| Буква П |
|---|
| позиция - мн. позиции, ж. 1. Положение, разположение. 2. Място, където са разположени войски за бойни действия. 3. Прен. Мнение, становище, ... |
| позлата - мн. позлати, ж. 1. Тънък пласт злато върху друг материал. 2. Златист цвят. |
| позлатя - позлатиш, мин. св. позлатих, мин. прич. позлатил, св. — вж. позлатявам. |
| позлатявам - позлатяваш, несв. и позлатя, св. 1. Какво. Покривам с тънък пласт злато. 2. Прен. Кого. Давам много пари на някого. |
| познаваем - познаваема, познаваемо, мн. познаваеми, прил. Който може да бъде опознат, изучен. // същ. познаваемост, познаваемостта, ж. |
| познавам - познаваш, несв. 1. Какво. Имам знания, познания за нещо. Познавам града. 2. Кого. Знам някого по име и знам основните неща за него... |
| познавателен - познавателна, познавателно, мн. познавателни, прил. Който е свързан с усвояване на знания. // същ. познавателност, познавателностт... |
| познавач - мн. познавачи, м. 1.Човек, който е знаещ, сведущ в определена област. 2. Човек, който може да предвижда с голяма точност. |
| познавачка - мн. познавачки, ж. Жена познавач. |
| познайник - мн. познайници, м. Човек, когото познавам, с когото се знаем. Ние сме стари познайници. |
| познайница - мн. познайници, ж. Жена познайник. |
| познание - мн. познания, ср. 1. Само ед. Придобиване на знания за света. 2. Обикн. мн. Съвкупност от знания в определена област. Познания по ... |
| познанство - мн. познанства, ср. 1. Само ед. Установено отношение между познати. Завързвам познанство. 2. Обикн. мн. Познати, близки хора. Имам... |
| познат - позната, познато, мн. познати, прил. Който е известен, който се знае. |
| позната - мн. познати, ж. Позната жена. |
| позная - познаеш, мин. св. познах, мин. прич. познал, св. — вж. познавам. |
| позова - позовеш, мин. св. позовах, мин. прич. позовал, св. - вж. позовавам. |
| позовавам - позоваваш, несв. и позова, св.; кого/ какво. Викам, зова някого кратко. — позовавам се/позова се. На какво/на кого. Опирам се, арг... |
| позор - само ед. Срамно, унизително положение, което предизвиква презрение. |
| позорен - позорна, позорно, мн. позорни, прил. Който причинява позор. Позорни кавги. • На позорния стълб. На публична критика. |
| позоря - позориш, мин. св. позорих, мин. прич. позорил, несв.; кого/какво. Унижавам, оскърбявам, безчестя. — позоря се. Опетнявам се, покри... |
| позьор - мн. позьори, м. Човек, който обича да се преструва, да заема поза (във 2 знач.). // същ. позьорство, ср. |
| позьорка - мн. позьорки, ж. Жена позьор. |
| поилка - мн. поилки, ж. Съд, в който се поят домашни животни. |
| поило - мн. поила, ср. 1. Място на река или на чешма, където се поят животни. 2. Поилка. |
| поименен - поименна, поименно, мн. поименни, прил. Който съдържа имена. Поименен списък. |
| поинтересувам се - поинтересуваш се, св. Проявявам интерес за малко или към отделен случай. |
| поискам - поискаш, мин. св. поисках, мин. прич. поискал, св. — вж. поисквам. |
| поисквам - поискваш, несв. и поискам, св. Пожелавам. |
| покажа - покажеш, мин. св. показах, мин. прич. показал, св. — вж. показвам. |
| показ - само ед. • На показ. Наяве, на видно място. Излагам на показ. |
| показалец - мн. показалци, (два) показалеца, м. 1. Вторият по ред пръст на ръката, с който обикновено се показва. 2. Списък на имена, предмети... |
| показалка - мн. показалки, ж. Дълга пръчка, с която се показва на карта, чертеж и др. |
| показание - мн. показания, ср. 1. Данни, които свидетелстват за нещо. 2. Данни за работата на отделните елементи на машина, които се отчитат с... |
| показател - показателят, показателя, мн. показатели, (два) показателя, м. 1. Това, по което може да се съди за развитието, състоянието или ход... |
| показателен - показателна, показателно, мн. показателни, прил. Който дава информация за нещо, по който може да се съди за състоянието на нещо. П... |
| показвам - показваш, несв. и покажа, св. 1. Какво/кого. Насочвам вниманието към нещо с жест или с думи. 2. На кого, какво. Разяснявам, обясня... |
| показен - показна, показно, мн. показни, прил. 1. Който служи за образец, за модел. 2. Пренебр. Неистински, фалшив. Показно поведение. |
| покайвам се - покайваш се, несв. и покая се, св. Признавам грехове или грешки, съжалявам за тях. |
| покана - мн. покани, ж. 1. Обикн. ед. Молба към някого да направи нещо; предложение. Покана за танц. 2. Напечатан лист с предложение към ня... |