| Буква П |
|---|
| пурист - мн. пуристи, м. Привърженик на пуризма. |
| пуритан - мн. пуритани, м. 1. Истор. Член на английска протестантска секта. 2. Прен. Човек със строга нравственост. // прил. пуритански, пур... |
| пуританин - мн. пуритани, м. Пуритан. |
| пуританка - мн. пуританки, ж. Жена пуритан. |
| пуританство - само ед. Строга нравственост. |
| пурпур - само ед. Тъмно- или яркочервен цвят. // прил. пурпурен, пурпурна, пурпурно, мн. пурпурни. Пурпурна мантия. |
| пусия - мн. пусии, ж. Остар. Засада. |
| пуск - пускът, пуска, мн. пускове, (два) пуска, м. 1. Пускане. 2. Срок за пускане. |
| пускам - пускаш, несв. и пусна, св. 1. Какво/кого. Преставам да държа нещо, давам му свобода. Пускам чанта. Пускам ръката на някого. 2. Ког... |
| пусна - пуснеш, мин. св. пуснах, мин. прич. пуснал, св. — вж. пускам. |
| пуст - пуста, пусто, мн. пусти, прил. 1. Безлюден, ненаселен. Пуст остров. 2. Обезлюден, изоставен. Пусто село. 3. Празен, незапълнен.... |
| пуста - само ед. Широка степ в Унгария. |
| пустея - пустееш, мин. св. пустях, мин. прич. пустял, несв. 1. За пространство или помещение — ставам пуст, празен, безлюден. Училището пус... |
| пустинен - пустинна, пустинно, мн. пустинни, прил. 1. Който е присъщ на пустиня. Пустинен климат. 2. Прен. Необитаем, безлюден, пуст. Пустине... |
| пустинник - мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник. // прил. пустиннически, пустинническа,... |
| пустиня - мн. пустини, ж. 1. Безлюдно и безводно място със сух климат, с пясъци и с оскъдна растителност на места. Пустинята Гоби. 2. Безлюд... |
| пусто - част. Разг. 1. За изразяване на недоволство, неодобрение, отегчение. Пусто да остане! 2. За изразяване на силно учудване, възхищен... |
| пустосам - пустосаш, св. — вж. пустосвам. |
| пустосвам - пустосваш, несв. и пустосам, св.; кого/ какво. Разг. Кълна, ругая. Стига си я пустосвал! |
| пустославие - само ед. Стремеж към слава; тщеславие. |
| пустословие - мн. пустословия, ср. Празнословие. |
| пустота - само ед. 1. Липса на живот; тишина. 2. Пустош, необитаемо пространство. 3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен ... |
| пустош - пустошта, само ед., ж. 1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак. 2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош. 3. Прен. Изп... |
| пусула - мн. пусули, ж. Остар. 1. Далекоглед. 2. Компас. |
| пуф - междум. Имитира звук при пуфтене. |
| пуфкам - пуфкаш, несв. и пуфна, св. Внезапно еднократно изпуфтявам. |
| пуфтя - пуфтиш, мин. св. пуфтях, мин. прич. пуфтял, несв. Издавам шум като при внезапно освобождаване на въздушна струя със силно налягане... |
| пух - пухът, пуха, само ед., м. Меки властинки между перата на птици или по току-що родени птичета. // прил. пухен, пухена, пухено, мн. ... |
| пухам - пухаш, несв.; кого/какво. Удрям, бия нещо меко, та се чува тъп звук. Пухам дюшек. Пухам човек. |
| пухвам - пухваш, несв. и пухна, св. 1. Кого/какво. Пухам еднократно. Пухнах дюшека. 2. Падам. Пухнах от стълбата на земята. 3. Пухтя едн... |
| пухест - пухеста, пухесто, мн. пухести, прил. Който е много мек и с дълги власинки като пух; пухкав. Пухест пуловер. |
| пухкав - пухкава, пухкаво, мн. пухкави, прил. 1. Пухест. 2. Рохкав, сипкав. |
| пухна - пухнеш, мин. св. пухнах, мин. прич. пухнал, св. — вж. пухвам. |
| пухтя - пухтиш, мин. св. пухтях, мин. прич. пухтял, несв. Издавам шум (като) при внезапно освобождаване на силна въздушна струя през устат... |
| пуч - пучът, пуча, мн. пучове, (два) пуча, м. Военен преврат (обикн. в южноамериканска държава). |
| пуша - пушиш, мин. св. пуших, мин. прич. пушил, несв. 1. Изпускам дим. Коминът пуши. 2. Какво. Поемам и изпускам дим от цигара, пура, лул... |
| пушалня - мн. пушални, ж. Помещение за пушене. |
| пушач - мн. пушачи, м. Човек, който пуши тютюн. |
| пушачка - мн. пушачки, ж. Жена пушач. |
| пушек - мн. пушеци, (два) пушека, м. Дребни частици от горене, които се носят на талази из въздуха; дим. Пушек от камина. 2. Прен. Разг. О... |