Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
платонически - платоническа, платоническо, мн. платонически, прил. Платоничен.
платформа - мн. платформи, ж. 1. Издигнато равно място на железопътна гара за обработка на товари и за движение на пътници. 2. Открит вагон, п...
платя - платиш, мин. св. платих, мин. прич, платил, св. — вж. плащам.
плаун - мн. плауни, (два) плауна, м. Многогодишно тревисто спорово растение.
плафон - мн. плафони, (два) плафона, м. Спец. В архитектурата — украсен таван или част от таван.
плафониера - мн. плафониери, ж. Осветително тяло, което се закрепва непосредствено върху тавана или стените.
плах - плаха, плахо, мн. плахи, прил. 1. Който не е смел; боязлив. Плахо дете. Плаха сърна. 2. Който изразява страх. Плах поглед. Плахи о...
плац - плацът, плаца, мн. плацове, (два) плаца, м. Равна площадка за военни, строеви или спортни занимания. Войниците се строиха на плаца...
плацдарм - само ед. 1. Пространство, на което се подготвя и разгръща военна операция. 2. Прен. Изходен пункт, отправна точка.
плацента - мн. плаценти, ж. Спец. В анатомията — временен орган, който се развива у бременните жени и у висшите бозайници за изхранване на за...
плацкарта - мн. плацкарти, ж. Допълнителен билет за посочване на запазеното място в превозно средство.
плач - плачът, плача, мн. плачове, (два) плача, м. 1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със...
плача - плачеш, мин. св. плаках, мин. прич. плакал, несв. 1. Отделям сълзи от радост или мъка, като издавам нечленоразделни звуци. Плача с...
плачевен - плачевна, плачевно, мн. плачевни, прил. 1. В който се съдържа плач; жален. Плачевен глас. 2. Прен. Който буди съжаление; бедствен....
плачешката - нареч. Плачешком.
плачешком - нареч. С плач, плачейки. Плачешком влезе в стаята.
плачещ - плачеща, плачещо, мн. плачещи, прил. Който плаче. • Плачеща върба. Вид върба, чиито клони са приведени към земята.
плачлив - плачлива, плачливо, мн. плачливи, прил. 1. Който плаче често или безпричинно. Плачливо дете. 2. В който се съдържа плач. Плачлив г...
плачльо - мн. плачльовци, м. Разг. Човек (обикновено дете), който много плаче.
плаша - плашиш, мин. св. плаших, мин. прич. плашил, несв. 1. Кого/какво, е когос какво. Вдъхвам страх, боязън. Не плаши децата с вампири. ...
плашило - мн. плашила ср. 1. Фигура от слама или дърво, облечена с дрипи, която се поставя в градина или лозе, за да плаши птиците. 2. Прен....
плашлив - плашлива, плашливо, мн. плашливи, прил. Който много или често се плаши. Плашлив човек. // същ. плашливост, плашливостта. ж.
плащ - плащът, плаща, мн. плащове, (два) плаща, м. Горна дреха без ръкави. Беше се заметнала с черен плащ.
плащам - плащаш, несв. и платя, св. 1. На кого, за какво. Давам пари срещу нещо, което съм получил. Плащам на продавачката за книгите и изл...
плебей - плебеят, плебея, мн. плебеи, м. 1. Истор. В древния Рим — свободен, но юридически неравноправен човек от низшите класи. 2. Прен. П...
плебисцит - мн. плебисцити, (два) плебисцита, м. Всенародно гласуване по важен въпрос; референдум. // прил. плебисцитен, плебисцитна, плебисци...
плебс - плебсът, плебса, само ед., м. Плебеи.
плевел - мн. плевели, (два) плевела, м. 1. Саморасло растение в площи с културни насаждения. Препарати за борба с плевелите. 2. Прен. Нещо ...
плевник - мн. плевници, (два) плевника, м. Постройка, в която се съхранява плява, слама, сено и др.
плевня - мн. плевни, ж. Плевник.
плевра - мн. плеври, ж. Спец. В анатомията — обвивката на белите дробове, която покрива стените на гръдната кухина отвътре.
плеврит - само ед. Спец. В медицината — възпаление на плеврата. Воден плеврит.
плевя - плевиш, мин. св. плевих, мин. прич. плевил, несв.; какво. Почиствам от плевели. Плевя градината.
пледирам - пледираш, несв. иее. 1. Спец. В правото — защитавам някого в съда. Пледирам за невинността на обвиняемия. 2. Говоря в защита на ня...
пледоария - мн. пледоарии, ж. Защитна реч в съда.
плезя - плезиш, мин. св. плезих, мин. прич. плезил, несв.; какво. Показвам език. Когато му е много горещо, кучето плези език. — плезя се. ...
плейбек - само ед. Музикално певческо изпълнение със записан предварително съпровод.
плейбой - плейбоят, плейбоя, мн. плейбои, м. Мъж, който води богат живот, изпълнен с контакти, развлечения, срещи с жени, спорт и др.
плеймейкър - мн. плеймейкъри, м. В колективните спортове - играч от центъра, който организира нападението и защитата; разпределител.
плейоф - мн. плейофи, (два) плейофа, м. В спорта — повторна среща след равен резултат.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: