Буква П |
порт - портът, порта, мн. портове, (два) порта, м. 1. Пристанище. 2. Пристанищен град. |
порта - мн. порти, ж. Широка врата на двор, която е откъм улицата. Желязна порта. • Висока порта. Истор. Правителството на Османската импе... |
портал - мн. портали, (два) портала, м. 1. Многокрила остъклена врата между две помещения. 2. Централен вход на обществена сграда. |
портативен - портативна, портативно, мн. портативни, прил. Който е много малък и удобен за носене. Портативен телевизор. |
портиер - мн. портиери, м. 1. Вратар на обществено заведение. 2. Човек, който чисти голяма жилищна сграда и обикновено живее в нея. // прил.... |
портиерка - мн. портиерки, ж. Жена портиер. |
портик - мн. портици, (два) портика, м. Спец. Колонада пред входа на сграда. |
портмоне - мн. портмонета, ср. Малка кесия за монети, обикновено кожена. |
портокал - мн. портокали, (два) портокала, м. Южен сочен плод с оранжев цвят и дървото, на което расте. |
портокален - портокалена, портокалено, мн. портокалени, прил. 1. Който се отнася до портокал. 2. С цвят на портокал. Портокалена блуза. |
портокалов - портокалова, портокалово, мн. портокалови, прил. Портокален. |
портрет - мн. портрети, (два) портрета, м. 1. Картина или снимка на човек. Маслен портрет. 2. Спец. Описание на герой в литературно произвед... |
портретист - мн. портретисти, м. 1. Художник, който рисува портрети. 2. Писател, който умело описва образите на героите си. |
портретистка - мн. портретистки, ж. Жена портретист. |
портупей - портупеят, портупея, мн. портупеи, (два) протупея, м. Спец. Ремък за носене на хладно оръжие. |
портфейл - мн. портфейли, (два) портфейла, м. Малка правоъгълна чантичка от кожа за носене на пари и дребни книжа. • Министър без портфейл. М... |
портя - портиш, мин. св. портих, мин. прич. портил, несв. 1. Разг. Какво. Развалям. 2. Жарг. Кого/какво. Провалям, издавам. Портя приятели... |
поругавам - поругаваш, несв. и поругая, св.; кого/ какво. Гавря се с някого или с нещо; обезчестявам. Поругавам честта на момичето. // същ. по... |
поругание - само ед. Поругаване. |
поругая - поругаеш, мин. св. поругах, мин. прич. поругал, св. — вж. поругавам. |
поруменея - поруменееш, мин. св. поруменях, мин. прич. поруменял, св. — вж. поруменявам. |
поруменявам - поруменяваш, несв. и поруменея, св. Ставам румен. |
порусея - порусееш, мин. св. порусях, мин. прич. порусял, св. — вж. порусявам. |
порусявам - порусяваш, несв. и порусея, св. Ставам рус. |
порутвам - порутваш, несв. и порутя, св.; какво. Силно повреждам сграда, постройка; разрушавам, разнебитвам. |
порутя - порутиш, мин. св. порутих, мин. прич. порутил, св. — вж. порутвам. |
поручик - мн. поручици, м. Истор. Офицерски чин, равен на старши лейтенант. |
порфир - само ед. Твърд тъмночервен минерал, употребяван в строителството. |
порфира - мн. порфири, ж. Истор. Пурпурна мантия на монарх; багреница. |
порфирен - порфирена, порфирено, мн. порфирени, прил. Който се отнася до порфир. |
порцелан - само ед. 1. Млечнобяло огнеупорно вещество от каолин, фелдшпат и кварц, от което се изработват домакински съдове и украшения. 2. П... |
порцеланов - порцеланова, порцеланово, мн. порцеланови, прил. 1. Който е от порцелан; порцеланен. Порцеланова чаша. 2. Прен. Който е с цвят или... |
порцион - мн. порциони, (два) порциона, м. Полагащи се на служебно лице пари за храна на ден. // прил. порционен, порционна, порционно, мн. ... |
порция - мн. порции, ж. 1. Определено количество от едно ястие, което се полага на един човек. Порция риба. 2. Доза. Порция хероин. |
поръбвам - поръбваш, несв. и поръбя, св.; какво. Правя ръб на плат. |
поръбя - поръбиш, мин. св. поръбих, мин. прич. поръбил, поръбвам. |
поръбям - поръбяш, несв. Поръбвам. |
поръждавея - поръждавееш, мин. св. поръждавях, мин. прич. поръждавял, св. — вж. поръждавявам. |
поръждавявам - поръждавяваш, несв. и поръждавея, св. Ръждясвам. |
поръка - мн. поръки, ж. Това, което се поръчва, заръчва, обикн. като съвет, желание, воля; препоръка, задача. Имам поръка да уча. |