| Буква П |
|---|
| примъквам - примъкваш, несв. и примъкна, св.; какво. Мъкна, влача нещо, като го приближавам до друго нещо; привличам. — примъквам се/примъкна ... |
| примъкна - примъкнеш, мин. св. примъкнах, мин. прич. примъкнал, св. — вж. примъквам. |
| примъчнее ми - мин. св. примъчня ми, мин. прич. примъчняло ми, св. — вж. примъчнява ми. |
| примъчнява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и примъчнее ми, св.; безл. Внезапно ми става мъчно. |
| принаден - принадена, принадено, мн. принадени, прил. Добавен, добавъчен, допълнителен. • Принадена стойност. Част от стойността на стоката, ... |
| принадлежа - принадлежиш, мин. св. принадлежах, мин. прич. принадлежал, несв. 1. На кого. Притежание съм, собственост съм на някого. Книгата п... |
| принадлежност - принадлежността, мн. принадлежности, ж. 1. Само ед. Собственост. Книгата е принадлежност на библиотеката. 2. Обикн. мн. Нещо, коет... |
| принадя - принадиш, мин. св. принадих, мин. прич. принадил, св. — вж. принаждам. |
| принаждам - принаждаш, несв. и принадя, св.; какво. Разг. Добавям, наставям. Принаждам пари. Принаждам дреха. |
| принасям - принасяш, несв. и принеса, св. 1. Доставям чрез носене; донасям. 2. Прен. Какво. Причинявам. Принасям вреда. • Принасям (в) жертва... |
| принеса - принесеш, мин. св. принесох, мин. прич. принесъл, св. — вж. принасям. |
| принизен - принизена, принизено, мн. принизени, прил. 1. Остар. Който е наведен ниско. Принизени очи. 2. Тих. Принизен глас. 3. Който не отго... |
| принизя - принизиш, мин. св. принизих, мин. прич. принизил, св. — вж. принизявам. |
| принизявам - принизяваш, несв. и принизя, св. 1. Остар. Навеждам ниско. 2. Прен. Кого/какво. Поставям по-ниска оценка или на по-ниско място, от... |
| принос - мн. приноси, (два) приноса, м. 1. Само ед. Добавка, постижение, които издигат на по-висока степен, развиват. Голям принос в наукат... |
| приносител - приносителят, приносителя, мн. приносители, м. Човек, който носи, принася (в 1 знач.). |
| приносителка - мн. приносителки, ж. Жена приносител. |
| приношение - мн. приношения, ср. Остар. Дар, принос. |
| принтер - мн. принтери, (два) принтера, м. Печатащо устройство към компютър. |
| принуда - само ед. Принуждаване. Гладувам по принуда. |
| принуден - принудена, принудено, мн. принудени, прил. 1. Който е заставен да прави нещо. Принуден да проси. 2. Прен. Който не е искрен; неест... |
| принудителен - принудителна, принудително, мн. принудителни, прил. Който се осъществява по принуда или чрез принуда. Принудителна работа. // същ.... |
| принудя - принудиш, мин. св. принудих, мин. прич. принудил, св. — вж. принуждавам. |
| принуждавам - принуждаваш, несв. и принудя, св.; кого. Насилвам някого да извърши нещо; заставям. Принудиха я да подпише. // същ. принуждаване, ... |
| принуждение - мн. принуждения, ср. Принуждаване, принуда. |
| принц - принцът,принца, мн. принцове, м. Син на монарх или член на династическо семейство. |
| принцеса - мн. принцеси, ж. Дъщеря на монарх или съпруга на принц. |
| принцип - мн. принципи, (два) принципа, м. 1. Основно начало на някаква теория, политическо устройство и др. под. Принципи на управление. 2.... |
| принципен - принципна, принципно, мн. принципни, прил. 1. Който се съобразява с принцип. Принципно решение. Принципен човек. 2. Който се отнас... |
| принципиален - принципиална, принципиално, мн. принципиални, прил. Принципен. |
| приобщавам - приобщаваш, несв. и приобщя, св.; кого. Правя някого участник в нещо; включвам, присъединявам. — приобщавам се/приобщя се. Ставам ... |
| приобщя - приобщиш, мин. св. приобщих, мин. прич. приобщил, св. — вж. приобщавам. |
| приоритет - мн. приоритети, (два) приоритета, м. 1. Само ед. Първенство по време. 2. Предимство, преимущество. 3. Това, на което се дава преди... |
| припадам - припадаш, несв. и припадна, св. I. За мъгла, мрак — спускам се. Припада мрак. 2. Губя съзнание. Припадам често. |
| припадна - припаднеш, мин. св. припаднах, мин. прич. припаднал, св. — вж. припадам. |
| припадничав - припадничава, припадничаво, мн. припадничави, прил. Разг. Който често припада поради болест; болен от епилепсия. |
| припадък - мн. припадъци, (два) припадъка, м. 1. Внезапна загуба на съзнание, която е свързана с падане. 2. Прен. Загуба на самообладание. |
| припалвам - припалваш, несв. и припаля, св.; какво. Запалвам от нещо горящо. Припалвам цигара. |
| припаля - припалиш, мин. св. припалих, мин. прич. припалил, св. — вж. припалвам. |
| припаси - само мн. Запас от хранителни продукти и/или оръжие. |