| Буква П |
|---|
| прав - права, право, мн. прави, прил. 1. Който наподобява опънат конец без отклонения и гънки. Права дъска. 2. Който заема вертикална поз... |
| правата - нареч. Разг. Вярно, без да лъжа, право. Кажи си правата. |
| правда - само ед. 1. Истина (във 2 знач.). Казвам правдата. 2. Справедливост. Умирам за правдата. |
| правдив - правдива, правдиво, мн. правдиви, прил. Който отговаря на действителността; истинен. // същ. правдивост, правдивостта, ж. |
| правдина - мн. правдини, ж. 1. Само сд. Правда. 2. Остар. Обикн. мн. Граждански права. Човешки правдини. |
| правдоподобен - правдоподобна, правдоподобно, мн. правдоподобни, прил. Който изглежда като истински, правдив; вероятен. Правдоподобна теория. // с... |
| праведен - праведна, праведно, мн. праведни, прил. 1. Който се съобразява с определени религиозни норми, канони. Праведен християнин. 2. Оста... |
| праведник - мн. праведници, м. Човек, който спазва религиозните канони. |
| праведница - мн. праведници, ж. Жена праведник. |
| правилен - правилна, правилно, мн. правилни, прил. 1. Който е в съответствие с норма, правило. Правилно възпитание. 2. Който съответства на и... |
| правилник - мн. правилници, (два) правилника, м. Сбор от правила, с които са длъжни да се съобразяват всички членове на даден колектив. Нов пр... |
| правило - мн. правила, ср. 1. Установена закономерност, постоянно съотношение между някакви явления; норма. Граматическо правило. 2. Предпис... |
| правист - мн. прависти, м. Човек, който следва или е завършил право; юрист. |
| правистка - мн. правистки, ж. Жена правист. |
| правителство - мн. правителства, ср. Висш изпълнителен орган на властта в държавата; министерски съвет, кабинет. // прил. правителствен, правител... |
| правичката - нареч. Правата. |
| правичко - нареч. Правата. |
| правник - мн. правници, м. Човек, който се занимава с право. |
| правнук - мн. правнуци, м. Внук на дъщерята или сина. |
| правнучка - мн. правнучки, ж. Внучка на дъщерята или сина. |
| право - мн. права, ср. 1. Само ед. Установени и съблюдавани в едно общество норми за регулиране на отношенията между гражданите и техните ... |
| право- - Първа съставна част на сложни думи със значение, който се отнася към право,, напр.: правораздаване, правосъдие, правоспособен, пра... |
| правоверен - правоверна, правоверно, мн. правоверни, прил. 1. Който вярва в истината. 2. Който се е посветил изцяло, без отклонения на една иде... |
| правоговор - само ед. Система от правила за установяване на правилния изговор. // прил правоговорен, правоговорна, правоговорно, мн. правоговор... |
| праволинеен - праволинейна, праволинейно, мн. праволинейни, прил. 1. Който се движи по права линия. 2. Прен. Принципен, последователен, безкомпр... |
| правомерен - правомерна, правомерно, мн. правомерни, прил. Който е съобразен с правните изисквания; законен. Правомерно действие. // същ. право... |
| правонарушение - мн. правонарушения, ср. Нарушение на правилник, закон. |
| правонарушител - правонарушителят, правонарушителя, мн. правонарушители, м. Човек, който прави правонарушения. |
| правопис - само ед. Система от правила за писане на думите. // прил. правописен, правописна, правописно, мн. правописни. Правописен речник. |
| правораздаване - само ед. Прилагане на правото в съда; съдене. |
| православен - православна, православно, мн. православни, прил. Който се причислява към православието. Православна църква. |
| православие - само ед. Източното християнско вероизповедание. |
| правоспособен - правоспособна, правоспособно, мн. правоспособни, прил. Който е придобил документ за упражняване на определена професия. Правоспосо... |
| правосъдие - само ед. 1. Дейност на съдебните органи, както и самите тези органи. Обръщам се към правосъдието. 2. Справедливост. Искам правосъд... |
| правота - само ед. Качество на прав (в 4 знач.); правилност, справедливост. |
| правоуправление - само ед. Право да се управлява автомобил, мотоциклет и др. |
| правоучастие - само ед. Право за участие в нещо. |
| правоъгълен - правоъгълна, правоъгълно, мн. правоъгълни, прил. Който е с поне един прав ъгъл. Правоъгълен триъгълник. |
| правоъгълник - мн. правоъгълници, (два) правоъгълника, м. Правоъгълен четириъгълник. |
| правя - правиш, мин. св. правих, мин. прич. правил, несв. 1. Какво. Извършвам някаква работа, дейност; върша. Правя гимнастика. 2. Какво. ... |