Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
позиция - мн. позиции, ж. 1. Положение, разположение. 2. Място, където са разположени войски за бойни действия. 3. Прен. Мнение, становище, ...
позлата - мн. позлати, ж. 1. Тънък пласт злато върху друг материал. 2. Златист цвят.
позлатя - позлатиш, мин. св. позлатих, мин. прич. позлатил, св. — вж. позлатявам.
позлатявам - позлатяваш, несв. и позлатя, св. 1. Какво. Покривам с тънък пласт злато. 2. Прен. Кого. Давам много пари на някого.
познаваем - познаваема, познаваемо, мн. познаваеми, прил. Който може да бъде опознат, изучен. // същ. познаваемост, познаваемостта, ж.
познавам - познаваш, несв. 1. Какво. Имам знания, познания за нещо. Познавам града. 2. Кого. Знам някого по име и знам основните неща за него...
познавателен - познавателна, познавателно, мн. познавателни, прил. Който е свързан с усвояване на знания. // същ. познавателност, познавателностт...
познавач - мн. познавачи, м. 1.Човек, който е знаещ, сведущ в определена област. 2. Човек, който може да предвижда с голяма точност.
познавачка - мн. познавачки, ж. Жена познавач.
познайник - мн. познайници, м. Човек, когото познавам, с когото се знаем. Ние сме стари познайници.
познайница - мн. познайници, ж. Жена познайник.
познание - мн. познания, ср. 1. Само ед. Придобиване на знания за света. 2. Обикн. мн. Съвкупност от знания в определена област. Познания по ...
познанство - мн. познанства, ср. 1. Само ед. Установено отношение между познати. Завързвам познанство. 2. Обикн. мн. Познати, близки хора. Имам...
познат - позната, познато, мн. познати, прил. Който е известен, който се знае.
позната - мн. познати, ж. Позната жена.
позная - познаеш, мин. св. познах, мин. прич. познал, св. — вж. познавам.
позова - позовеш, мин. св. позовах, мин. прич. позовал, св. - вж. позовавам.
позовавам - позоваваш, несв. и позова, св.; кого/ какво. Викам, зова някого кратко. — позовавам се/позова се. На какво/на кого. Опирам се, арг...
позор - само ед. Срамно, унизително положение, което предизвиква презрение.
позорен - позорна, позорно, мн. позорни, прил. Който причинява позор. Позорни кавги. • На позорния стълб. На публична критика.
позоря - позориш, мин. св. позорих, мин. прич. позорил, несв.; кого/какво. Унижавам, оскърбявам, безчестя. — позоря се. Опетнявам се, покри...
позьор - мн. позьори, м. Човек, който обича да се преструва, да заема поза (във 2 знач.). // същ. позьорство, ср.
позьорка - мн. позьорки, ж. Жена позьор.
поилка - мн. поилки, ж. Съд, в който се поят домашни животни.
поило - мн. поила, ср. 1. Място на река или на чешма, където се поят животни. 2. Поилка.
поименен - поименна, поименно, мн. поименни, прил. Който съдържа имена. Поименен списък.
поинтересувам се - поинтересуваш се, св. Проявявам интерес за малко или към отделен случай.
поискам - поискаш, мин. св. поисках, мин. прич. поискал, св. — вж. поисквам.
поисквам - поискваш, несв. и поискам, св. Пожелавам.
покажа - покажеш, мин. св. показах, мин. прич. показал, св. — вж. показвам.
показ - само ед. • На показ. Наяве, на видно място. Излагам на показ.
показалец - мн. показалци, (два) показалеца, м. 1. Вторият по ред пръст на ръката, с който обикновено се показва. 2. Списък на имена, предмети...
показалка - мн. показалки, ж. Дълга пръчка, с която се показва на карта, чертеж и др.
показание - мн. показания, ср. 1. Данни, които свидетелстват за нещо. 2. Данни за работата на отделните елементи на машина, които се отчитат с...
показател - показателят, показателя, мн. показатели, (два) показателя, м. 1. Това, по което може да се съди за развитието, състоянието или ход...
показателен - показателна, показателно, мн. показателни, прил. Който дава информация за нещо, по който може да се съди за състоянието на нещо. П...
показвам - показваш, несв. и покажа, св. 1. Какво/кого. Насочвам вниманието към нещо с жест или с думи. 2. На кого, какво. Разяснявам, обясня...
показен - показна, показно, мн. показни, прил. 1. Който служи за образец, за модел. 2. Пренебр. Неистински, фалшив. Показно поведение.
покайвам се - покайваш се, несв. и покая се, св. Признавам грехове или грешки, съжалявам за тях.
покана - мн. покани, ж. 1. Обикн. ед. Молба към някого да направи нещо; предложение. Покана за танц. 2. Напечатан лист с предложение към ня...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: