| Буква П |
|---|
| погна - погнеш, мин. св. погнах, мин. прич. погнал, св. — вж. погвам. |
| погнуса - само ед. Отвращение. Изпитвам погнуса. |
| погнуся - погнусиш, мин. св. погнусих, мин. прич. погнусил, св. — вж. погнусявам. |
| погнусявам - погнусяваш, несв. и погнуся, св.; кого. Предизвиквам погнуса; отвращавам. — погнусявам се/погнуся се. Изпитвам погнуса; отвращавам... |
| поговорвам - поговорваш, несв. и поговоря, св. Говоря малко време или говоря спокойно и насаме. |
| поговорка - мн. поговорки, ж. Народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдро... |
| поговоря - поговориш, мин. св. поговорих, мин. прич. поговорил, св. -— вж. поговорвам. |
| погодя - погодиш, мин. св. погодих, мин. прич. погодил, св. — вж. погаждам. |
| поголемея се - поголемееш се, мин. св. поголемях се, мин. прич. поголемял се, св. — вж. поголемявам се. |
| поголемявам се - поголемяваш се, несв. и поголемея се, св. 1. Започвам да се големея. 2. Големея се кратко време. |
| поголовен - поголовна, поголовно, мн. поголовни, прил. Който засяга всички и всичко; масов. |
| погон - мн. погони, (два) погона, м. Остар. Мярка за земя, равна на около един декар. |
| погоря - погориш, мин. св. погорях, мин. прич. погорял, св. — вж. погорявам. |
| погорявам - погоряваш, несв. и погоря, св. 1. Горя малко време. 2. Диал. За какво. Обзема ме жажда или силно желание. Погорявам за вода. |
| погостувам - погостуваш, св. Гостувам кратко време. |
| погражданя се - погражданиш се, мин. св. погражданих се, мин. прич. погражданил се, св. — вж. погражданявам се. |
| погражданявам се - погражданяваш се, несв. и погражданя се, св. Започвам да живея и да се държа като гражданин. |
| пограничен - погранична, погранично, мн. погранични, прил. 1. Който се намира край граница. Пограничен район. 2. Който е предназначен за охрана... |
| погреб - мн. погреби, (два) погреба, м. Спец. Склад за боеприпаси. |
| погреба - погребеш, мин. св. погребах, мин. прич. погребал, св. - вж. погребвам. |
| погребален - погребална, погребално, мн. погребални, прил. 1. Който се отнася до погребение. Погребални обичаи. 2. Тъжен, печален, мрачен. Не о... |
| погребвам - погребваш, несв. и погреба, св. 1. Кого. Заравям мъртвец; закопавам. 2. Прен. Какво. Изгубвам, погубвам, унищожавам. Погребвам мин... |
| погребение - мн. погребения, ср. 1. Само ед. Заравяне на мъртвец. 2. Църковен или битов ритуал за заравяне на мъртвец. |
| погрешен - погрешна, погрешно, мн. погрешни, прил. В който има грешка; неправилен, неверен, неточен. |
| погрешка - мн. погрешки, ж. Грешка поради невнимание; случайна грешка, недоразумение. |
| погрея - погрееш, мин. св. погрях, мин. прич. погрял, св. — вж. погрявам. |
| погрижа се - погрижиш се, мин. св. погрижих се, мин. прич. погрижил се, св. — вж. погрижвам се. |
| погрижвам се - погрижваш се, несв. и погрижа се, св.; за кого/за какво. Полагам грижи; постаравам се, вземам мерки. |
| погрознея - погрознееш, мин. св. погрознях, мин. прич. погрознял, св. — вж. погрознявам. |
| погрознявам - погрозняваш, несв. и погрознея, св. Ставам по-грозен в съпоставка с предишно състояние. |
| погром - мн. погроми, (два) погрома, м. 1. Разорение, опустошение. 2. Изстъпление срещу определена част от населението, предизвикано от нац... |
| погромаджия - мн. погромаджии, м. Човек, който осъществява погром. |
| погрявам - погряваш, несв. и погрея, се. 1.3а предмет, който излъчва светлина — светя известно време. Слънцето погря. 2. Какво. Топля кратко ... |
| погубвам - погубваш, несв. и погубя, св.; кого. Довеждам до унищожение, гибел; убивам. Безделието погубва човека. — погубвам се/погубя се. Ун... |
| погубя - погубиш, мин. св. погубих, мин. прич. погубил, св. — вж. погубвам. |
| погълна - погълнеш, мин. св. погълнах, мин. прич. погълнал, св. — вж. поглъщам. |
| погълча - погълчиш, мин. св. погълчах, мин. прич. погълчал, св. — вж. погълчавам. |
| погълчавам - погълчаваш, несв. и погълча, св. 1. Викам, гълча кратко време. 2. Кого. Карам се малко или от време на време. |
| погърмя - погърмиш, мин. св. погърмях, мин. прич. погърмял, се. — вж. погърмявам. |
| погърмявам - погърмяваш, несв. и погърмя, св. 1. Гърмя, стрелям малко. 2. Издавам звук. Небето погърмява. |