Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
погърча - потърчиш, мин. св. погърчих, мин. прич. погърчил, св. — вж. погърчвам.
погърчвам - погърчваш, несв. и погърча, св. 1. Кого. Правя насила грък. 2. Какво. Придавам гръцки характер и особености. — погърчвам се/ погър...
под - подът, пода, мн. подове, (два) пода, м. Долната хоризонтална част на стая или на друго помещение. // прил. подов, подова, подово, ...
под- - представка. В състава на: I. Глаголи със значение: 1. Действие отдолу или отвътре на нещо, напр. подгъвам, подкастрям, подкопавам,...
подавам - подаваш, яесв. и подам, св. 1. Какво, на кого. Давам в ръката; връчвам. Подай ми хляба. 2. Какво. Издавам навън; изваждам. Подавам...
подагра - само ед. Спец. Болест на обмяната на веществата, съпроводена от хронични болки в ставите.
подадвам - подадваш, несв.; какво. Давам по малко или от време на време. Татко подадва парички.
подам - подадеш, мин. св. подадох, мин. прич. подал, св. — вж. подавам.
поданик - мн. поданици, м. Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите и.
поданица - мн. поданици, ж. Жена поданик.
поданство - мн. поданства, ср. Принадлежност към определена държава, която изисква подчинение на законите и; гражданство.
подарък - мн. подаръци, (два) подаръка, м. Предмет, който се дава на някого безвъзмездно като знак за обич, уважение и др.; дар.
подаря - подариш, мин. св. подарих, мин. прич. подарил, св. — вж. подарявам.
подарявам - подаряваш, несв. и подаря, св.; какво, на кого. Давам подарък.
подател - подателят, подателя, мн. податели, м. Човек, който изпраща нещо по пощата.
подателка - мн. подателки, ж. Жена подател.
податлив - податлива, податливо, мн. податливи, прил. На когото може да се влияе, въздейства. // същ. податливост, податливостта, ж.
подаяние - мн. подаяния, ср. Нещо, което се дава на изпаднал човек, на просяк като милостиня.
подбалкански - подбалканска, подбалканско, мн. подбалкански, прил. Който се намира между Стара планина и Средна гора.
подбел - само ед. Растение по влажни брегове с назъбени и мъхести отдолу листа.
подбера - подбереш, мин. св. подбрах, мин. прич. подбрал, св. — вж. подбирам.
подбив - мн. подбиви, (два) подбива, м. Подигравка, присмех. • Вземам на подбив. Подигравам се.
подбивам - подбиваш, несв. и подбия, св. 1. Какво. Набивам откъм долната страна, отдолу, под друго нещо. 2. Какво. Натъртвам, охлузвам при хо...
подбирам - подбираш, несв. и подбера, св. 1. Какво/кого. Правя подбор; избирам. Подбрани гости. Подбирам дрехи според цвета. 2. Какво/ кого. ...
подбия - подбиеш, мин. св. подбих, мин. прич. подбил, св. — вж. подбивам.
подбода - подбодеш, мин. св. подбодох, мин. прич. подбол, св. —- вж. подбождам.
подбождам - подбождаш, несв. и подбода, св.; какво. Забождам с игла отдолу.
подбор - само ед. 1. Избиране измежду еднородни предмети или лица и отделяне на онова, което е съответстващо на нечии разбирания или на сит...
подбрадка - мн. подбрадки, ж. Диал. Забрадка с краища под врата.
подбрадник - мн. подбрадници, (два) подбрадника, м. 1. Част от цигулката, където се поставя брадата при свирене. 2. Разг. Част от зимна шапка, ...
подбрадя - подбрадиш, мин. св. подбрадих, мин. прич. подбрадил, св. — вж. подбраждам.
подбраждам - подбраждаш, несв. и подбрадя, св.; какво. Диал. Връзвам краищата на забрадка под брадата. — подбраждам се/подбрадя се. Връзвам кра...
подбуда - мн. подбуди, ж. Причина, която предизвиква определено действие; подтик.
подбудител - подбудителят, подбудителя, мн. подбудители, м. Човек, който подбужда към неправомерно действие; подстрекател.
подбудителен - подбудителна, подбудително, мн. подбудителни, прил. Който служи да подбужда.
подбудителка - мн. подбудителки, ж. Жена подбудител.
подбудя - подбудиш, мин. св. подбудих, мин. прич. подбудил, св. — вж. подбуждам.
подбуждам - подбуждаш, несв. и подбудя, св.; кого. Правя така, че да предизвикам желание да се направи или да не се направи нещо; подтиквам, п...
подбутвам - подбутваш, несв. и подбутна, св. 1. Какво/кого. Бутам леко, малко или от време на време. 2. Кого. Подстрекавам.
подбутна - подбутнеш, мин. св. подбутнах, мин. прич. подбутнал, св. — вж. подбутвам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: