| Буква П |
|---|
| прицеля се - прицелиш се, мин. св. прицелих се, мин. прич. прицелил се, св. — вж. прицелвам се. |
| причакам - причакаш, св. — вж. причаквам. |
| причаквам - причакваш, несв. и причакам, св. 1. Кого. Чакам някого да дойде при мен. 2. Кого! какво. Тайно чакам човек или животно, за да го с... |
| причастен - причастна, причастно, мн. причастни, прил. Който взема участие в нещо; съпричастен. |
| причастие - мн. причастия, ср. Спец. В църквата — вино и просфора, които ритуално се дават като символ на общение с бога. Свето причастие. |
| причернее ми - мин. св. причерня ми, мин. прич. причерняло ми, св. — вж. причернява ми. |
| причернява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и причернее ми, св.; безл. 1. Става ми черно, тъмно пред очите; притъмнява ми. Причерня ми от б... |
| причесвам - причесваш, несв. и причеша, св.; какво. Оправям коса с гребен; сресвам, вчесвам. |
| прическа - мн. прически, ж. Придадена чрез причесване или подстригване форма на коса. |
| причестя - причестиш, мин. св. причестих, мин. прич. причестил, св. — вж. причестявам. |
| причестявам - причестяваш, несв. и причестя, се.; кого. Давам причастие. — причестявам се/ причестя се. Приемам причастие. |
| причеша - причешеш, мин. св. причесах, мин. прич. причесал, св. - вж. причесвам. |
| причина - мн. причини, ж. 1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара. 2. Основание, предлог за ... |
| причинител - причинителят, причинителя, мн. причинители, м. Този, който причинява нещо. Причинител на болест. |
| причинителка - мн. причинителки, ж. Жена причинител. |
| причинност - причинността, само ед., ж. Връзка между явленията, като едно от тях е причина за друго. |
| причиня - причиниш, мин. св. причиних, мин. прич. причинил, св. — вж. причинявам. |
| причинявам - причиняваш, несв. и причиня, св.; какво. 1. Ставам причина за нещо; предизвиквам (във 2 знач.). 2. Нанасям, сторвам. Причинявам ще... |
| причисля - причислиш, мин. св. причислих, мин. прич. причислил, св. — вж. причислявам. |
| причислявам - причисляваш, несв. и причисля, св.; какво/ кого. към какво/ към кого. Включвам в числото на други подобни; добавям. Причислявам те... |
| причува ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и причуе ми се, св.; безл. Струва ми се, че чувам нещо. |
| причудлив - причудлива, причудливо, мн. причудливи, прил. Странен, чуден, нереален, фантастичен. Причудливи скали. |
| причуе ми се - мин. св. причу ми се, мин. прич. причуло ми се, св. — вж. причува ми се. |
| пришелец - мн. пришелци, м. Човек, който идва от някъде другаде, за да се засели, по отношение на местните жители. Пришелец в селото. |
| пришепвам - пришепваш, несв. и пришепна, св. Шепна леко и набързо. |
| пришепна - пришепнеш, мин. св. пришепнах, мин. прич. пришепнал, св. — вж. пришепвам. |
| пришествие - обикн. ед. Идване. • Второ пришествие. Повторно идване на Исус Христос на земята в деня на Страшния съд. |
| пришивам - пришиваш, несв. и пришия, св.; какво. Прикрепвам чрез зашиване към нещо. Пришивам джоб на ризата. |
| пришия - пришиеш, мин. св. приших, мин. прич. пришил, св. — вж. пришивам. |
| пришка - мн. пришки, ж. Разг. Болезнено мехурче, пълно с течност, на кожата на човек. |
| пришпорвам - пришпорваш, несв. и пришпоря, св. 1. Какво. Мушкам кон с шпори, за да тръгне или за да върви по-бързо. 2. Прен. Кого. Карам да бър... |
| пришпоря - пришпориш, мин. св. пришпорих, мин. прич. пришпорил, св. - вж. пришпорвам. |
| пришълец - мн. пришълци, м. Пришелец. |
| прище ми се - мин. св. прищя ми се, мин. прич. прищяло ми се, се. — вж. прищява ми се. |
| прищипвам - прищипваш, несв. и прищипна, св.; какво/кого. Притискам, пристягам между две неща като с щипци. Прищипвам пръст. |
| прищипна - прищипнеш, мин. св. прищипнах, мин. прич. прищипнал, св. — вж. прищипвам. |
| прищя се - прищиш се, мин. св. прищих се, мин. прич. прищил, несв. Покривам се с пришки. |
| прищява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и прище ми се, св.; безл. Внезапно и силно ми се дощява; приисква ми се. |
| прищявка - мн. прищевки, ж. Внезапно и силно, но краткотрайно желание за нещо; каприз. Няма да изпълнявам всичките ти прищевки! |
| приют - мн. приюти, (два) приюта, м. 1. Място, където се приютяват бездомни, обикн. деца и старци; общежитие. Старчески приют. 2. Прен. По... |