Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

лица - Намерени са 55 думи от търсенето
жица - мн. жици, ж. 1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички. 2. Кабел. 3....
лига - мн. лиги, ж. 1. Гъста слюнка на човек или животно. 2. Потекла от устата слюнка. 3. Прен. Разг. Пренебр. Несериозен човек, с превзе...
лижа - лижеш, мин. св. лизах, мин. прич. лизал, несв. 1. Какво. Допирам или прокарвам плътно езика си по някаква повърхност; ближа. Котка...
липа - мн. липи, ж. Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай, дървесината — в резбарството и мебелн...
лира - мн. лири, ж. 1. Древногръцки струнен музикален инструмент с три до осем струни, чийто тон се получава с дърпане на струните с пръс...
лиса - мн. лиси, ж. Лисица. • Кума Лиса. Название на лисицата в народните приказки.
лича - личиш, мин. св. личах, мин. прич. личал, несв. 1. Виждам се, забелязвам се слабо. Отдалеч белите върхове едва личат. 2. Откроявам ...
лиша - лишиш, мин. св. лиших, мин. прич. лишил, св. — вж. лишавам.
пица - мн. пици, ж. Пита, гарнирана с месо, сирене, гъби, доматено пюре и подправки.
цица - мн. цици, ж. Разг. Жарг. 1. Женска гърда; бозка. 2. Гърда на мъж.
лице - мн. лица, ср. 1. Предната част на главата на човек. Красиво лице. Зачервено лице. Изпотено лице. 2. Прен. Израз на вътрешното съст...
улица - мн. улици, ж. 1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата. 2. Прен. Ж...
вилица - мн. вилици.Прибор за ядене.
орлица - мн. орлици, ж. Женски орел. • Бдя като орлица (над нещо). Пазя много зорко.
ослица - мн. ослици, ж. Остар. Женски осел.
полица - мн. полици, ж. Спец. Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок.
ралица - мн. ралици, ж. 1. Закривена част на рало, върху която се натиска при оране. 2. Дребно полско цвете със заострени цветчета. 3. Разг...
сулица - мн. сулици, ж. Истор. Вид късо копие за хвърляне.
телица - мн. телици, ж. Разг. Млада крава, която още не се е телила.
бъклица - мн. бъклици.Малък плосък дървен съд с кръгла форма за вино, което се пие обикн. на свадба, празник и под.
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: