Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
просфора - само ед. Спец. Малък ритуален хляб, използван в църквата като символ на безкръвната жертва.
просълзя - просълзиш, мин. св. просълзих, мин. прич. просълзил, св. — вж. просълзявам.
просълзявам - просълзяваш, несв. и просълзя, св.; кого. Карам някого да започне да плаче, да му потекат сълзи. Просълзяват ме. — просълзявам се/...
просъница - само ед. Състояние между будното и съня. В просъница.
просъскам - просъскаш, св. — вж. просъсквам.
просъсквам - просъскваш, несв. и просъскам, св. 1. Започвам да съскам или съскам периодично, с прекъсвания. Змията просъска. 2. Прен. Казвам не...
просъществувам - просъществуваш, св. Съществувам определен период от време. Просъществуваха четири години.
прося - просиш, мин. св. просих, мин. прич. просил, несв. 1. Публично моля различни хора да ми дадат пари или храна, за да преживявам. 2. ...
просяк - мн. просяци, м. Човек, който проси (в 1 знач.) и живее от подаяния, от милостиня. // прил. просяшки, просяшка, просяшко, мн. прося...
просякиня - мн. просякини, ж. Жена просяк.
протакам - протакаш, несв. и проточа, св. 1. Какво. Протягам, опъвам. Паякът протакаше паяжината си. 2. Съзнателно бавя. Ако още малко проточ...
протегна - протегнеш, мин. св. протегнах, мин. прич. протегнал, св. — вж. протягам.
протеже - мн. протежета, ср. Човек, който е про-тежиран от някого.
протежение - само ед. Разстояние от единия до другия край по дължината на нещо. По протежението на реката.
протежирам - протежираш, несв. и св.; кого. Покровителствам (обикн. в службата).
протеза - мн. протези, ж. Изкуствена част, която заменя естествена част на човешкото тяло. Зъбни протези.
протеин - мн. протеини, м. Обикн. мн. Общо название на простите белтъчни вещества. // прил. протеинов, протеинова, протеиново, мн. протеинов...
протека - протечеш, мин. св. протекох, мин. прич. протекъл, св. — вж. протичам.
протектор - мн. протектори, м. 1. Покровител, за-крилник. 2. Спец. В техниката — предпазител.
протекторат - мн. протекторати, (два) протектората, м. 1. Само ед. Форма на политическа зависимост на една държава от друга, установена с догово...
протекционизъм - само ед. Спец. Държавна политика на покровителстване на домашното производство, като го защитава от чуждестранната конкуренция.
протекционист - мн. протекционисти, м. Привърженик на протекционизма.
протекция - мн. протекции, ж. Покровителство от страна на влиятелно лице при устройване на работа, а и при повишаване в длъжност, звание и др....
протест - мн. протести, (два) протеста, м. 1. Протестиране. 2. Спец. Известяване на кредитор при неспазване срока на изплащане на полица. Пр...
протестант - мн. протестанти, м. Човек, който изповядва протестантизъм.
протестантизъм - само ед. Спец. Общо название на религиозни учения и секти в християнството, възникнали като протест срещу догмите на католицизма.
протестантка - мн. протестантки, ж. Жена протестант.
протестен - протестна, протестно, мн. протестни, прил. Който изразява протест (в 1 знач.). Протестно писмо.
протестирам - протестираш, несв. и св. 1. Възразявам рязко, изказвам своето недоволство от нещо. Протестирам срещу новите данъци. 2. Спец. Правя...
против - I. Предлог. 1. Не съобразно с нещо, не в съгласие с нещо, въпреки нещо. Против него. Против злото. Против желанието ми. 2. С назва...
противен - противна, противно, мн. противни, прил. 1. Насрещен, обратен, противоположен, съвършено различен. Противно становище. 2. Вражески....
противник - мн. противници, м. 1. Човек, който действа против друг (в състезание, спор и др.). 2. Неприятелски войник; враг. Противникът е сил...
противница - мн. противници, ж. Жена противник.
противничка - мн. противнички, ж. Противница.
противо- - Първа съставна част на думи със значение противодействащ, пречещ, напр. противобългарски, противовъздушен, противозачатъчен, проти...
противовес - само ед. Нещо, което противостои и уравновесява друго нещо. • В противовес на. За разлика от нещо, противно на нещо.
противовъздушен - противовъздушна, противовъздушно, мн. противовъздушни, прил. Който противодейства на нападение от въздуха. Противовъздушна отбрана...
противогаз - мн. противогази, (два) противогаза, м. Маска с филтър, която се надява на лицето на човек, за да го предпази от вредни газове и др...
противодействам - противодействаш, несв. Оказвам противодействие.
противодействие - мн. противодействия, ср. Действие, което е предизвикано от друго и е обратно на него по насоченост, та му пречи (да се развие или ...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: