Буква П |
присъединявам - присъединяваш, несв. и присъединя, св.; какво/ кого, към какво. Съединявам някого или нещо с нещо друго; прибавям. Присъединявам м... |
присъждам - присъждаш, несв. и присъдя, св. 1. Издавам присъда. 2. Решавам, отсъждам, определям. Присъждам първо място в състезание. |
присънвам се - присънваш се, несв. и присъня се, св.; на кого. Явявам се в съня на някого. Присънва ми се гора. |
присъня се - присъниш се, мин. св. присъних се, мин. прич. присънил се, св. - вж. присънвам се. |
присърце - нареч. Близо до сърцето; на драго сърце. • Вземам присърце. Смятам нещо за много важно, постоянно се занимавам с него. |
присъствам - присъстваш, несв. Намирам се някъде в определено време; налице съм. Присъствам на концерт. // същ. присъстване, ср. |
присъствен - присъствена, присъствено, мн. присъствени, прил. В който трябва да се присъства на работа; работен. Присъствен ден. |
присъствие - мн. присъствия, ср. Присъстване, наличие. В нечие присъствие. |
присъствувам - присъствуваш, несв. Присъствам. |
присъщ - присъща, присъщо, мн. присъщи, прил. Който е свойствен на някого, характерен за него. С присъщата си скромност замълча. |
присягам - присягаш, несв. и присегна, св. Разг. Протягам ръка, за да взема нещо. |
присядам - присядаш, несв. и приседна, се. Сядам за малко. |
притайвам - притайваш, несв. Притаявам. |
притая - притаиш, мин. св. притаих, мин. прич. притаил, св. - вж. притаявам. |
притаявам - притаяваш, несв. и притая, св.; какво. Спотаявам, затаявам, не позволявам да се чуе. Притаявам дъх. — притаявам се/ притая се. Зас... |
притварям - притваряш, несв. и притворя, св.; какво. Затварям леко, не напълно, отчасти. Притварям очи. Притварям прозорец. |
притвор - обикн. ед. Част от черква при централния вход срещу олтара. |
притворен - притворна, притворно, мн. притвбрни, прил. Който съдържа притворство. |
притворство - само ед. Преструвка, лицемерие. |
притворя - притвориш, мин. св. притворих, мин. прич. притворил, св. — вж. притварям. |
притегателен - притегателна, притегателно, мн. притегателни, прил. Който притегля, привлича към себе си. Притегателна усмивка. //същ. притегателн... |
притегля - притеглиш, мин. св. притеглих, мин. прич. притеглил, св. — вж. притеглям. |
притеглям - притегляш, несв. и притегля, св.; какво. 1. Тегля нещо, за да го приближа към друго. Притеглям чинията към себе си. 2. Привличам (... |
притегляне - само ед. Сила на определено тяло да притегли към себе си друго тяло. Земно притегляне. |
притегна - притегнеш, мин. св. притегнах, мин. прич. притегнал, св. — вж. притягам. |
притежавам - притежаваш, несв.; какво/кого. Имам във свое владение, като своя собственост. Притежавам пари. Притежавам жена. |
притежание - само ед. Собственост. |
притежател - притежателят, притежателя, мн. притежатели, м. Човек, който притежава нещо; собственик. |
притежателка - мн. притежателки, ж. Жена притежател. |
притека се - притечеш се, мин. св. притекох се, мин. прич. притекъл се, св. — вж. притичвам се. |
притеснен - притеснена, притеснено, мн. притеснени, прил. 1. Когото нещо притеснява, не му дава свобода. Финансово притеснен. 2. Който се прит... |
притеснение - обикн. ед. Качество, състояние на притеснен и на притеснителен. Изпитвам притеснение. |
притеснителен - притеснителна, притеснително, мн. притеснителни, прил. Който много се притеснява, смущава; срамежлив. |
притесня - притесниш, мин. св. притесних, мин. прич. притеснил, св. - вж. притеснявам. |
притеснявам - притесняваш, несв. и притесня, св.; кого. 1. Ограничавам свободата и възможността за действие на някого. Вашата упоритост ме прите... |
притисвам - притисваш, несв. и притисна, св.: кого/какво. Притискам еднократно или поединично. |
притискам - притискаш, несв.; какво/кого. 1. Натискам по посока към нещо или към някого. Притискаха го в ъгъла. Притискам лист, за да се залеп... |
притисна - притиснеш, мин. св. притиснах, мин. прич. притиснал, св. — вж. притисвам. |
притихвам - притихваш, несв. и притихна, св. Ставам тих; утихвам, стихвам. Децата притихнаха в леглата. |
притихна - притихнеш, мин. св. притихнах, мин. прич. притихнал, св. — вж. притихвам. |