пр---- - Намерени са 140 думи от търсенето |
пръжка - мн. пръжки, ж. Разг. Късче изпържена сланина, останала след стопяването на маста; джумерка. |
пръхтя - пръхтиш, мин. св. пръхтях, мин. прич. пръхтял, несв. Пропускам силно и шумно въздух през ноздрите си. Конят пръхти. |
присъщ - присъща, присъщо, мн. присъщи, прил. Който е свойствен на някого, характерен за него. С присъщата си скромност замълча. |
пръкна - пръкнеш, мин. св. пръкнах, мин. прич. пръкнал, св. — вж. пръквам. |
пръпна - пръпнеш, мин. св. пръпнах, мин. прич. пръпнал, св. — вж. пръпвам. |
пръска - мн. пръски, ж. Разг. Капка или струйка от течност, изхвръкнала настрани. |
пръсна - пръснеш, мин. св. пръснах, мин. прич. пръснал, св. — вж. пръсвам. |
пръхав - пръхкава, пръхкаво, мн. пръхкави, прил. Лесно ронлив, трошлив. Пръхкава земя. // същ. пръхкавост, пръхкавостта, ж. |
пръчка - мн. пръчки, ж. 1. Отрязана клонка. Стъпвам върху пръчка. 2. Тънко и немного дълго парче метал. Скарата е направена от метални пръч... |
преора - преореш, мин. св. преорах, мин. прич. преорал, св. - вж. преоравам. |
примка - мн. примки, ж. 1. Връв или въже, свързано така, че лесно да се затегне и да завърже някого или нещо; клуп. 2. Приспособление за ло... |
притая - притаиш, мин. св. притаих, мин. прич. притаил, св. - вж. притаявам. |
просба - мн. просби, ж. Остар. Молба. |
правда - само ед. 1. Истина (във 2 знач.). Казвам правдата. 2. Справедливост. Умирам за правдата. |
право- - Първа съставна част на сложни думи със значение, който се отнася към право,, напр.: правораздаване, правосъдие, правоспособен, пра... |
празен - празна, празно, мн. празни, прил. 1. В който няма (почти) нищо или никого. Празен стомах. Празна къща. Празна чаша. Празен стол. 2... |
празня - празниш, мин. св. празних, мин. прич. празнил, несв.; какво. Правя да стане празен; изливам, изсипвам, изхвърлям и др. |
пранги - само мн. Остар. Окови, вериги. |
прасец - мн. прасци, (два) прасеца, м. 1. Мускул на крака под коляното. 2. Само мн. Прасета. |
прасна - праснеш, мин. св. праснах, мин. прич. праснал, св. — вж. прасвам. |