геометрични фигури. |
| планина - мн. планини, ж. 1. Голямо земно възвишение. което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила. 2. Прен.... |
| планинар - планинарят, планинаря, мн. планинари, м. Турист, който обича да ходи в планината. // прил. планинарски, планинарска, планинарско, ... |
| планинец - мн. планинци, м. Човек, който живее в планината. |