| Буква П |
|---|
| полицейски - полицейският, полицейския, мн. полицейски, м. Остар. Полицай. |
| полиция - мн. полиции, ж. 1. Административно учреждение за защита на обществения ред и държавата. 2. Въоръжен отред от полицаи. У нас идва п... |
| поличба - мн. поличби, ж. Природен знак, по който се гадае, прогнозира; знамение, предзнаменование. Добра поличба. |
| полк - полкът, полка, мн. полкове, (два) полка, м. Спец. Подразделение на дивизията или бригадата. Танков полк. |
| полка - мн. полки, ж. 1. Обикн. ед. Чешки народен танц. 2. Музикално произведение с ритъма на този танц. |
| полковник - мн. полковници, м. Старши офицер с чин под генерал и над подполковник. |
| поло - само ед. Английска спортна игра с топка, при която играчите са на коне. |
| половин - прил., неизм. В съчетание със съществително име означава 1/2 от това, което назовава съществителното. Половин килограм. Половин ти... |
| половина - мн. половини, ж. 1. Едната от две (приблизително) равни части от цялото. Първа половина на века. 2. Остар. Разг. Кръст на тялото. ... |
| половинка - мн. половинки, ж. 1. Умал. Половина. 2. Разг. Единият член на съпружеската двойка по отношение на другия. Моята половинка. Нежна п... |
| половинки - само мн. Разг. Плитки пролетно-есенни обувки. |
| половинчат - половинчата, половинчато, мн. половинчата, прил. Който е непълен, некатегоричен, компромисен. Половинчата работа. Половинчат отгов... |
| полог - мн. полози, (два) полога, м. 1. Място за носене на яйца или за мътене. 2. Диал. Яйце, което е оставено там, за да привлича кокошки... |
| положа - положиш, мин. св. положих, мин. прич. положил, св. — вж. полагам. |
| положение - мн. положения, ср. 1. Разположение в пространството. Географско положение. 2. Разположение, постановка на тялото; поза. Заемам неу... |
| положителен - положителна, положително, мн. положителни, прил. 1. Който потвърждава, изразява съгласие; утвърдителен. Положителна оценка на прое... |
| полонеза - мн. полонези, ж. 1. Обикн. ед. Полски народен танц, по-късно разпространен като придворен. 2. Музика в такъв ритъм. |
| полоса - само ед. Спец. Дълъг участък от местност със специално предназначение. Гранична полоса. |
| полу- - Първа част на сложни думи, означаваща: 1. Половината от нещо или в половин размер, напр. полукръг, полукълбо, полусфера, полумесец... |
| полубожество - мн. полубожества, ср. Божество с междинна позиция между боговете и хората. |
| полувисш - полувисша, полувисше, мн. полувисши, прил. Който се отнася за степен на образование над средното и под висшето. Полувисш институт. |
| полувисшист - мн. полувисшисти, м. Човек с полувисше образование. |
| полувисшистка - мн. полувисшистки, ж. Жена полувисшист. |
| полувреме - мн. полувремена, ср. Завършена половина от спортна игра (футбол, хокей, баскетбол). Първо полувреме. |
| полугодие - мн. полугодия, ср. 1. Половин година. Първо полугодие. 2. Половин учебна година; семестър, срок. |
| полуграмотен - полуграмотна, полуграмотно, мн. полуграмотни, прил. Недостатъчно грамотен. // същ. полуграмотност, полуграмотността, ж. |
| полуда - само ед. 1. Изгубване на ума; лудост. 2. Прен. Замаяност, увлечение. Влюбен до полуда. |
| полудея - полудееш, мин. св. полудях, мин. прич. полудял, св. — вж. полудявам. |
| полудявам - полудяваш, несв. и полудея, св. Ставам луд; изгубвам си ума. |
| полуинтернат - мн. полуинтернати, (два) полуинтерната, м. 1. Само ед. Система за обучение на ученици, при която целият учебен процес се осъществя... |
| полукласически - полукласическа, полукласическо, мн. полукласически, прил. Остар. За учебно заведение, в което се изучава латински. Полукласическа ... |
| полукръг - мн. полукръгове, (два) полукръга, м. 1. Геометрична фигура, половин кръг. 2. Половин окръжност. |
| полукълбо - мн. полукълба, ср. 1. Половин кълбо; полусфера. 2. Половин земно кълбо по отношение на екватора или на Гринуичкия меридиан. Северн... |
| полумесец - мн. полумесеци, (два) полумесеца, м. 1. Видима част от луната, когато не е пълна. 2. Прен. Само ед. Мюсюлмански страни, моха-медан... |
| полумрак - само ед. Непълен мрак; здрач. |
| полунощ - полунощта, мн. полунощи, ж. Времето около дванайсет часа през нощта. // прил. полунощен, полунощна, полунощно, мн. полунощни. |
| полуостров - мн. полуострови, (два) полуострова, м. Част от сушата, оградена от три страни с вода. Балкански полуостров. |
| полусух - полусуха, полусухо, мн. полусухи, прил. Който не е напълно сух/мокър. • Полусухо вино. Спец. Вино с остатъчна захар. |
| полусянка - мн. полусенки, ж. 1. Лека сянка. 2. Слабо осветено място. Стоя в полусянката. |
| полутон - мн. полутонове, (два) полутона, м. 1. Половин тон в музиката. 2. Плавен преход между тъмни и светли тонове в картина. |