| Буква П |
|---|
| противодействувам - противодействуваш, несв. Противодействам. |
| противоестествен - противоестествена, противоестествено, мн. противоестествени, прил. Който е противен на естественото, на обичайното, на нормалното.... |
| противозаконен - противозаконна, противозаконно, мн. противозаконни, прил. Който противоречи на закона. |
| противомярка - мн. противомерки, ж. Мярка за недопускане на нещо. |
| противоотрова - мн. противоотрови, ж. Вещество, което пречи на действието на отрова. |
| противопожарен - противопожарна, противопожарно, мн. противопожарни, прил. Който взема мерки против пожарите. Противопожарни правила. Противопожарн... |
| противопоказен - противопоказна, противопоказно, мн. противопоказни, прил. Вреден за някого от медицинска гледна точка. |
| противополагам - противополагаш, несв. и противоположа, св. Противопоставям. |
| противоположа - противоположиш, мин. св. противоположих, мин. прич. противоположил, св. — вж. противополагам. |
| противоположен - противоположна, противоположно, мн. противоположни, прил. 1. Който се намира от другата страна; насрещен. Противоположна страна на... |
| противопоставя - противопоставиш, мин. св. противопоставих, мин. прич. противопоставил, св. — вж. противопоставям. |
| противопоставям - противопоставяш, несв. и противопоставя, св.; какво/ кого, на какво/на кого. 1. Насочвам против, срещу, като противодействам. 2. С... |
| противореча - противоречиш, мин. св. противоречих, мин. прич. противоречил, несв. 1. На кого. Не се съгласявам с някого, възразявам му. 2. Па ка... |
| противоречив - противоречива, противоречиво, мн. противоречиви, прил. Който съдържа или изразява противоречие ( в 1 и 3 знач.). Противоречиви въз... |
| противоречие - мн. противоречия, ср. 1. Несъвместимост, несъгласуваност в мисли, изказвания, постъпки. Противоречие в изказванията им. 2. Мисъл, ... |
| противостоя - противостоиш, мин. св. противостоях, мин. прич. противостоял, несв.; на какво. Устоявам срещу нещо. Противостоя на бурите. Противо... |
| противоудар - мн. противоудари, (два) противоудара, м. Военна операция срещу атака, настъпление на противника; контранастъпление, контраатака, к... |
| противя се - противиш се, мин. св. противих се, мин. прич. противил се, несв. 1. Не се съгласявам. Противих се дълго на това решение. 2. Съпрот... |
| протичам - протичаш, несв. и протека, св. 1. За река, воден поток — тека през някакво пространство. Реката протича през полето. 2. Започвам д... |
| протка - мн. протки, ж. Разг. 1. Малка врата между два съседни двора. 2. Малка врата откъм улицата. |
| протойерей - протойереят, протойерея, мн. протойереи, м. Титла на старши свещеник. |
| проток - мн. протоци, (два) протока, м. Пролив. |
| протокол - мн. протоколи, (два) протокола, м. 1. Записки на събрание, заседание и др., които имат стойността на официален документ. Протоколи... |
| протоколирам - протоколираш, несв. и св. 1. Съставям протокол (в 1 и 2 знач.). 2. Какво. Записвам в протокол (в 1 и 2 знач.). Протоколирам щети. |
| протон - мн. протони, (два) протона, м. Спец. Устойчива елементарна частица в ядрото на атома с положителен заряд. |
| протоплазма - само ед. Спец. Основна съставка на растителните и животинските клетки, която съдържа хранителни вещества, соли и вода. // прил. пр... |
| протопрезвитер - мн. протопрезветери, м. Спец. Най-висока почетна титла на свещеник; пръв презвитер. |
| протосингел - мн. протосингели, м. Спец. Висш духовник, който е помощник на патриарх, екзарх или митрополит. |
| прототип - мн. прототипове, (два) прототипа, м. 1. Първообраз, първоначален образ. 2. Спец. Действително лице, което служи на писател за моде... |
| проточа - проточиш, мин. св. проточих, мин. прич. проточил, св. — вж. проточвам и протакам. |
| проточвам - проточваш, несв. и проточа, св.; какво. 1. Оставям нещо да се влачи. Проточвам пояс. 2. Протакам. Проточвам крака. Проточвам песен... |
| протривам - протриваш, несв. и протрия, св.; какво. 1. Правя отвор чрез триене; протърквам. Протривам сако на лактите. 2. Трия много, до наран... |
| протрия - протриеш, мин. св. протрих, мин. прич. протрил, св. — вж. протривам. |
| протуберанс - мн. протуберанси, м. Спец. Обикн. мн. Огромни газови изригвания в хромосферата на Слънцето или над нея. |
| протягам - протягаш, несв. и протегна, св.; какво. Простирам, изпъвам напред. Протягам ръце. — протягам се/протегна се. 1. Разкършвам, разтяг... |
| проумея - проумееш, мин. св. проумях, мин. прич. проумял, св. — вж. проумявам. |
| проумявам - проумяваш, несв. и проумея, св. Разбирам. Най-сетне проумях. |
| проуча - проучиш, мин. св. проучих, мин. прич. проучил, се. — вж. проучвам. |
| проучвам - проучваш, несв. и проуча, св.; какво/ кого. Изучавам от всички страни; изследвам. Проучвам теория. Проучвам я. |
| проф- - Първа част от сложни думи със значение профсъюзен, напр.: профгрупа, профдеятел, профдружество, профкомитет, профорганизация, проф... |