Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
пурист - мн. пуристи, м. Привърженик на пуризма.
пуритан - мн. пуритани, м. 1. Истор. Член на английска протестантска секта. 2. Прен. Човек със строга нравственост. // прил. пуритански, пур...
пуританин - мн. пуритани, м. Пуритан.
пуританка - мн. пуританки, ж. Жена пуритан.
пуританство - само ед. Строга нравственост.
пурпур - само ед. Тъмно- или яркочервен цвят. // прил. пурпурен, пурпурна, пурпурно, мн. пурпурни. Пурпурна мантия.
пусия - мн. пусии, ж. Остар. Засада.
пуск - пускът, пуска, мн. пускове, (два) пуска, м. 1. Пускане. 2. Срок за пускане.
пускам - пускаш, несв. и пусна, св. 1. Какво/кого. Преставам да държа нещо, давам му свобода. Пускам чанта. Пускам ръката на някого. 2. Ког...
пусна - пуснеш, мин. св. пуснах, мин. прич. пуснал, св. — вж. пускам.
пуст - пуста, пусто, мн. пусти, прил. 1. Безлюден, ненаселен. Пуст остров. 2. Обезлюден, изоставен. Пусто село. 3. Празен, незапълнен....
пуста - само ед. Широка степ в Унгария.
пустея - пустееш, мин. св. пустях, мин. прич. пустял, несв. 1. За пространство или помещение — ставам пуст, празен, безлюден. Училището пус...
пустинен - пустинна, пустинно, мн. пустинни, прил. 1. Който е присъщ на пустиня. Пустинен климат. 2. Прен. Необитаем, безлюден, пуст. Пустине...
пустинник - мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник. // прил. пустиннически, пустинническа,...
пустиня - мн. пустини, ж. 1. Безлюдно и безводно място със сух климат, с пясъци и с оскъдна растителност на места. Пустинята Гоби. 2. Безлюд...
пусто - част. Разг. 1. За изразяване на недоволство, неодобрение, отегчение. Пусто да остане! 2. За изразяване на силно учудване, възхищен...
пустосам - пустосаш, св. — вж. пустосвам.
пустосвам - пустосваш, несв. и пустосам, св.; кого/ какво. Разг. Кълна, ругая. Стига си я пустосвал!
пустославие - само ед. Стремеж към слава; тщеславие.
пустословие - мн. пустословия, ср. Празнословие.
пустота - само ед. 1. Липса на живот; тишина. 2. Пустош, необитаемо пространство. 3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен ...
пустош - пустошта, само ед., ж. 1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак. 2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош. 3. Прен. Изп...
пусула - мн. пусули, ж. Остар. 1. Далекоглед. 2. Компас.
пуф - междум. Имитира звук при пуфтене.
пуфкам - пуфкаш, несв. и пуфна, св. Внезапно еднократно изпуфтявам.
пуфтя - пуфтиш, мин. св. пуфтях, мин. прич. пуфтял, несв. Издавам шум като при внезапно освобождаване на въздушна струя със силно налягане...
пух - пухът, пуха, само ед., м. Меки властинки между перата на птици или по току-що родени птичета. // прил. пухен, пухена, пухено, мн. ...
пухам - пухаш, несв.; кого/какво. Удрям, бия нещо меко, та се чува тъп звук. Пухам дюшек. Пухам човек.
пухвам - пухваш, несв. и пухна, св. 1. Кого/какво. Пухам еднократно. Пухнах дюшека. 2. Падам. Пухнах от стълбата на земята. 3. Пухтя едн...
пухест - пухеста, пухесто, мн. пухести, прил. Който е много мек и с дълги власинки като пух; пухкав. Пухест пуловер.
пухкав - пухкава, пухкаво, мн. пухкави, прил. 1. Пухест. 2. Рохкав, сипкав.
пухна - пухнеш, мин. св. пухнах, мин. прич. пухнал, св. — вж. пухвам.
пухтя - пухтиш, мин. св. пухтях, мин. прич. пухтял, несв. Издавам шум (като) при внезапно освобождаване на силна въздушна струя през устат...
пуч - пучът, пуча, мн. пучове, (два) пуча, м. Военен преврат (обикн. в южноамериканска държава).
пуша - пушиш, мин. св. пуших, мин. прич. пушил, несв. 1. Изпускам дим. Коминът пуши. 2. Какво. Поемам и изпускам дим от цигара, пура, лул...
пушалня - мн. пушални, ж. Помещение за пушене.
пушач - мн. пушачи, м. Човек, който пуши тютюн.
пушачка - мн. пушачки, ж. Жена пушач.
пушек - мн. пушеци, (два) пушека, м. Дребни частици от горене, които се носят на талази из въздуха; дим. Пушек от камина. 2. Прен. Разг. О...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: