Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
покося - покосиш, мин. св. покосих, мин. прич. покосил, св. — вж. покосявам.
покосявам - покосяваш, несв. и покося, св. 1. Какво. Кося малко или от време на време. 2, Какво. Кося всичко докрай. Покосявам ливадата. 3, Пр...
покрай - предлог. 1. Близо до, край. Минавам покрай него. 2. Около. Заобикалям покрай парка. 3. Прен. Разг. Заедно с. Покрай сухото гори и ...
покрайнина - мн. покрайнини, ж. Обикн. мн. Най-отдалечената част от центъра на селище, държава. Западни покрайнини на България.
покрив - мн. покриви, (два) покрива, м. 1. Най-горната част на сграда, която я покрива, затваря отгоре. 2. Горна част, която покрива нещо. ...
покривало - мн. покривала, ср. Тъкан, с която се покрива главата, тялото или предмет.
покривам - покриваш, несв. и покрия, св. 1. Кого/ какво, с какво. Слагам нещо върху друго така, че да го закрива. Покривам чинията със салфет...
покривка - мн. покривки, ж. 1. Тъкан, която служи за покриване или завиване. Покривка за маса. 2. Пласт, който покрива нещо. Снежна покривка.
покритие - мн. покрития, ср. 1. Метален пласт, който покрива някакъв предмет. Златно покритие. 2. Пари, които служат за погасяване на някакво...
покрия - покриеш, мин. св. покрих, мин. прич. покрил, св. — вж. покривам.
покров - мн. покрови, (два) покрова, м. 1. Плат, с който покриват мъртвец; саван, 2. В поезията — покривка, покривало. Снежен покров.
покровител - покровителят, покровителя, мн. покровители, м. Човек, който оказва покровителство, протекция.
покровителка - мн. покровителки, ж. Жена покровител.
покровителствам - покровителстваш, несв.; кого/ какво. Оказвам покровителство.
покровителствен - покровителствена, покровителствено, мн. покровителствени, прил. Който изразява покровителство; самоуверено-снизходителен. Покровит...
покровителство - мн. покровителства, ср. 1. Защита, оказвана на някого. Вземам под покровителство. 2. Съзнателно създавани благоприятни условия за ...
покровителствувам - покровителствуваш, несв. Покровителствам.
покруса - само ед. Дълбока скръб, душевен срив, мъка. Обхваща ме покруса.
покрусвам - покрусваш, несв. и покруся, св.; кого. Предизвиквам покруса; сломявам, съкрушавам. — покрусвам се/покруся се. Обзет съм от покруса...
покрусен - покрусена, покрусено, мн. покрусени, прил. Който е обхванат от покруса.
покруся - покрусиш, мин. св. покрусих, мин. прич. покрусил, св. — вж. покрусвам.
покръкло - само ед. Диал. Ястие от свински вътрешности и сланина.
покръствам - покръстваш, несв. и покръстя, св.; кого. 1. Правя да стане християнин. 2. Променям вероизповеданието на някого. — покръствам се/по...
покръстен - покръстена, покръстено, мн. покръстени, прил. 1. Който е станал християнин. 2. Който е променил религията си.
покръстя - покръстиш, мин. св. покръстих, мин. прич. покръстил, св. - вж. покръствам.
покупател - покупателят, покупателя, мн. покупатели, м. Остар. Човек, който пазарува; купувач.
покупателен - покупателна, покупателно, мн. покупателни, прил. Който е свързан с купуване. Покупателна способност. // същ. покупателност, покупа...
покупателка - мн. покупателки, ж. Жена покупател.
покупка - мн. покупки, ж. 1. Нещо купено. Хубава покупка. 2. Само мн. Купуване. Ходя на покупки.
покушение - мн. покушения, ср. Организирано нападение с цел убийство.
покълнвам - покълнваш, несв. и покълня, св. За растение — пущам кълн.
покълня - покълниш, мин. св. покълних, мин. прич. покълнил, св. — вж. покълнвам.
покъртвам - покъртваш, несв. и покъртя, св. 1. Какво. Къртя малко или от време на време. 2. Прен. Кого. Предизвиквам дълбока жалост, съчувстви...
покъртен - покъртена, покъртено, мн. покъртени, прил. Който изпитва дълбока жалост към някого; трогнат.
покъртителен - покъртителна, покъртително, мн. покъртителни, прил. Който предизвиква дълбока жалост, съчувствие; трогателен, прочувствен, сърцера...
покъртя - покъртиш, мин. св. покъртих, мин. прич. покъртил, св. — вж. покъртвам.
покъщнина - само ед. Обзавеждането на един дом; мебелировка и домакински вещи.
пол - полът, пола, мн. полове, (два) пола, м. Съвкупност от белези, които делят живите организми на мъжки и женски. // прил. полов, поло...
пола - мн. поли, ж. 1. Горна женска дреха, която обхваща тялото от кръста надолу. Копринена пола. 2. Долната част на широка дреха. Поли н...
полагаем - полагаема, полагаемо, мн. полагаеми, прил. Който се полага. Полагаем дял.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: