Буква П |
предпиша - предпишеш, мин. св. предписах, мин. прич. предписал, св. — вж. предписвам. |
предплата - мн. предплати, ж. Предварително заплащане; аванс. |
предплатя - предплатиш, мин. св. предплатих, мин. прич. предплатил, св. — вж. предплащам. |
предплащам - предплащаш, несв. и предплатя, св. Предварително заплащам част от дължимата сума. |
предполагаем - предполагаема, предполагаемо, мн. предполагаеми, прил. За който се предполага, че може да съществува или да стане; допустим, възмо... |
предполагам - предполагаш, несв. и предположа, св. 1. Мисля и предварително правя заключение за нещо, макар и не с пълна увереност; допускам. Пр... |
предположа - предположиш, мин. св. предположих, мин. прич. предположил, св. — вж. предполагам. |
предположение - мн. предположения, ср. Догадка, предварително допускане. |
предпоследен - предпоследна, предпоследно, мн. предпоследни, прил. Който е преди последния. |
предпоставка - мн. предпоставки, ж. 1. Предварително условие за осъществяването на нещо. Предпоставки за добри умения. 2. Изходен пункт на разсъж... |
предпочета - предпочетеш, мин. св. предпочетох, мин. прич. предпочел, св. — вж. предпочитам. |
предпочитам - предпочиташ, несв. и предпочета, св.; какво/кого. Давам своето одобрение на едно от две или няколко неща или на един от двама или ... |
предпочитание - мн. предпочитания, ср. Одобрение чрез избор. |
предприема - предприемеш, мин. св. предприех, мин. прич. предприел, св. — вж. предприемам. |
предприемам - предприемаш, несв. и предприема, св.; какво. Пристъпвам към осъществяването на нещо. Предприемам пътуване. |
предприемач - мн. предприемачи, м. Човек, който се захваща с работа, която носи доходи. // прил. предприемачески, предприемаческа, предприемачес... |
предприемчив - предприемчива, предприемчиво, мн. предприемчиви, прил. Който пристъпва към реализиране на различни неща; инициативен. // същ. пред... |
предприятие - мн. предприятия, ср. 1. Организация, изпълняваща производствени или други стопански задачи. Промишлено предприятие. 2. Остар. Пред... |
предразполагам - предразполагаш, несв. и предразположа, св. 1. Създавам подходящо настроение, благоприятни условия за осъществяването на нещо. Пред... |
предразположа - предразположиш, мин. св. предразположих, мин. прич. предразположил, се. — вж. предразполагам. |
предразположен - предразположена, предразположено, мн. предразположени, прил. Който лесно се поддава на зараза или на увлечение. Предразположен към... |
предразположение - мн. предразположения, ср. 1. Качество на предразположен; предразположеност. 2. Добро чувство; склонност, влечение, наклонност. |
предразсъдък - мн. предразсъдъци, (два) предразсъдъка, м. Траен, привичен лъжлив възглед. Имам предразсъдъци. Без предразсъдъци. |
предрека - предречеш, мин. св. предрекох, мин. прич. предрекъл, св. — вж. предричам. |
предреша - предрешиш, мин. св. предреших, мин. прич. предрешил, св. — вж. предрешавам. |
предреша се - предрешиш се, мин. св. предреших се, мин. прич. предрешил се, св. — вж. предрешвам се. |
предрешавам - предрешаваш, несв. и предреша, св.; какво. Решавам предварително какъв ще бъде резултатът, преди работата да е обсъдена или осъщес... |
предрешавам се - предрешваш се, несв. и предреша се, св. Преобличам се с чужди дрехи, за да не бъда разпознат. |
предричам - предричаш, несв. и предрека, св.; какво. Предварително описвам как ще стане нещо или какво ще се случи; предсказвам. Предричам хуб... |
председател - председателят, председателя, мн. председатели, м. 1. Ръководител на събрание, заседание. 2. Ръководител на организация. // прил. п... |
председателка - мн. председателки, ж. Жена председател |
председателствам - председателстваш, несв.; какво. Бивам председател. |
председателство - само ед. 1. Ръководещ орган, в който влизат председателят и неговите заместници. 2. Изпълняване на функциите на председател. Под н... |
председателствувам - председателствуваш, яесе. Председателствам. |
предскажа - предскажеш, мин. св. предсказах, мин. прич. предсказал, св. — вж. предсказвам. |
предсказание - мн. предсказания, ср. Това, което се предсказва. |
предсказател - предсказателят, предсказателя, мн. предсказатели, м. Човек, който умее да предсказва. |
предсказателка - мн. предсказателки, ж. Жена предсказател. |
предсказвам - предсказваш, несв. и предскажа, св.; какво. Казвам предварително какво ще се случи в бъдеще; предричам, пророкувам, предвещавам. |
предсмъртен - предсмъртна, предсмъртно, мн. предсмъртни, прил. Който става/е преди смъртта. Предсмъртен час. |