| Буква П |
|---|
| понос - само ед. Варено жито, сладкиши, вино и др., които се раздават на гробищата за помен. |
| поносим - поносима, поносимо, мн. поносими, прил. Който може да се понесе, да се изтърпи. Поносим климат. |
| понравя се - понравиш се, мин. св. понравих се, мин. прич. понравил се, св. — вж. понравям се. |
| понравям се - понравяш се, несв. и понравя се, св.; на кого. Започвам да се нравя, харесвам се. |
| понтон - мн. понтони, м. 1. Подвижен мост, построен върху лодки или върху шлепове. 2. Плоскодънна лодка за построяването на такъв мост. // ... |
| понуда - мн. понуди, ж. 1. Гощавка на близки скоро след раждането на дете. 2. Разг. Посещение при болен или при родилка с вкусна храна. 3. ... |
| пончо - само ед. Вид връхна женска дреха от правоъгълно парче плат с отвор в средата за главата. |
| понявга - нареч. Остар. Понякога. |
| понякога - нареч. От време на време. Понякога си купувам сладолед. |
| понятен - понятна, понятно, мн. понятни, прил. 1. Който може да се разбере; разбираем. Понятно обяснение. 2. Който се знае; известен, ясен, ... |
| понятие - мн. понятия, ср. 1. Логически оформена обща мисъл за предмета или явлението. Понятие за любов. 2. Представа, знание. Нямам понятие... |
| поотделно - нареч. Едно по едно, всяко нещо само за себе си; поединично. Влизаме поотделно. Разглеждам нещата поотделно. |
| поощрение - мн. поощрения, ср. 1. Поощряване, насърчаване. 2. Награда с цел поощряване. Получавам поощрение. |
| поощря - поощриш, мин. св. поощрих, мин. прич. поощрил, св. — вж. поощрявам. |
| поощрявам - поощряваш, несв. и поощря. св.; кого/ какво. Подбуждам към още по-полезна дейност чрез подкрепа, одобрение, награда; насърчавам, о... |
| поп - попът, попа, мн. попове, (два) попа, м. 1. Православен свещеник. 2. Изобщо свещеник. 3. Прен. Разг. Карта за игра с нарисувана на ... |
| поп- - Първа съставна част на сложни думи със значение популярен, напр. попарт, попмюзикъл, попмузика, попрелигия, попфестивал и др. |
| попадам - попадаш, несв. и попадна, св. 1. Внезапно и случайно се оказвам на някакво място, в някакво положение. Попаднах в реката. Попаднах... |
| попадение - мн. попадения, ср. Попадане в целта. Точни попадения. |
| попадия - мн. попадии, ж. Жена на поп. |
| попадна - попаднеш, мин. св. попаднах, мин. прич. попаднал, св. — вж. попадам. |
| попара - мн. попари, ж. Ястие от малки късчета хляб или друго тестено изделие в чай, мляко, вода и др. |
| попарвам - попарваш, несв. и попаря, св. 1. Какво/кого. Изсипвам гореща точност върху нещо или върху някого или пък поставям нещо в гореща во... |
| попечение - мн. попечения, ср. Остар. Грижа. |
| попечител - попечителят, попечителя, мн. попечители, м. Настойник, опекун. // същ. попечителство, мн. попечителства, ср. |
| попечителка - мн. попечителки, ж. Жена попечител. |
| попивам - попиваш, несв. и попия, св. 1. Какво. Пропивам се, просмуквам се от течност. Хартията попива. 2. Какво, с какво. Поемам влагата с ... |
| попивателен - попивателна, попивателно, мн. попивателни, прил. Който служи за попиване. Попивателна хартия. |
| попивателна - само ед. Попивателна хартия — пореста хартия за попиване на мастило. |
| попийвам си - попийваш си, несв. и попийна си, св. 1. Пия малко или от време на време. 2. Обичам да пия алкохолни напитки. |
| попийна си - попийнеш си, мин. св. попийнах си, мин. прич. попийнал си, св. — вж. попийвам си. |
| попилея - попилееш, мин. св. попилях, мин. прич. попилял, св. — вж. попилявам. |
| попилявам - попиляваш, несв. и попилея, св. 1. Какво. Пилея изцяло; разпилявам. Попилявам трохите по земята. 2. Прен. Разг. Кого. Карам се на ... |
| попипвам - попипваш, несв. и попипна, св. 1. Какво/кого. Пипам леко, за кратко време или от време на време. 2. Разг. Само несв. Обичам да кра... |
| попипна - попипнеш, мин. св. попипнах, мин. прич. попипнал, св. — вж. попипвам. |
| попитам - попиташ, св. — вж. попитвам. |
| попитвам - попитваш, несв. и попитам, св.; кого. 1. Питам еднократно; задавам въпрос. 2. Искам разрешение, позволение. |
| попия - попиеш, мин. св. попих, мин. прич. попил, св. — вж. попивам. |
| поплавък - мн. поплавъци, (два) поплавъка, м. Малко цилиндърче или кълбо, пълно с въздух, което плава в течност. Поплавък на въдица. |
| поплин - само ед. Вид фина тъкан. // прил. поплинен, поплинена, поплинено, мн. поплинени. Поплинена блуза. |