| Буква П |
|---|
| поучителен - поучителна, поучително, мн. поучителни, прил. Който служи за поучение, поука; обогатяващ със знание, опит. Поучителна книга. |
| похабен - похабена, похабено, мн. похабени, прил. Който вече е негоден, неизползваем; развален. Похабен лист. // същ. похабеност, похабеност... |
| похабя - похабиш, мин. св. похабих, мин. прич. похабил, св. — вж. похабявам. |
| похабявам - похабяваш, несв. и похабя, св.; какво. Правя нещо да стане неизползваемо, негодно; развалям, повреждам. — похабявам се/похабя се. ... |
| похапвам - похапваш, несв. и похапна, св. 1. Хапвам малко. Похапнах сиренце и хляб. 2. Разг. Ям доста. Обичам да похапвам. |
| похапвам си - похапваш си, несв. и похапна си, св. Ям доста. |
| похапна - похапнеш, мин. св. похапнах, мин. прич. похапнал, св. — вж. похапвам. |
| похапна си - похапнеш си, мин. св. похапнах си, мин. прич. похапнал си, св. - вж. похапвам си. |
| похарча - похарчиш, мин. св. похарчих, мин. прич. похарчил, св. — вж. похарчвам. |
| похарчвам - похарчваш, несв. и похарча, св.; какво. Харча изцяло, докрай. Похарчих парите си. |
| похвала - мн. похвали, ж. Добър отзив за някого (за неговите качества, дейност, постъпки и др). |
| похвален - похвална, похвално, мн. похвални, прил. 1. Който заслужава похвала. Похвално качество. 2. Който съдържа похвала. Похвално слово. |
| похваля - похвалиш, мин. св. похвалих, мин. прич. похвалил, св. — вж. похвалвам. |
| похвалявам - похваляваш, несв. и похваля,. св.; кого/какво. Изказвам похвала. |
| похвалям - похвалваш, несв. и похваля, св.; кого/ какво. 1. Хваля малко или от време на време. 2. Похвалявам. — похвалвам се/ похваля се. Хва... |
| похват - мн. похвати, (два) похвата, м. 1. Само ед. Умение да се прави нещо. Имам добър похват. 2. Начин на подхождане към нещо, начин на и... |
| похватен - похватна, похватно, мн. похватни, прил. Който има похват (в 1 знач.); сръчен, умел, ловък, изкусен. |
| похитител - похитителят, похитителя, мн. похитители, м. Човек, който похищава. |
| похитителка - мн. похитителки, ж. Жена похитител. |
| похитя - похитиш, мин. св. похитих, мин. прич. похитил, св. — вж. похищавам. |
| похищавам - похищаваш, несв. и похитя, св.; кого/ какво. Тайно и насила открадвам, отвличам. Похищавам дете. Похищавам документи. // същ. похи... |
| похищение - мн. похищения, ср. Похищаване. |
| похлопам - похлопаш, св. — вж. похлопвам. |
| похлопвам - похлопваш, несв. и похлопам, св. Хлопам еднократно, кратко или от време на време. |
| похлупак - мн. похлупаци, (два) похлупака, м. Предмет, с който се похлупва; капак. |
| похлупвам - похлупваш, несв. и похлупя, св.; какво. 1. Закривам отвора на съд с нещо. Похлупвам тенджера с капак. 2. Обръщам съд с дъното наго... |
| похлупя - похлупиш, мин. св. похлупих, мин. прич. похлупил, св. — вж. похлупвам. |
| поход - мн. походи, (два) похода, м. Организирано придвижване на група лица с определени цели. Военен поход. Туристически поход. |
| походвам - походваш, несв. и походя, св. 1. Ходя малко. 2. Ходя често, до насита. 3. Имам навик да ходя по мъже или по жени. |
| походка - мн. походки, ж. Начин, маниер на движение при ходене. Гъвкава походка. |
| походя - походиш, мин. св. походих, мин. прич. походил, св. — вж. походвам. |
| похождение - мн. похождения, ср. Любовно приключение. |
| похот - похотта, само ед., ж. Силно сексуално желание, влечение; сластолюбие, сладострастие. Обхванат от похот. |
| похотлив - похотлива, похотливо, мн. похотливи, прил. Който е изпълнен с похот. Похотлив поглед. Похотлив човек. // същ. похотливост, похотли... |
| похулвам - похулваш, несв. и похуля, св.; кого/какво. Хуля в определен единичен случай. |
| похуля - похулиш, мин. св. похулих, мин. прич. похулил, св. - вж. похулвам. |
| поцинковам - поцинковаш, несв. и св.; какво. Покривам с цинков пласт. |
| почакам - почакаш, св. — вж. почаквам. |
| почаквам - почакваш, несв. и почакам, св.; кого/ какво. Чакам малко. |
| почва - мн. почви, ж. 1. Горен повърхностен слой на земята, в който се развиват растенията. Плодородна почва. 2. Прен. Само ед. Основа, оп... |