| Буква П |
|---|
| приютя - приютиш, мин. св. приютих, мин. прич. приютил, св. — вж. приютявам. |
| приютявам - приютяваш, несв. и приютя, св.; кого. Давам подслон; настанявам при себе си. |
| прияде ми се - мин. св. прияде ми се, мин. прич. приял ми се, св. — вж. прияжда ми се. |
| прияжда ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и прияде ми се, се. Внезапно изпитвам нужда да ям нещо; много ми се дояжда нещо. Прияде ми с... |
| приятел - приятелят, приятеля, мн. приятели, м. 1. Близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения. 2. Вярно и предано съществ... |
| приятелка - мн. приятелки, ж. Жена приятел. |
| приятелство - само ед. Отношения между приятели (в 1 и 4 знач.); дружба. |
| приятен - приятна, приятно, мн. приятни, прил. 1. Който доставя удоволствие. Приятен разговор. 2. Привлекателен, мил, симпатичен. Приятен чо... |
| про- - представка. В състава на имена със значение за, в полза на, напр. проамерикански, про-германски, прокомунистически, протурски, про... |
| проагитирам - проагитираш, несв. и св.; кого. Агитирам, докато застане на моя страна. |
| проанализирам - проанализираш, несв. и св.; какво. Анализирам докрай. |
| проба - мн. проби, ж. 1. Проверка на нещо. Дроба на телефона. 2. Част от някакъв материал, взета за проверка, за анализ и др. Кръвна проба... |
| пробвам - пробваш, несв.; какво. Правя проба. — пробвам се. Пробвам себе си. |
| пробег - мн. пробези, (два) пробега, м. 1. Само ед. Разстояние, което изминава едно транспортно средство за определено време. 2. Спортно съ... |
| пробера - пробереш, мин. св. пробрах, мин. прич. пробрал, св. — вж. пробирам. |
| пробив - само ед. 1. Отвор в резултат на пробиване. Пробив на кораба. 2. Прен. Разкъсване на войските на армия от неприятеля. 3. Прен. Прео... |
| пробивам - пробиваш, несв. и пробия, се. 1. Какво. Правя дупка, отвор в нещо. Пробивам врата. 2. За нещо, пълно с гной — изтича му гнойта. Ци... |
| пробивен - пробивна, пробивно, мн. пробивни, прил. 1. Който е предназначен за пробиване. 2. Прен. За човек — който умее да преодолява препятс... |
| пробирам - пробираш, несв. и пробера, св.; какво/ кого. Избирам, подбирам и вземам само това, което ми харесва. Пробирам цвета. |
| пробия - пробиеш, мин. св. пробих, мин. прич. пробил, св. — вж. пробивам. |
| проблем - мн. проблеми, (два) проблема, м. 1. Сложен въпрос, който изисква разрешаване, изучаване, изследване. Проблем на екологията. 2. Оби... |
| проблема - мн. проблеми, ж. Проблем. |
| проблематика - само ед. Съвкупност от проблеми в дадена област. |
| проблематичен - проблематична, проблематично, мн. проблематични, прил. Съмнителен, малко вероятен. Създаването на учебника е проблематично. |
| проблесна - проблеснеш, мин. св. проблеснах, мин. прич. проблеснал, се. — вж. проблясвам. |
| проблясвам - проблясваш, несв. и проблесна, св. 1. Блясвам от време на време, с прекъсвания. Лампа проблясва в мрака. 2. Прен. Проявявам се, по... |
| проблясък - мн. проблясъци, (два) проблясъка, м. 1. Проблясване. 2. Прен. Слаба и кратка проява на нещо. Проблясък на разум. |
| пробода - прободеш, мин. св. прободох, мин. прич. пробол, св. — вж. пробождам. |
| пробождам - пробождаш, несв. и пробода, св. 1. Какво/кого. Прекарвам нещо остро през обекта, та се показва от другата страна; пронизвам, прому... |
| пробой - пробоят, пробоя, мн. пробой, (два) пробоя, м. 1. Пробита дупка; пробив. Пробой на лодка. 2. Инструмент за пробиване на дупки в твъ... |
| пробуда - само ед. Състояние преди окончателното събуждане; пробуждане. |
| пробудя - пробудиш, мин. св. пробудих, мин. прич. пробудил, св. — вж. пробуждам. |
| пробуждам - пробуждаш, несв. и пробудя, св. 1. Кого. Събуждам. 2. Прен. Какво. Правя да станат живи спомени, мисли, чувства и др.; възкресявам... |
| пробутам - пробуташ, св. — вж. пробутвам. |
| пробутвам - пробутваш, несв. и пробутам, св. 1. Кого. Прекарвам с бутане. 2. Разг. Какво/кого. Продавам или давам незабелязано нещо некачестве... |
| пробягам - пробягаш, св. — вж. пробягвам. |
| пробягвам - пробягваш, несв. и пробягам, св. 1. Минавам тичешком. Деца пробягваха из двора. 2. С бягане, с тичане преминавам определено разсто... |
| провал - мн. провали, (два) провала, м. 1. Пълен неуспех в някаква дейност. Претърпявам провал. 2. Предателство в нелегална организация. |
| провала - обикн. ед. 1. Пропаст, дълбока яма. 2. Прен. Проваляне. • На провала. Невъздържано, без ограничения. |
| проваля - провалиш, мин. св. провалих, мин. прич. провалил, св. — вж. провалям. |