Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
притичам - притичаш, св. — вж. притичвам.
притичам се - притичаш се, несв. Притичвам се.
притичвам - притичваш, несв. и притичам, се. Отивам до нещо с тичане, набързо. Притичах до хлебарницата за хляб.
притичвам се - притичваш се, несв. и притека се, св. 1. Приближавам се с тичане. 2. Прен. Отзовавам се при повик, за да помогна. Притичам се на ...
приток - мн. притоци, (два) притока, м. 1. Река, която се влива в друга. Приток на Вит. 2. Прен. Само ед. Нарастване, прилив (във 2 знач.)....
притома - само ед. Вътрешно усещане за тежест, отпуснатост, отпадналост, обикновено свързано със сладостни чувства. Стоя в притома.
притрябвам - притрябваш, несв. и св.; на кого. Внезапно ставам необходим. Не ми е притрябвал.
притурвам - притурваш, несв. и притуря, св. Разг. 1. Какво. Прибавям, добавям. Притури сол. 2. Прен. Допълвам, казвам допълнително.
притурка - мн. притурки, ж. Това, което е приложено, притурено към нещо друго; прибавка, приложение. Притурка на вестник.
притуря - притуриш, мин. св. притурих, мин. прич. притурил, св. — вж. притурвам.
притурям - притуряш, несв. Притурвам.
притча - мн. притчи, ж. Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото. Притчите на Исус.
притъкмя - притъкмиш, мин. св. притъкмих, мин. прич. притъкмил, св. — вж. притькмявам.
притъкмявам - притъкмяваш, несв. и притъкмя, св.; какво. Разг. Нагласявам, натъкмявам, приготвям набързо. Притъкмявам вечеря.
притъмнее - мин. св. притъмня, мин. прич. притъмняло, св. — вж. притъмнява.
притъмнея - притъмнееш, мин. св. притъмнях, мин. прич. притъмнял, св. — вж. притъмнявам.
притъмнява - несв. и притъмнее, св.; безл. Внезапно става тъмно; настава мрак. • Притъмнява ми. Изгубвам самообладание в пристъп на болка, на г...
притъмнявам - притъмняваш, несв. и притъмнея, св. 1. Внезапно ставам тъмен. Прозорецът притъмня. 2. Ставам малко по-тъмен. Лицето му притъмня.
притъпя - притъпиш, мин. св. притъпих, мин. прич. притъпил, св. — вж. притъпявам.
притъпявам - притъпяваш, несв. и притъпя, св.; какво. 1. Правя нещо да стане по-тъпо. Притъпявам върха на нож. 2. Прен. Правя нещо да се усеща ...
притягам - притягаш, несв. и притегна, св.: какво. Разг. Леко затягам нещо поразхлабено. Притягам болт.
приумица - мн. приумици, ж. Случайно желание, прищявка.
приуча - приучиш, мин. св. приучих, мин. прич. приучил, св. — вж. проучвам.
приучвам - приучваш, несв. и приуча, св.; кого/какво. Създавам навик; привиквам. Приучих го да чете всеки следобед. - приучвам се/приуча се. ...
прихвам - прихваш, несв. и прихна, св. Внезапно започвам да се смея неедържано; разсмивам се.
прихвана - прихванеш, мин. св. прихванах, мин. прич. прихванал, св. — вж. прихващам.
прихвана се - прихванеш се, мин. св. прихванах се, мин. прич. прихванал се, св. — вж. прихващам се.
прихватлив - прихватлива, прихватливо, мн. прихватливи, прил. Разг. Който лесно прихваща; заразителен. // същ. прихватливост, прихватливостта, ...
прихватничав - прихватничава, прихватничаво, мн. прихватничави, прил. Разг. Който бързо се поддава на различни настроения.
прихващам - прихващаш, несв. и прихвана, св. 1. Какво/кого. Хващам леко, внимателно. Прихванах го под ръка. 2. Прен. Какво. Удържам сума при и...
прихващам се - прихващаш се, несв. и прихвана се, св. За растение — след пресаждане или присаждане започвам да раста; хващам се. Цветето се прихв...
прихлупвам - прихлупваш, несв. и прихлупя, св.; какво. 1. Захлупвам леко или отчасти. 2. Нахлупвам ниско.
прихлупя - прихлупиш, мин. св. прихлупих, мин. прич. прихлупил, св. — вж. прихлупвам.
прихлупям - прихлупяш, несв. Прихлупвам.
прихна - прихнеш, мин. св. прихнах, мин. прич. прихнал, св. — вж. прихвам.
приход - само ед. или приходи само мн. Паричен доход. // прил. приходен, приходна, приходно, мн. приходни.
приходящ - приходяща, приходящо, мн. приходящи, прил. Който идва, прихожда. Приходяща поща. Приходящи ученици.
прихождам - прихождаш, несв. Идвам периодично от друго място.
прицел - само ед. Точка, в която се прицелва човек. • Вземам на прицел (някого). Преследвам някого, за да си отмъстя за нещо.
прицелвам се - прицелваш се, несв. и прицеля се, св. Насочвам оръжието към определена цел; примервам се.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: