Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
песимист - мн. песимисти, м. Човек, склонен към песимизъм. // прил. песимистичен, песимистична, песимистично, мн. песимистични. // прил. псси...
песимистка - мн. песимистки, ж. Жена песимист.
песнопоен - песнопойна, песнопойно, мн. песнопойни, прил. Който пее хубаво.
песнопоец - мн. песнопойци, м. 1. Човек, който знае много песни и ги изпълнява. 2. Човек, който пее хубаво.
песнопойка - песнопойки, ж. Жена песнопоец.
песоглавец - мн. песоглавци, м. 1. В митологията — същество с тяло на човек и глава на куче. 2. Вид маймуна. 3. Прен. Човек, който е укоряван з...
пестелив - пестелива, пестеливо, мн. пестеливи, прил. 1. Който умее да пести. Пестелива домакиня. 2. Прен. Малък, ограничен, слаб. Пестеливи ...
пестил - само ед. Варени плодове, които се изсушават на ивици. • Правя на пестил. Разг. Смазвам от бой.
пестицид - мн. пестициди, (два) пестицида, м. Спец. Химическо средство за унищожаване на причиняващите зараза или вредни насекоми, гризачи, п...
пестник - мн. пестници, (два) пестника, м. Длан със свити към нея пръсти за нанасяне на удар; юмрук.
пестя - пестиш, мин. св. пестих, мин. прич. пестил, несв. 1. Заделям пари от доходите си. 2. Какво. Изразходвам икономично, възможно в най...
песъчинка - мн. песъчинки, ж. Едно зърно пясък.
песъчлив - песъчлива, песъчливо, мн. песъчливи, прил. 1. Който съдържа пясък. Песъчливи почви. 2. Който е покрит с пясък. 3. Който е образува...
пета - мн. пети, ж. 1. Задна част на ходилото на крак. 2. Задна част от стъпалото на чорап, обувка. • Ахилесова пета. Слабо, уязвимо мяст...
петак - мн. петаци, (два) петака, м. Остар. Стара медна или никелова монета с малка стойност. • До петак. Докрай, напълно. • Не давам ни п...
петало - мн. петала, ср. Подкова. • Хвърлил петалата. Умрял.
петел - мн. петли, (два) петела, м. 1. Самецът на кокошката — домашна птица с червен гребен и с шипове на краката. 2. Жарг. Само мн. Участ...
петелка - мн. петелки, ж. 1. Обшит процеп на ревера на дреха. В петелката на сакото му беше закичен червен карамфил. 2. Обшита платнена лент...
петима - числ. Пет лица, от които поне едно от мъжки пол. Петима братя. • За петима. Както могат петима. Работя за петима.
петимен - петимна, петимно, мн. петимни, прил. Разг. Който силно желае нещо. Петимен за ласки.
петинг - само ед. Сексуално общуване без осъществяване на полов акт.
петит - само ед. Спец. Дребен печатарски шрифт.
петица - мн. петици, ж. 1. Цифрата на числото пет. 2. Оценка много добър в образованието. 3. Разг. Превозно средството с номер 5. Чакам пет...
петиция - мн. петиции, ж. Колективна молба в писмена форма, отправена към официалната власт.
петле - мн. петлета, ср. 1. Умал. Малък петел. 2. Външен ударник на пушка.
петлица - мн. петлици, ж. Значка, която се пришива към яката на униформена дреха.
петльо - мн. петльовци, м. 1. Петел като действащо лице в приказките. Петльо скочи на сто-бора и запя. 2. Звателна форма от петел.
петльов - петльова, петльово, мн. петльови, прил. Който се отнася до петел. Петльов гребен.
петлян - петляна, петляно, мн. петляни, прил. • Петляно време. Времето след полунощ, когато пеят петлите.
петмез - само ед. Гъстосварен сок от грозде, захарно цвекло или захарна тръстика, тиква и друг плод; рачел.
петнист - петниста, петнисто, мн. петнисти, прил. Който е на петна с различна цветова окраска. Петниста хиена. • Петнист тиф. Остро заразно ...
петно - мн. петна, ср. 1. Част от повърхност с различен цвят. Бяло куче на жълти петна. 2. Изцапано място върху повърхност. На покривката ...
петня - петниш, мин. св. петних, мин. прич. петнил, несв.; кого /какво. Опозорявам. Петня името на рода си.
петобой - петобоят, петобоя, мн. петобои, (два) петобоя, м. Спортно състезание по пет вида спорт.
петокнижие - само ед. Първите пет книги от Библията.
петолиние - мн. петолиния, ср. Пет успоредни линии, върху които се пишат нотите на музикални произведения.
петолъчка - мн. петолъчки, ж. Звезда с пет заострени ъгъла.
петорка - мн. петорки, ж. Петица.
петостенник - мн. петостенници, (два) петостенника, м. Геометрическа фигура, която има пет стени.
петохлебие - само ед. Църковен обред, свързан с освещаването на пет хлебчета.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: