| Буква П |
|---|
| предание - мн. предания, ср. Разказ за миналото, който се предава от уста на уста; мит, легенда, приказка. |
| предател - предателят, предателя, мн. предатели, м. Човек, който предава някого или нещо (в 7 знач.); издайник, изменник. // прил. предателск... |
| предателка - мн. предателки, ж. Жена предател. |
| предателствам - предателстваш, несв. Върша предателство. |
| предателство - мн. предателства, ср. Дейност на предател. |
| предателствувам - предателствуваш, несв. Предателствам. |
| предач - мн. предачи, м. Човек, който преде. |
| предачен - предачна, предачно, мн. предачни, прил. Който служи за предене. Предачна машина. |
| предачка - мн. предачки, ж. Жена предач. |
| предачница - мн. предачници, ж. Работилница за предене. |
| предварвам - предварваш, несв. и предваря, св.; какво. Успявам да направя нещо преди друго нещо да се е случило; изпреварвам. Предварвам събити... |
| предвардвам - предвардваш, несв. и предвардя, св.; кого, от какво. Предпазвам. — предвардвам се/ предвардя се. Предвардвам себе си. |
| предвардя - предвардиш, мин. св. предвардих, мин. прич. предвардил, св. — вж. предвардвам. |
| предварителен - предварителна, предварително, мн. предварителни, прил. 1. Който предварва нещо. Предварителна среща. 2. Който не е окончателен. ... |
| предваря - предвариш, мин. св. предварих, мин. прич. предварил, св. — вж. предварвам. |
| предвестие - мн. предвестия, ср. Съобщение или признак, симптом, който предвестява нещо. |
| предвестник - мн. предвестници, м. 1. Човек, който предвестява нещо. 2. Прен. Растение или явление, което предвестява нещо. Кокичето е предвестн... |
| предвестница - мн. предвестници, ж. Жена предвестник (в 1 знач.). |
| предвестя - предвестиш, мин. св. предвестих, мин. прич. предвестил, св. — вж. предвестявам. |
| предвестявам - предвестяваш, несв. и предвестя, св.: какво/кого. Съобщавам, известявам, сигнализирам предварително за нещо; предизвестявам. |
| предвещавам - предвещаваш, несв. и предвещая. св. Вещая, предричам. // същ. предвещаване, ср. |
| предвещание - мн. предвещания, ср. Остар. Пред-вещаване, предсказание, поличба. |
| предвещая - предвещаеш, мин. св. предвещах, мин. прич. предвещал, св. — вж. предвещавам. |
| предвид - предлог. Поради, по причина, в резултат на. Предвид тези обстоятелства не можахме да излезем. |
| предвидлив - предвидлива, предвидливо, мн. предвидливи, прил. 1. Който умее да предвижда и да се подготви за последиците. Предвидлив човек. 2. ... |
| предвидя - предвидиш, мин. св. предвидих, мин. прич. предвидил, св. — вж. предвиждам. |
| предвиждам - предвиждаш, несв. и предвидя, св.; какво. От предварителни наблюдения правя извод за бъдещи събития; прогнозирам. Предвиждам повиш... |
| предводител - предводителят, предводителя, мн. предводители, м. Човек, който предвожда; вожд, водач, лидер. // прил. предводителски, предводител... |
| предводителка - мн. предводителки, ж. Жена предводител. |
| предвождам - предвождаш, несв.; кого/ какво. Стоя начело на някаква група; водя, ръководя. |
| предговор - мн. предговори, (два) предговора, м. Уводна част към художествен или научен текст, в която се дават обяснения, коментари във връзк... |
| предградие - мн. предградия, ср. Заселено място близо до голям град. В преградията на Токио. |
| преддверие - мн. преддверия, ср. Пространство пред вратата на голяма обществена сграда - храм, дворец и под. |
| предел - мн. предели, м. 1. Мислена линия, която ограничава пространство или време; граница, рамка. Извън пределите на града. 2. Само ед. К... |
| пределен - пределна, пределно, мн. пределни, прил. 1. Който бележи предел. Пределна точка. 2. Който достига до крайна степен. Пределна чистот... |
| преден - предна, предно, мн. предни, прил. 1. Който се намира отпред, обърнат е към лицевата страна. Предни лапи. Предно стъкло на кола. На... |
| предзнаменование - мн. предзнаменования, ср. Признак, симптом, който предвещава нещо. Лошо предзнаменование. |
| преди - предлог. По-рано от нещо. Преди време. |
| предизвикам - предизвикаш, св. — вж. предизвиквам. |
| предизвикателен - предизвикателна, предизвикателно, мн. предизвикателни, прил. Който предизвиква (в 1 знач.). // същ. предизвикателност, предизвикат... |