| Буква П |
|---|
| просфора - само ед. Спец. Малък ритуален хляб, използван в църквата като символ на безкръвната жертва. |
| просълзя - просълзиш, мин. св. просълзих, мин. прич. просълзил, св. — вж. просълзявам. |
| просълзявам - просълзяваш, несв. и просълзя, св.; кого. Карам някого да започне да плаче, да му потекат сълзи. Просълзяват ме. — просълзявам се/... |
| просъница - само ед. Състояние между будното и съня. В просъница. |
| просъскам - просъскаш, св. — вж. просъсквам. |
| просъсквам - просъскваш, несв. и просъскам, св. 1. Започвам да съскам или съскам периодично, с прекъсвания. Змията просъска. 2. Прен. Казвам не... |
| просъществувам - просъществуваш, св. Съществувам определен период от време. Просъществуваха четири години. |
| прося - просиш, мин. св. просих, мин. прич. просил, несв. 1. Публично моля различни хора да ми дадат пари или храна, за да преживявам. 2. ... |
| просяк - мн. просяци, м. Човек, който проси (в 1 знач.) и живее от подаяния, от милостиня. // прил. просяшки, просяшка, просяшко, мн. прося... |
| просякиня - мн. просякини, ж. Жена просяк. |
| протакам - протакаш, несв. и проточа, св. 1. Какво. Протягам, опъвам. Паякът протакаше паяжината си. 2. Съзнателно бавя. Ако още малко проточ... |
| протегна - протегнеш, мин. св. протегнах, мин. прич. протегнал, св. — вж. протягам. |
| протеже - мн. протежета, ср. Човек, който е про-тежиран от някого. |
| протежение - само ед. Разстояние от единия до другия край по дължината на нещо. По протежението на реката. |
| протежирам - протежираш, несв. и св.; кого. Покровителствам (обикн. в службата). |
| протеза - мн. протези, ж. Изкуствена част, която заменя естествена част на човешкото тяло. Зъбни протези. |
| протеин - мн. протеини, м. Обикн. мн. Общо название на простите белтъчни вещества. // прил. протеинов, протеинова, протеиново, мн. протеинов... |
| протека - протечеш, мин. св. протекох, мин. прич. протекъл, св. — вж. протичам. |
| протектор - мн. протектори, м. 1. Покровител, за-крилник. 2. Спец. В техниката — предпазител. |
| протекторат - мн. протекторати, (два) протектората, м. 1. Само ед. Форма на политическа зависимост на една държава от друга, установена с догово... |
| протекционизъм - само ед. Спец. Държавна политика на покровителстване на домашното производство, като го защитава от чуждестранната конкуренция. |
| протекционист - мн. протекционисти, м. Привърженик на протекционизма. |
| протекция - мн. протекции, ж. Покровителство от страна на влиятелно лице при устройване на работа, а и при повишаване в длъжност, звание и др.... |
| протест - мн. протести, (два) протеста, м. 1. Протестиране. 2. Спец. Известяване на кредитор при неспазване срока на изплащане на полица. Пр... |
| протестант - мн. протестанти, м. Човек, който изповядва протестантизъм. |
| протестантизъм - само ед. Спец. Общо название на религиозни учения и секти в християнството, възникнали като протест срещу догмите на католицизма. |
| протестантка - мн. протестантки, ж. Жена протестант. |
| протестен - протестна, протестно, мн. протестни, прил. Който изразява протест (в 1 знач.). Протестно писмо. |
| протестирам - протестираш, несв. и св. 1. Възразявам рязко, изказвам своето недоволство от нещо. Протестирам срещу новите данъци. 2. Спец. Правя... |
| против - I. Предлог. 1. Не съобразно с нещо, не в съгласие с нещо, въпреки нещо. Против него. Против злото. Против желанието ми. 2. С назва... |
| противен - противна, противно, мн. противни, прил. 1. Насрещен, обратен, противоположен, съвършено различен. Противно становище. 2. Вражески.... |
| противник - мн. противници, м. 1. Човек, който действа против друг (в състезание, спор и др.). 2. Неприятелски войник; враг. Противникът е сил... |
| противница - мн. противници, ж. Жена противник. |
| противничка - мн. противнички, ж. Противница. |
| противо- - Първа съставна част на думи със значение противодействащ, пречещ, напр. противобългарски, противовъздушен, противозачатъчен, проти... |
| противовес - само ед. Нещо, което противостои и уравновесява друго нещо. • В противовес на. За разлика от нещо, противно на нещо. |
| противовъздушен - противовъздушна, противовъздушно, мн. противовъздушни, прил. Който противодейства на нападение от въздуха. Противовъздушна отбрана... |
| противогаз - мн. противогази, (два) противогаза, м. Маска с филтър, която се надява на лицето на човек, за да го предпази от вредни газове и др... |
| противодействам - противодействаш, несв. Оказвам противодействие. |
| противодействие - мн. противодействия, ср. Действие, което е предизвикано от друго и е обратно на него по насоченост, та му пречи (да се развие или ... |