| Буква П |
|---|
| приспадам - приспадаш, несв. и приспадна, св.; какво. Намалявам сума с определено количество. Приспадам разходи. |
| приспадна - приспаднеш, мин. св. приспаднах, мин. прич. приспаднал, св. — вж. приспадам. |
| приспивам - приспиваш, несв. и приспя, св. 1. Кого. Довеждам до състояние на сън. Приспивам дете. 2. Какво. Отклонявам вниманието на някого, п... |
| приспивателен - приспивателна, приспивателно, мн. приспивателни, прил. Който приспива. Приспивателно лекарство. |
| приспивен - приспивна, приспивно, мн. приспивни, прил. Който приспива; приспивателен. Приспивна песен. |
| приспособен - приспособена, приспособено, мн. приспособени, прил. Който се е приспособил към нещо. |
| приспособенец - мн. приспособенци, м. Човек, който се приспособява към обстоятелствата и нагажда към тях своите възгледи, поведение. // прил. прис... |
| приспособим - приспособима, приспособимо, мн. приспособими, прил. Който може да бъде приспособен. // същ. приспособимост, приспособимостта, ж. |
| приспособление - мн. приспособления, ср. Предмет, устройство, механизъм, с помощта на който се извършва определена дейност; прибор, уред и др. Прис... |
| приспособя - приспособиш, мин. св. приспособих, мин. прич. приспособил, св. — вж. приспособявам. |
| приспособявам - приспособяваш, несв. и приспособя, св.; какво. Правя нещо да стане годно за определена цел. Приспособявам нож за отвертка. — присп... |
| приспя - приспиш, мин. св. приспах, мин. прич. приспал, св. — вж. приспивам. |
| пристав - мн. пристави, м. Остар. Началник на полицейски участък. • Съдебен пристав. Съдия-изпълнител. |
| приставам - приставаш, несв. и пристана, св. Разг. 1. За мома — избягвам с любимия си без благословията на родителите си. 2. Съгласявам се. Пр... |
| пристан - мн. пристани, (два) пристана, м. 1. Пристанище. 2. Прен. Подслон, убежище. Последен пристан на душата. |
| пристана - пристанеш, мин. св. пристанах, мин. прич. пристанал, св. — вж. приставам. |
| пристанище - мн. пристанища, ср. 1. Място на брега, оборудвано и приспособено за спиране на плавателни съдове, и градът, в който се намира. 2. ... |
| пристанищен - пристанищна, пристанищно, мн. пристанищни, прил. 1. Който има пристанище. Пристанищно селище. 2. Който се отнася до пристанище. Пр... |
| пристануша - мн. пристануши, ж. Разг. Мома, която е пристанала. |
| пристегна - пристегнеш, мин. св. пристегнах, мин. прич. пристегнал, св. — вж. пристягам. |
| пристигам - пристигаш, несв. и пристигна, св. 1. Идвам, достигам до местоназначението си, до крайната цел на пътуването си. 2. Доставен съм, д... |
| пристигна - пристигнеш, мин. св. пристигнах, мин. прич. пристигнал, св. — вж. пристигам. |
| пристоен - пристойна, пристойно, мн. пристойни, прил. Който е съобразен с правилата на добро поведение; приличен. Пристойна скръб. |
| пристрастен - пристрастена, пристрастено, мн. пристрастени, прил. Който се е пристрастил. Пристрастен към цигарите човек. |
| пристрастие - мн. пристрастия, ср. 1. Обикн. мн. Страст, предпочитание, склонност. Имам пристрастия към литературата. 2. Обикн. ед. Необективно ... |
| пристрастя се - пристрастиш се, .мин. св. пристрастих се, мин. прич. пристрастил се, св. — вж. пристрастявам се. |
| пристрастявам се - пристрастяваш се, несв. и пристрастя се, св.; към какво. Силно се увличам по нещо, не мога да възпирам желанието си за нещо. Прист... |
| пристройвам - пристройваш, несв. Пристроявам. |
| пристройка - мн. пристройки, ж. Допълнително построено помещение или сграда към съществуваща. |
| пристроя - пристроиш, мин. св. пристроих, мин, прич. пристроил, св. — вж. пристроявам. |
| пристроявам - пристрояваш, несв. и пристроя, св.; какво. Строя допълнително помещение (или помещения) към вече построена сграда. Пристроявам бан... |
| пристъп - мн. пристъпи, (два) пристъпа, м. 1. Нападение, атака. 2. Внезапна и силна проява на болест, чувство и др. Асматичен пристъп. В при... |
| пристъпвам - пристъпваш, несв. и пристъпя, св. 1. Движа се бавно, на стъпки. Едва пристъпвам. 2. Приближавам се стъпка по стъпка към нещо. Прис... |
| пристъпя - пристъпиш, мин. св. пристъпих, мин. прич. пристъпил, св. - вж. пристъпвам. |
| пристъпям - пристъпяш, несв. Пристъпвам. |
| пристягам - пристягаш, несв. и пристегна, св. 1. Какво. Леко стягам нещо отпуснато. Пристягам колана си. 2. Какво/кого. За препаска — обвит съ... |
| присъда - мн. присъди, ж. 1. Решение на съд, с което завършва едно дело и в което се определя вината и наказанието. Издавам присъда. 2. Стан... |
| присъдя - присъдиш, мин. св. присъдих, мин. прич. присъдил, св. — вж. присъждам. |
| присъединение - мн. присъединения, ср. Съединение, присъединяване. |
| присъединя - присъединиш, мин. св. присъединих, мин. прич. присъединил, св. — вж. присъединявам. |