| Буква П |
|---|
| представа - мн. представи, ж. 1. Възпроизвеждане в съзнанието на нещо, което е било възприето по-рано. 2. Разг. Разбиране, схващане на нещо; п... |
| представител - представителят, представителя, мн. представители, м. 1. Човек, който представя някого или нещо. Дипломатически представител. 2. ... |
| представителен - представителна, представително, мн. представителни, прил. 1. Който предизвиква уважение с външния си вид. Представителен човек. 2.... |
| представителка - мн. представителки, ж. Жена представител. |
| представителство - мн. представителства, ср. 1. Учреждение, което представя нечии интереси. Дипломатическо представителство. 2. Само ед. Изпълняване ... |
| представка - мн. представки, ж. Спец. Част от думата, която стои пред корена; префикс. |
| представление - мн. представления, ср. 1. Изпълняване на сценично произведение, програма; спектакъл. Театрално представление. 2. Остар. Представа. |
| представлявам - представляваш, несв. Представям. |
| представя - представиш, мин. св. представих, мин. прич. представил, св. — вж. представям. |
| представя си - представиш си, мин. св. представих си, мин. прич. представил си, св. — вж. представям си. |
| представям - представяш, несв. 1. Какво. Явявам се в същността си. Какво представя този комитет? 2. Кого/какво. Действам от името на някого и... |
| представям си - представяш си, несв. и представя си, св.; какво. 1. Извиквам в съзнанието си представа за нещо. Представям си родната къща. 2. Изв... |
| предстоя - предстоиш, мин. св. предстоях, мин. прич. предстоял, несв. Само в трето лице. Трябва да стане, очаква се да стане. Предстои им сва... |
| предстоящ - предстояща, предстоящо, мн. предстоящи, прил. Който предстои; бъдещ. |
| предтеча - мн. предтечи, м. Човек, който първи възвестява някаква идея или събитие; предвестник. |
| предубеден - предубедена, предубедено, мн. предубедени, прил. 1. Който показва предубеждение. Предубеден човек. 2. Който съдържа предубеждение.... |
| предубеждение - мн. предубеждения, ср. Предварително изградено отрицателно отношение към нещо (обикн. несправедливо). |
| предуведомя - предуведомиш, мин. св. предуведомих, мин. прич. предуведомил, св. — вж. предуведомявам. |
| предуведомявам - предуведомяваш, несв. и предуведомя, св.; кого. Уведомявам предварително; предизвестявам. |
| предугадя - предугадиш, мин. св. предугадих, мин. прич. предугадил, св. — вж. предугаждам. |
| предугаждам - предугаждаш, несв. и предугадя, св.; какво. Досещам се, догаждам се; предусещам, предвиждам. Предугаждам събитията. |
| предумам - предумаш, св. — вж. предумвам. |
| предумвам - предумваш, несв. и предумам, св.; кого. 1. Убеждавам, увещавам да се съгласи да направи нещо; придумвам. 2. Разг. Говоря лоши думи... |
| предумисъл - само ед. Предварително обмислено намерение; преднамереност. |
| предумишлен - предумишлена, предумишлено, мн. предумишлени, прил. Който е извършен с предумисъл. Предумишлена постъпка. |
| предупредителен - предупредителна, предупредително, мн. предупредителни, прил. Който предупреждава. Предупредителен сигнал. // същ. предупредителнос... |
| предупредя - предупредиш, мин. св. предупредих, мин. прич. предупредил, св. — вж. предупреждавам. |
| предупреждавам - предупреждаваш, несв. и предупредя, св.; кого. 1. Предварително съобщавам за нещо, обикн. неприятно, нередно, за да го предотвратя... |
| предупреждение - мн. предупреждения, ср. 1. Предварително съобщение, известие. 2. Вид наказание. Предупреждение за изключване. Последно предупрежде... |
| предусетя - предусетиш, мин. св. предусетих, мин. прич. предусетил, св. — вж. предусещам. |
| предусещам - предусещаш, несв. и предусетя, св.; какво. Усещам предварително; предчувствам, предугаждам. |
| предутрин - предутринта, мн. предутрини, ж. Ранно утро. // прил. предутринен, предутринна, предутринно, мн. предутринни. // прил. предутрен, п... |
| предучилищен - предучилищна, предучилищно, мн. предучилищни прил. Който е преди първи клас на училището. Предучилищна възраст. |
| предходен - предходна, предходно, мн. предходни, прил. Който предхожда; предшестващ. Предходен текст. |
| предходник - мн. предходници, м. Този, който е бил преди друг; предшественик. |
| предходница - мн. предходници, ж. Жена предходник. |
| предхождам - предхождаш, несв.; кого/какво. Извършвам се или се намирам непосредствено преди някого или пред нещо. |
| предци - само мн. Предшественици, прадеди, предходници. |
| предчувствам - предчувстваш, несв. Имам предчувствие. |
| предчувствие - мн. предчувствия, ср. Предварително усещане, чувстване на нещо. Лоши предчувствия. |