| Буква П |
|---|
| пек - пекът, пека, мн. пекове, (два) пека, м. Силна горещина, жега. Войникът в студ и пек стои на пост. |
| пека - печеш, мин. св. пекох, мин. прич. пекъл, несв. 1. Какво. Поставям във фурна/пещ нещо, за да стане готово за употреба. Пека хляб. П... |
| пекар - пекарят, пекаря, мн. пекари, м. Човек, който пече хляба. // прил. пекарски, пекарска, пекарско, мн. пекарски. |
| пекарка - мн. пекарки, ж. Жена пекар. |
| пеквам - пекваш, несв. и пекна, св. За слънце. 1. Започвам да грея силно. 2. От време на време грея. |
| пекна - пекнеш, мин. св. пекнах, мин. прич. пекнал, св. — вж. пеквам. |
| пексимет - само ед. Остар. Препечен хляб; сухар, галета. |
| пектин - само ед. Органично вещество от групата на полизахаридите, което се съдържа в плодовете и се използва в консервната промишленост по... |
| пелена - мн. пелени, ж. 1. Текстилно парче, в което се повива новородено. Плетена пелена. 2. Прен. Плътна непрозрачна обвивка около нещо. Г... |
| пеленаче - мн. пеленачета, ср. Малко дете, което още се повива в пелени; бебе, новородено. |
| пелерина - мн. пелерини, ж. 1. Наметка. 2. Горна дреха без ръкави, обикновено с качулка. |
| пелети - само мн. Кулинарно изделие — пържени фигури от картофено или царевично брашно. |
| пеликан - мн. пеликани, (два) пеликана, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира риба... |
| пелин - само ед. 1. Тревисто растение с горчив вкус, което се използва в медицината. 2. Вино, в което е добавена билкова отвара, съдържаща... |
| пелте - мн. пелтета, ср. Сгъстен сок от варени плодове и захар, който след охлаждането си става на желе. |
| пелтек - мн. пелтеци, м. Пренебр. Човек, който при говорене пелтечи, заеква. |
| пелтеча - пелтечиш, мин. св. пелтечих, мин. прич. пелтечил, несв. 1. Пренебр. Заеквам, запъвам се при говорене поради говорен дефект, силно ... |
| пембен - пембена, пембено, мн. пембени, прил. Ярък светлочервен или розов цвят. Пембена кърпа. |
| пемза - само ед. Лек порест камък, който се използва за изтриване или полиране. Изтърка краката си е пемза. |
| пендара - мн. пендари, ж. 1. Златна монета от 5 наполеона, употребявана и като накит. 2. Голяма златна монета, носена като накит. Подариха й... |
| пенест - пенеста, пенесто, мн. пенести, прил. Който е с пяна; образуващ пяна. Пенести вълни. |
| пенис - мн. пениси, (два) пениса, м. Спец. Мъжки полов орган. |
| пеницилин - само ед. Вид лекарство - антибиотик, получен от гъбна плесен, който предотвратява растежа на много бактерии. // прил. пеницилинов,... |
| пенкилер - само ед. 1. Разг. Лекарство, което лекува всички болести. 2. Прен. Човек, който се наема да извърши всяка работа. |
| пенлив - пенлива, пенливо, мн. пенливи, прил. Който има свойството да образува много пяна. Пенлива бира. Пенлив шампоан. // същ. пенливост,... |
| пенсионер - мн. пенсионери, м. Човек, който получава пенсия. // прил. пенсионерски, пенсионерска, пенсионерско, мн. пенсионерски. |
| пенсионерка - мн. пенсионерки, ж. Жена пенсионер. |
| пенсионирам - пенсионираш, несв. и св.; кого. Освобождавам от трудова дейност и давам пенсия. Пенсионираха го по болест. — пенсионирам се. Придо... |
| пенсия - мн. пенсии, ж. Периодично парично възнаграждение за прослужени години, нетрудоспособност, злополука, инвалидност или при смърт на ... |
| пенсне - мн. пенснета, ср. Очила без дръжки, които се закрепват само върху носа. |
| пентагон - мн. пентагони, (два) пентагона, м. 1. Петоъгълник. 2. Само ед. Министерство на военните работи в САЩ, чиято сграда има форма на пе... |
| пеньоар - мн. пеньоари, (два) пеньоара, м. Дълга женска домашна дреха. |
| пеня - пениш, мин. св. пених, мин. прич. пенил, несв.; какво. Правя да стане на пяна. Вятърът пенеше вълните. - пеня се. 1. Ставам на пян... |
| пепел - пепелта, само ед., ж. 1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара. 2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщит... |
| пепелив - пепелива, пепеливо, мн. пепеливи, прил. 1. С цвят на пепел; сив. 2. Покрит с пепел. |
| пепелище - мн. пепелища, ср. Покрито с пепел място след пожар. |
| пепелник - мн. пепелници, (два) пепелника, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника. |
| пепеляв - пепелява, пепеляво, мн. пепеляви, прил. Пепелив (в 1 знач.). |
| пепелянка - мн. пепелянки, ж. Вид отровна змия със зигзагообразна линия по гърба, която се среща и у нас. |
| пепеляшка - мн. пепеляшки, ж. Момиче, което играе в пепел или върши тежка, мръсна работа (по името на героинята от народните приказки). |