| Буква П |
|---|
| пост-рестант - само ед. Вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската станция до потърсване от получателя; до поискване. |
| поставка - мн. поставки, ж. Приспособление, върху което се поставя нещо. |
| поставя - поставиш, мин. св. поставих, мин. прич. поставил, св. — вж. поставям. |
| поставям - поставяш, несв. и поставя, св. 1. Какво. Оставям на определено място; слагам, турям. Поставям ножа на масата. 2. Какво. Помествам,... |
| постал - постала, постало, мн. постали, прил. Главно за животни — мършав, дръглив. Постала крава. |
| постамент - мн. постаменти, (два) постамента, м. Каменна или бетонна поставка под паметник, колона и др. |
| постановка - мн. постановки, ж. 1. Начин, по който се организира нещо. Добра постановка на нещата. 2. Поставяне на спектакъл. Новата постановка... |
| постановление - мн. постановления ср. 1. Официално разпореждане със сила на закон. Постановление на Министерския съвет. 2. Съдебно решение. |
| постановчик - мн. постановчици, м. Човек, който прави постановка на спектакъл. |
| постановя - постановиш, мин. св. постанових, мин. прич. постановил, св. — вж. постановявам. |
| постановявам - постановяваш, несв. и постановя, св.; какво. Издавам постановление. |
| постаравам се - постараваш се, несв. и постарая се, св. Старая се в определен случай. |
| постарая се - постараеш се, мин. св. постарах се, мин. прич. постарал се, св. — вж. постаравам се. |
| постарому - нареч. По стар начин, навик; както по-рано. Всичко тече постарому. |
| постелка - мн. постелки, ж. Постеля. |
| постеля - мн. постели, ж. 1. Това, върху което се спи (дюшек, черга и др.). 2. Прен. Легло. |
| постен - постна, постно, мн. постни, прил. 1. За храна — който не съдържа животински продукти. Постно ядене. 2. Който не е достатъчно мазен... |
| постепенен - постепенна, постепенно, мн. постепенни, прил. Който се извършва на последователни степени, плавно, без скокове. Постепенен преход.... |
| постер - мн. постери, (два) постера, м. Голям цветен плакат, афиш, който служи за реклама. |
| постигам - постигаш, несв. и постигна, св. 1. Какво. Успявам да направя нещо, което съм искал, към което съм се стремил. Постигам целта си. 2... |
| постигна - постигнеш, мин. св. постигнах, мин. прич. постигнал, св. - вж. постигам. |
| постижение - мн. постижения, ср. Нещо, постигнато в някаква област; висок резултат, успех. Голямо постижение. |
| постижим - постижима, постижимо, мн. постижими, прил. Който може да бъде постигнат. Постижим резултат. |
| постилам - постилаш, несв. и постеля, св.; какво. Разгъвам тъкан, за да покрия някаква повърхност с нея. Постилам леглото. Постилам покривкат... |
| постилка - мн. постилки, ж. Постелка. |
| постник - мн. постници, м. Човек, който се е изолирал от хората и се е отдал на пост и съзерцание; пустинник, отшелник. |
| постница - мн. постници, ж. Жилище на постник, обикновено примитивно. |
| постоянен - постоянна, постоянно, мн. постоянни, прил. 1. Непрекъснат, неспирен. Постоянен шум. 2. Дълготраен, дългосрочен. Постоянна изложба.... |
| постоянствам - постоянстваш, несв. Проявявам постоянство. |
| постоянство - мн. постоянства, ср. Твърдост, упоритост, неизменчивост на характера или на дейността. Постигам нещо с постоянство. |
| постоянствувам - постоянствуваш, несв. Постоянствам. |
| пострадам - пострадаш, св. — вж. пострадвам. |
| пострадвам - пострадваш, несв. и пострадам, св. 1. Страдам еднократно по конкретен повод. Пострадах при катастрофа. 2. Страдам малко или за кра... |
| построение - мн. построения, ср. 1. Построяване. 2. Организация, система, концепция, идея, мнение, схващане. Логически построения. |
| постройка - мн. постройки, ж. 1. Само ед. Построяване. 2. Това, което е построено; сграда, здание. Голяма постройка. 3. Строеж на художествено... |
| построя - построиш, мин. св. построих, мин. прич. построил, св. — вж. построявам. |
| построявам - построяваш, несв. и построя, св.; какво. 1. Строя докрай. 2. Поставям в строй; строявам. — построявам се/ построя се. Заставам в с... |
| постскриптум - само ед. Нещо добавено след края на писмо; послепис. |
| постулат - мн. постулати, (два) постулата, м. Изходно положение, приемано без доказателства. |
| постфактум - нареч. След това, след края на нещо. |