| Буква П |
|---|
| покося - покосиш, мин. св. покосих, мин. прич. покосил, св. — вж. покосявам. |
| покосявам - покосяваш, несв. и покося, св. 1. Какво. Кося малко или от време на време. 2, Какво. Кося всичко докрай. Покосявам ливадата. 3, Пр... |
| покрай - предлог. 1. Близо до, край. Минавам покрай него. 2. Около. Заобикалям покрай парка. 3. Прен. Разг. Заедно с. Покрай сухото гори и ... |
| покрайнина - мн. покрайнини, ж. Обикн. мн. Най-отдалечената част от центъра на селище, държава. Западни покрайнини на България. |
| покрив - мн. покриви, (два) покрива, м. 1. Най-горната част на сграда, която я покрива, затваря отгоре. 2. Горна част, която покрива нещо. ... |
| покривало - мн. покривала, ср. Тъкан, с която се покрива главата, тялото или предмет. |
| покривам - покриваш, несв. и покрия, св. 1. Кого/ какво, с какво. Слагам нещо върху друго така, че да го закрива. Покривам чинията със салфет... |
| покривка - мн. покривки, ж. 1. Тъкан, която служи за покриване или завиване. Покривка за маса. 2. Пласт, който покрива нещо. Снежна покривка. |
| покритие - мн. покрития, ср. 1. Метален пласт, който покрива някакъв предмет. Златно покритие. 2. Пари, които служат за погасяване на някакво... |
| покрия - покриеш, мин. св. покрих, мин. прич. покрил, св. — вж. покривам. |
| покров - мн. покрови, (два) покрова, м. 1. Плат, с който покриват мъртвец; саван, 2. В поезията — покривка, покривало. Снежен покров. |
| покровител - покровителят, покровителя, мн. покровители, м. Човек, който оказва покровителство, протекция. |
| покровителка - мн. покровителки, ж. Жена покровител. |
| покровителствам - покровителстваш, несв.; кого/ какво. Оказвам покровителство. |
| покровителствен - покровителствена, покровителствено, мн. покровителствени, прил. Който изразява покровителство; самоуверено-снизходителен. Покровит... |
| покровителство - мн. покровителства, ср. 1. Защита, оказвана на някого. Вземам под покровителство. 2. Съзнателно създавани благоприятни условия за ... |
| покровителствувам - покровителствуваш, несв. Покровителствам. |
| покруса - само ед. Дълбока скръб, душевен срив, мъка. Обхваща ме покруса. |
| покрусвам - покрусваш, несв. и покруся, св.; кого. Предизвиквам покруса; сломявам, съкрушавам. — покрусвам се/покруся се. Обзет съм от покруса... |
| покрусен - покрусена, покрусено, мн. покрусени, прил. Който е обхванат от покруса. |
| покруся - покрусиш, мин. св. покрусих, мин. прич. покрусил, св. — вж. покрусвам. |
| покръкло - само ед. Диал. Ястие от свински вътрешности и сланина. |
| покръствам - покръстваш, несв. и покръстя, св.; кого. 1. Правя да стане християнин. 2. Променям вероизповеданието на някого. — покръствам се/по... |
| покръстен - покръстена, покръстено, мн. покръстени, прил. 1. Който е станал християнин. 2. Който е променил религията си. |
| покръстя - покръстиш, мин. св. покръстих, мин. прич. покръстил, св. - вж. покръствам. |
| покупател - покупателят, покупателя, мн. покупатели, м. Остар. Човек, който пазарува; купувач. |
| покупателен - покупателна, покупателно, мн. покупателни, прил. Който е свързан с купуване. Покупателна способност. // същ. покупателност, покупа... |
| покупателка - мн. покупателки, ж. Жена покупател. |
| покупка - мн. покупки, ж. 1. Нещо купено. Хубава покупка. 2. Само мн. Купуване. Ходя на покупки. |
| покушение - мн. покушения, ср. Организирано нападение с цел убийство. |
| покълнвам - покълнваш, несв. и покълня, св. За растение — пущам кълн. |
| покълня - покълниш, мин. св. покълних, мин. прич. покълнил, св. — вж. покълнвам. |
| покъртвам - покъртваш, несв. и покъртя, св. 1. Какво. Къртя малко или от време на време. 2. Прен. Кого. Предизвиквам дълбока жалост, съчувстви... |
| покъртен - покъртена, покъртено, мн. покъртени, прил. Който изпитва дълбока жалост към някого; трогнат. |
| покъртителен - покъртителна, покъртително, мн. покъртителни, прил. Който предизвиква дълбока жалост, съчувствие; трогателен, прочувствен, сърцера... |
| покъртя - покъртиш, мин. св. покъртих, мин. прич. покъртил, св. — вж. покъртвам. |
| покъщнина - само ед. Обзавеждането на един дом; мебелировка и домакински вещи. |
| пол - полът, пола, мн. полове, (два) пола, м. Съвкупност от белези, които делят живите организми на мъжки и женски. // прил. полов, поло... |
| пола - мн. поли, ж. 1. Горна женска дреха, която обхваща тялото от кръста надолу. Копринена пола. 2. Долната част на широка дреха. Поли н... |
| полагаем - полагаема, полагаемо, мн. полагаеми, прил. Който се полага. Полагаем дял. |