| Буква П |
|---|
| подигравка - мн. подигравки, ж. 1. Силна, остра насмешка, ирония. 2. Обидна постъпка. |
| подиграя - подиграеш, мин. св. подиграх, мин. прич. подиграл, св. — вж. подигравам. |
| подир - предлог. Разг. 1. Движение след обекта; след, зад. Вървете подир него. Подир мене се движеше една кола. 2. Въвеждане на следхо-ден... |
| подирвам - подирваш, несв. и подиря, св; кого. Търся някого еднократно. |
| подире - предлог. Подир. |
| подирен - подирна, подирно, мн. подирни, прил. 1. Който идва отзад; следващ. 2. Който става след нещо друго; следващ. 3. Остар. Който се нам... |
| подиря - подириш, мин. св. подирих, мин. прич. подирил, св. - вж. подирвам. |
| подирям - подиряш, несв. Подирвам. |
| подиум - ми. подиуми, (два) подиума, м. 1. Издигнато място в стая, на сцена или на площад, за да се отделят учителят, артистите или оратори... |
| подишам - подишаш, св. — вж. подишвам. |
| подишвам - подишваш, несв. и подишам, св. Дишам малко. |
| подкана - мн. подкани, ж. Подтикване към определено действие; подканване. |
| подканвам - подканваш, несв. и подканя, св.; кого. Подтиквам към действие. // същ. подканване, ср. |
| подканя - подканиш, мин. св. подканих, мин. прич. подканил, св. — вж. подканвам. |
| подканям - подканяш, несв. Подканвам. |
| подкарам - подкараш, св. —- вж. подкарвам. |
| подкарвам - подкарваш, несв. и подкарам, св. 1. Какво. Започвам да карам. 2. Разг. Започвам, подхващам. Подкарах четирийсетте. |
| подкастря - подкастриш, мин. св. подкастрих, мин. прич. подкастрил, св. — вж. подкастрям. |
| подкастрям - подкастряш, несв. и подкастря, св.; какво. Кастря отдолу; подрязвам. |
| подкача - подкачиш, мин. св. подкачих, мин. прич. подкачил, св. — вж. подкачвам. |
| подкачам - подкачаш, несв. Подкачвам. |
| подкачвам - подкачваш, несв. и подкача, св. 1. Кого. Закачам, дразня, задявам. 2. Остар. Започвам. Подкачи да пее. — подкачвам се/подкача се. ... |
| подкачка - мн. подкачки, ж. Остар. Закачка. |
| подкваса - мн. подкваси, ж. 1. Кисело мляко, което се слага в прясното, за да стане и то кисело. 2. Разг. Мая. 3. Прен. Заимстван от средата ... |
| подквасвам - подквасваш, несв. и подквася, св.; какво. 1. Размивам кисело мляко в прясно, за да го превърна в кисело; квася. 2. Разг. Слагам ма... |
| подквася - подквасиш, мин. св. подквасих, мин. прич. подквасил, св. — вж. подквасвам. |
| подкиселя - подкиселиш, мин. св. подкиселих, мин. прич. подкиселил, св. - вж. подкиселявам. |
| подкиселявам - подкиселяваш, несв. и подкиселя, св.; какво. Прибавям подправка, за да стане кисел. Подкиселявам чорбата. |
| подклада - подкладеш, мин. св. подкладох, мин. прич. подклал, св. — вж. подклаждам. |
| подклаждам - подклаждаш, несв. и подклада, св. 1. Какво. Запалвам, подпалвам. 2. Какво. Поддържам огъня да гори. 3. Прен. Кого. Подбуждам, подс... |
| подклекна - подклекнеш, мин. св. подклекнах, мин. прич. подклекнал, св. — вж. подкляквам. |
| подкляквам - подклякваш, несв. и подклекна, св. 1. Клякам от време на време. 2. Подгъват ми се краката. |
| подкова - мн. подкови, ж. 1. Извита като дъга желязна пръчка с дупки за заковаване към копитата на животно. 2. Остар. Извита желязна пръчка ... |
| подковавам - подковаваш, несв. и подкова, св. 1. Какво. Слагам, заковавам подкова на животно. 2. Прен. Разг. Кого. Подготвям целенасочено отриц... |
| подкован - подкована, подковано, мн. подковани, прил. 1. Който има подкови. 2. Който има отдолу желязо. Подкован бастун. 3. Прен. Разг. Който... |
| подкожен - подкожна, подкожно, мн. подкожни, прил. 1. Който се намира под кожата. Подкожна тлъстина. 2. Който се прави, става под кожата. Под... |
| подкожурвам се - подкожурваш се, несв. и подкожуря се, св. Разг. За мазилка, кожа — отлепвам се, набъбвам, надигам се. |
| подкожуря се - подкожуриш се, мин. св. подкожу-рих се, мин. прич. подкожурил се, св. — вж. подкожурвам се. |
| подкокоросам - подкокоросаш, св. — вж. подкокоросвам. |
| подкокоросвам - подкокоросваш, несв. и подкокоросам, св.; кого. Разг. Подстрекавам, подбуждам. |