Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
плаване - мн. плавания, ср. Придвижване с плавателен съд. Капитан от далечно плаване.
плавателен - плавателна, плавателно, мн. плавателни, прил. Който служи за плаване. Плавателни съдове. Плавателна ципа. Плавателен канал. // същ...
плавен - плавна, плавно, мн. плавни, прил. Който няма резки преходи; отмерен, ритмичен. Плавни движения. Плавен преход. • Плавни съгласни з...
плавник - мн. плавници, (два) плавника, м. 1. Орган на движението у водните животни. 2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движени...
плавя - плавиш, мин. св. плавих, мин. прич. плавил, несв.; какво. Диал. 1. Плакна, отпирам. Плавя дрехите. 2. Промивам, прочиствам, отделя...
плагиат - мн. плагиати, (два) плагиата, м. Издаване на чуждо произведение като свое.
плагиатор - мн. плагиатори, м. Човек, който се занимава с плагиатство.
плагиатствам - плагиатстваш, несв. Върша плагиатство.
плагиатство - мн. плагиатства, ср. Кражба на чужд литературен или научен труд, мисли, идеи и представянето им като свои.
плагиатствувам - плагиатствуваш, несв. Плагиатствам.
пладне - само ед. 1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода, обед. Наближаваше пладне. 2. Диал. Обед. • Ден до пладне. ...
пладнешки - пладнешка, пладнешко, мн. пладнешки, прил. Който се отнася до пладне. Пладнешко слънце. • Пладнешки разбойник. Човек или животно, ...
пладнувам - пладнуваш, несв. 1. Прекарвам летните горещини около пладне на сянка. Овцете пладнуваха под един голям орех. 2. Диал. Обядвам.
плаж - плажът, плажа, мн. плажове, (два) плажа, м. Бряг, удобен за слънчеви бани и за къпане във воден басейн. // прил. плажен, плажна, п...
плаз - плазът, плаза, мн. плазове, (два) плаза, м. Долна странична част на шейна, с която тя се хлъзга по снега.
плазма - само ед. Спец. 1. В биологията — течната част на кръвта. 2. Във физиката — вещество, подложено на силна йонизация. // прил. плазме...
плака - мн. плаки, ж. Стъклена плоча за фотографски негатив.
плакат - мн. плакати, (два) плаката, м. 1. Агитационна рисунка, която се носи по време на митинг, манифестация и др. 2. Голямо обявление с ...
плакатен - плакатна, плакатно, мн. плакатни, прил. 1. Който се отнася до плакат. Плакатна живопис. 2. Прен. Неизразителен, сух, шаблонен. Пла...
плакатист - мн. плакатисти, м. Художник, който изработва плакати.
плакатистка - мн. плакатистки, ж. Жена плакатист.
плакия - мн. плакии, ж. Вид ястие, печено на фурна с много мазнина и лук. Риба плакия.
плакна - плакнеш, мин. св. плакнах, мин. прич. плакнал, несв.; какво. Мия с вода, като обливам, без сапун или други миещи средства. Плакна ...
плам - пламът, плама, само ед., м. В поезията — пламък.
пламвам - пламваш, несв. и пламна, св. 1. Започвам да горя. Неочаквано къщата пламна. 2. Прен. Започвам да светя, да блестя. В очите му плам...
пламенен - пламенна, пламенно, мн. пламенни, прил. 1. Ярък, светъл, горящ. Пламенен поглед. 2. Прен. Много силен, страстен, буен. Пламенна лю...
пламенея - пламенееш, мин. св. пламенях, мин. прич. пламенял, несв. 1. Светя, горя. Искрите пламенеят. 2. Прен. Светя като пламък. Небето пла...
пламна - пламнеш, мин. св. пламнах, мин. прич. пламнал, св. — вж. пламвам.
пламтеж - мн. пламтежи, (два) пламтежа, м. Силно горене, силно вълнение.
пламтя - пламтиш, мин. св. пламтях, мин. прич. пламтял, несв. 1. Горя силно. Огънят в огнището буйно пламтеше. 2. Светя, блестя като запале...
пламък - мн. пламъци, (два) пламъка, м. 1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеш...
план - планът, плана, мн. планове, (два) плана, м. 1. Чертеж, който изобразява в плоскост нещо в умален вид. План на сграда. 2. Предварит...
планер - мн. планери, (два) планера, м. Безмоторен самолет.
планеризъм - само ед. Вид спорт — летене с планери.
планерист - мн. планеристи, м. Лице, което лети с планер.
планета - мн. планети, ж. 1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчеват...
планиметрия - само ед. Спец. Дял на геометрията, изучаващ равнинните геометрични фигури.
планина - мн. планини, ж. 1. Голямо земно възвишение. което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила. 2. Прен....
планинар - планинарят, планинаря, мн. планинари, м. Турист, който обича да ходи в планината. // прил. планинарски, планинарска, планинарско, ...
планинец - мн. планинци, м. Човек, който живее в планината.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: