Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
призовавам - призоваваш, несв. и призова, св.; кого. 1. Викам при себе си. 2. Подканям, подтиквам към определено действие. Призовавам ви да бъд...
призовка - мн. призовки, ж. Писмено известие, с което се призовава в съда.
призори - нареч. По времето малко преди зората; преди съмване. Ставам призори.
призрак - мн. призраци, (два) призрака, м. Образ на мъртвец или др., който ни се привижда; привидение, фантом. В замъка има призраци.
призрачен - призрачна, призрачно, мн. призрачни, прил. 1. Който е като призрак. Призрачно видение. 2. Прен. Въображаем, мним, недействителен, ...
прииждам - прииждаш, несв. и придойда, св. 1. За река — увеличавам водите си и тека буйно. 2. Само мн. Идваме от много страни, в голямо колич...
прииска ми се - мин. св. прииска ми се, мин. прич. приискало ми се, св. — вж. приисква ми се.
приискам - приискаш, св. - вж. приисквам.
приисква ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и прииска ми се, св.; безл. Внезапно ми се появява желание за нещо; прищява ми се.
приисквам - приискваш, несв. и приискам, св. Внезапно започвам да искам настоятелно.
прийом - мн. прийоми, (два) прийома, м. Начин на постъпване; похват.
приказвам - приказваш, несв. 1. Разг. Говоря. Той само приказва. 2. С кого. Разговарям. Приказвам с приятели. — приказвам си. 1. Говоря сам на...
приказен - приказна, приказно, мн. приказни, прил. 1. Присъщ на приказка. Приказен свят. 2. Красив, вълшебен като в приказка.
приказка - мн. приказки, ж. 1. Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантаст...
приказлив - приказлива, приказливо, мн. приказливи, прил. Който обича да говори много. Приказлива жена. // същ. приказливост, приказливостта, ...
приканвам - приканваш, несв. и приканя, св.; кого. Каня някого да дойде при мен или да започне някаква работа; повиквам, призовавам, подканвам...
приканя - приканиш, мин. св. приканих, мин. прич. приканил, св. — вж. приканвам.
прикача - прикачиш, мин. св. прикачих, мин. прич. прикачил, св. - вж. прикачвам.
прикачвам - прикачваш, несв. и прикача, св.; какво. 1. Закачвам нещо върху или за друго нещо. Прикачвам значка. 2. Прен. Придавам, измислям. П...
прикипи ми - мин. св. прикипя ми, мин. прич. при-кипяло ми, св. — вж. прикипява ми.
прикипява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и прикипй ми, св.; безл. Внезапно ми кипва, обхваща ме гняв; избухвам.
приклад - мн. приклади, (два) приклада, м. Задна широка част на пушка.
прикладен - прикладна, прикладно, мн. прикладни, прил. Диал. Който е любезен, приветлив. Прикладни хора.
приклещвам - приклещваш, несв. и приклещя, св.; какво/кого. Притискам между две неща като с клещи. Приклещвам пръст.
приклещя - приклещиш, мин. св. приклещих, мин. прич. приклещил, св. — вж. приклещвам.
приключа - приключиш, мин. св. приключих, мин. прич. приключил, св. — вж. приключвам.
приключвам - приключваш, несв. и приключа, св. 1. Свършвам, довеждам докрай. Приключвам с пиенето. 2. Правя равносметка, баланс. Приключвам мес...
приключение - мн. приключения, ср. Неочаквана или странна случка, която е свързана с риск, с преодоляване на препятствия и др.; авантюра.
приключенски - приключенска, приключенско, мн. приключенски, прил. В който има приключения. Приключенски филм.
прикова - приковеш, мин. св. приковах, мин. прич. приковал, св. — вж. приковавам.
приковавам - приковаваш, несв. и прикова, св. 1. Какво/кого. Закрепвам здраво за нещо чрез коване. Приковавам картина към стената. 2. Прен. Ког...
прикосновение - мн. прикосновения, ср. Допир, докосване.
прикоткам - прикоткаш, св. — вж. прикотквам.
прикотквам - прикоткваш, несв. и прикоткам, св.; кого/какво. Чрез галене, коткане примамвам или усмирявам. Прикоткай я тук.
прикрепвам - прикрепваш, несв. Прикрепявам.
прикрепя - прикрепиш, мин. св. прикрепих, мин. прич. прикрепил, св. — вж. прикрепявам.
прикрепявам - прикрепяваш, несв. и прикрепя, св. 1. Какво. Закрепвам нещо към друго да не мърда. Прикрепям етажерката на стената. 2. Кого/какво....
прикрепям - прикрепяш, несв. Прикрепявам.
прикривам - прикриваш, несв. и прикрия, св. 1. Какво. Крия отчасти, закривам. Прикривам очи с ръка. 2. Прен. Кого/какво. Укривам, не давам да ...
прикритие - мн. прикрития, ср. Нещо, което прикрива някого или чрез което някой се прикрива. Служа за прикритие. Влизам в прикритието. Под при...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: