Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
продера - продереш, мин. св. продрах, мин. прич. продрал, св. — вж. продирам.
продиктувам - продиктуваш, св.: какво. Диктувам изцяло, докрай. Продиктувах писмото.
продирам - продираш, несв. и продера, св.; какво. 1. Правя дупка с дране; прекъсвам. Продирам дреха. 2. Прен. Раздирам, процепвам. Гръмотевиц...
продоволствие - само ед. 1. Хранителни продукти. 2. Снабдяване с хранителни продукти. // прил. продоволствен, продоволствена, продоволствено, мн. ...
продран - продрана, продрано, мн. продрани, прил. 1. Прокъсан. 2. Дрезгав, прегракнал. Продран глас.
продукт - мн. продукти, (два) продукта, м. 1. Предмет, който е резултат от човешка дейност, труд. 2. Обикн. мн. Храна, хранителни стоки. Куп...
продуктивен - продуктивна, продуктивно, мн. продуктивни, прил. Който дава голяма продукция (в 1 знач.). Продуктивен учен. // същ. продуктивност,...
продукция - мн. продукции, ж. 1. Само ед. Количеството стоки, материали и др., които са резултат от човешка дейност. Голяма продукция. 2. Пред...
продумам - продумаш, св. — вж. продумвам.
продумвам - продумваш, несв. и продумам, св. Казвам нещо, започвам да говоря, нарушавам мълчанието си; проговарям (във 2 знач.).
продупча - продупчиш, мин. св. продупчих, мин. прич. продупчил, св. — вж. продупчвам.
продупчвам - продупчваш, несв. и продупча, св.; какво. Правя дупка в нещо; пробивам. Продупчвам уши.
продухам - продухаш, св. — вж. продухвам.
продухвам - продухваш, несв. и продухам, св.; какво. Изчиствам с духане.
продуцент - мн. продуценти, м. В киното — лице, което финансира филм.
продълговат - продълговата, продълговато, мн. продълговати, прил. Който има издължена форма или е с форма на правоъгълник. Продълговато лице. Пр...
продължа - продължиш, мин. св. продължих, мин. прич. продължил, св. — вж. продължавам.
продължавам - продължаваш, несв. и продължа, св. 1. Какво. Правя да стане по-дълъг; удължавам. Продължавам дреха. Продължавам телефонен разговор...
продължение - мн. продължения, ср. 1. Продължаване. 2. Нова част от нещо започнато, но незавършено. Продължение на филм.
продължител - продължителят, продължителя, мн. продължители, м. Човек, който продължава, следва идеите, делото на някого, като ги доразвива.
продължителен - продължителна, продължително, мн. продължителни, прил. Дълъг по време. Продължителен филм. // същ. продължителност, продължителнос...
продължителка - мн. продължителки, ж. Жена продължител.
продънвам - продънваш, несв. и продъня, св.; какво. 1. Пробивам дъното на нещо. Продънвам панталон. 2. Правя дупка чрез силно удряне, блъскане...
продъня - продъниш, мин. св. продъних, мин. прич. продънил, св. — вж. продънвам.
проект - мн. проекти, (два) проекта, м. 1. Замисъл за осъществяването на нещо; план. Имам много проекти за бъдещето си. 2. Разработен план ...
проектант - мн. проектанти, м. Специалист по проектиране на архитектурни обекти. // прил. проектантски, проектантска, проектантско, мн. проект...
проектирам - проектираш, несв. и св.; какво. Правя проект (в 1 и 2 знач.). Проектирам пътуване. Проектирам сграда.
проекто- - Първи елемент в сложни думи със значение проект за, напр. проектобюджет, проектодоговор, проектозакон, проектоплан, проектопрограм...
проекция - мн. проекции, ж. Спец. 1. Изображение на пространствени фигури върху плоскост. 2. Предаване на изображения върху екран. // прил. п...
прожектирам - прожектираш, несв. и св.; какво. Представям на екран образи или филм. // същ. прожектиране, ср.
прожектор - мн. прожектори, (два) прожектора, м. Мощен осветителен уред, който насочва светлината като сноп лъчи. // прил. прожекторен, прожек...
прожекция - мн. прожекции, ж. Прожектиране.
проза - само ед. 1. Немерена реч. 2. Спец. Литературно творчество в немерена реч. 3. Прен. Липса на емоционални преживявания; делничност.
прозаик - мн. прозаици, м. 1. Автор на проза. 2. Скучен човек.
прозаичен - прозаична, прозаично, мн. прозаични, прил. 1. Който е написан в проза. Прозаична творба. 2. Прен. Непоетичен, лишен от емоционално...
прозаически - прозаическа, прозаическо, мн. прозаически, прил. Прозаичен.
прозаичка - мн. прозаички, ж. Жена прозаик.
прозвище - мн. прозвища, ср. Допълнително название на човек, дадено му според негова характерна черта; прякор.
прозея се - прозееш се, мин. св. прозях се, мин. прич. прозял се, св. — вж. прозявам се.
прозина се - прозинеш се, мин. св. прозинах се, мин. прич. прозинал се, св. - вж. прозявам се.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: