Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
пушен - пушена, пушено, мн. пушени, прил. Който е консервиран чрез пушене. Пушени кренвирши.
пушечен - пушечна, пушечно, мн. пушечни, прил. 1. Който е резултат от действието на пушка. Пушечен изстрел. 2. Който е предназначен за пушка...
пушилка - мн. пушилки, ж. 1. Пушек. 2. Прах във въздуха. • Вдигам пушилката. 1. Втурвам се нанякъде. 2. Шумно се заканвам на някого.
пушка - мн. пушки, ж. Лично огнестрелно оръжие с дълга цев.
пушкалка - мн. пушкалки, ж. Детска играчка от бъзова цев и бутало, с която се изхвърлят топчета и шумът при изхвърлянето наподобява звука при...
пушкало - мн. пушкала, ср. 1. Остар. Артилерийско оръдие; топ. 2. Пушкалка.
пушкам - пушкаш, несв. Разг. Гърмя, стрелям, издавам звук като при гърмене на пушка.
пушкар - пушкарят, пушкаря, мн. пушкари, м. 1. Занаятчия, който поправя пушки и други оръжия. 2. Човек с пушка.
пушлив - пушлива, пушливо, мн. пушливи, прил. Който много пуши, дими. Пушлив огън.
пущам - пущаш, несв. Пускам.
пущина - мн. пущини, ж. Разг. Нещо, назовано с оценъчно укорно или ласкателно отношение. Де са тия пущини, очилата?
пущинак - мн. пущинаци, (два) пущинака, м. Пусто, необитаемо място; пустош.
пуяк - мн. пуяци, (два) пуяка, м. 1. Мъжка пуйка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Надут, самодоволен мъж.
пфу - междум. За изразяване на пренебрежение, негодувание, възмущение.
пчела - мн. пчели, ж. Ципокрило насекомо, което произвежда мед от цветен нектар.
пчелар - пчеларят, пчеларя, мн. пчелари, м. Човек, който отглежда пчели. // прил. пчеларски, пчеларска, пчеларско, мн. пчеларски. // същ. п...
пчеларка - мн. пчеларки, ж. Жена пчелар.
пчеларник - мн. пчеларници, (два) пчеларника, м. Помещение за пчели, за кошери; пчелин.
пчелен - пчелна, пчелно, мн. пчелни, прил. 1. Който е произведен от пчели. Пчелен клей. 2. Който е предназначен за пчели. Пчелен кошер.
пчелин - мн. пчелини, (два) пчелина, м. Помещение или място за кошери, за пчели; пчеларник.
пчеловъд - мн. пчеловъди, м. Пчелар.
пчеловъдство - само ед. Пчеларство.
пчелояд - мн. пчелояди, (два) пчелояда, м. Прелетна птица, която яде пчели и други насекоми.
пшеница - само ед. Най-разпространеното у нас житно растение, от което се произвежда хляб, както и плодовете му в сурово или варено състояни...
пъб - пъбът, пъба, мн. пъбове, (два) пъба, м. Паб.
пъдар - пъдарят, пъдаря, мн. пъдари, м. Човек, който пази имот — ниви, лозя и др. — от злосторници. // прил. пъдарски, пъдарска, пъдарско,...
пъдарин - мн. пъдари, м. Пъдар.
пъдпъдък - мн. пъдпъдъци, (два) пъдпъдъка, м. Малка сива прелетна птица, която издава звук, според който е образувано името й. // прил. пъдпъ...
пъдя - пъдиш, мин. св. пъдих, мин. прич. пъдил, несв.; кого/какво. Гоня някого или нещо, карам го да се отдалечи, да се махне. Пъдя гости...
пъзел - мн. пъзели, (два) пъзела, м. Игра за подреждане на картина или фигура от малки картончета, върху които са отпечатани техни части.
пъзла - мн. пъзли, ж. Разг. Пренебр. Пъзлива жена; страхливка.
пъзлив - пъзлива, пъзливо, мн. пъзливи, прил. Разг. Пренебр. Страхлив.
пъзльо - мн. пъзльовци, м. Разг. Пренебр. Пъзлив мъж; страхливец.
пъзъл - мн. пъзли, (два) пъзъла, м. Пъзел.
пък - 1. Съюз. Разг. Означава разграничаване и противопоставяне; а, но. Аз ще чистя, пък ти ще пазаруваш. 2. Част. Разг. За подсилване н...
пъкам - пъкаш, несв. Само мн. Явяваме се в голямо количество. Бълхите пъкат от котката. — пъка. Безл. Има в голямо количество. Тук пъка от...
пъквам - пъкваш, несв. и пъкна, св. Разг. Внезапно, изведнъж се появявам. И той ми пъкна пред очите.
пъклен - пъклена, пъклено, мн. пъклени, прил. 1. Който се отнася до пъкъл; адски. 2. Прен. Много силен, предизвикващ силни отрицателни емоц...
пъкло - само ед. Разг. Пъкъл.
пъкна - пъкнеш, мин. св. пъкнах, мин. прич. пъкнал, св. — вж. пъквам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: