| Буква П |
|---|
| погърча - потърчиш, мин. св. погърчих, мин. прич. погърчил, св. — вж. погърчвам. |
| погърчвам - погърчваш, несв. и погърча, св. 1. Кого. Правя насила грък. 2. Какво. Придавам гръцки характер и особености. — погърчвам се/ погър... |
| под - подът, пода, мн. подове, (два) пода, м. Долната хоризонтална част на стая или на друго помещение. // прил. подов, подова, подово, ... |
| под- - представка. В състава на: I. Глаголи със значение: 1. Действие отдолу или отвътре на нещо, напр. подгъвам, подкастрям, подкопавам,... |
| подавам - подаваш, яесв. и подам, св. 1. Какво, на кого. Давам в ръката; връчвам. Подай ми хляба. 2. Какво. Издавам навън; изваждам. Подавам... |
| подагра - само ед. Спец. Болест на обмяната на веществата, съпроводена от хронични болки в ставите. |
| подадвам - подадваш, несв.; какво. Давам по малко или от време на време. Татко подадва парички. |
| подам - подадеш, мин. св. подадох, мин. прич. подал, св. — вж. подавам. |
| поданик - мн. поданици, м. Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите и. |
| поданица - мн. поданици, ж. Жена поданик. |
| поданство - мн. поданства, ср. Принадлежност към определена държава, която изисква подчинение на законите и; гражданство. |
| подарък - мн. подаръци, (два) подаръка, м. Предмет, който се дава на някого безвъзмездно като знак за обич, уважение и др.; дар. |
| подаря - подариш, мин. св. подарих, мин. прич. подарил, св. — вж. подарявам. |
| подарявам - подаряваш, несв. и подаря, св.; какво, на кого. Давам подарък. |
| подател - подателят, подателя, мн. податели, м. Човек, който изпраща нещо по пощата. |
| подателка - мн. подателки, ж. Жена подател. |
| податлив - податлива, податливо, мн. податливи, прил. На когото може да се влияе, въздейства. // същ. податливост, податливостта, ж. |
| подаяние - мн. подаяния, ср. Нещо, което се дава на изпаднал човек, на просяк като милостиня. |
| подбалкански - подбалканска, подбалканско, мн. подбалкански, прил. Който се намира между Стара планина и Средна гора. |
| подбел - само ед. Растение по влажни брегове с назъбени и мъхести отдолу листа. |
| подбера - подбереш, мин. св. подбрах, мин. прич. подбрал, св. — вж. подбирам. |
| подбив - мн. подбиви, (два) подбива, м. Подигравка, присмех. • Вземам на подбив. Подигравам се. |
| подбивам - подбиваш, несв. и подбия, св. 1. Какво. Набивам откъм долната страна, отдолу, под друго нещо. 2. Какво. Натъртвам, охлузвам при хо... |
| подбирам - подбираш, несв. и подбера, св. 1. Какво/кого. Правя подбор; избирам. Подбрани гости. Подбирам дрехи според цвета. 2. Какво/ кого. ... |
| подбия - подбиеш, мин. св. подбих, мин. прич. подбил, св. — вж. подбивам. |
| подбода - подбодеш, мин. св. подбодох, мин. прич. подбол, св. —- вж. подбождам. |
| подбождам - подбождаш, несв. и подбода, св.; какво. Забождам с игла отдолу. |
| подбор - само ед. 1. Избиране измежду еднородни предмети или лица и отделяне на онова, което е съответстващо на нечии разбирания или на сит... |
| подбрадка - мн. подбрадки, ж. Диал. Забрадка с краища под врата. |
| подбрадник - мн. подбрадници, (два) подбрадника, м. 1. Част от цигулката, където се поставя брадата при свирене. 2. Разг. Част от зимна шапка, ... |
| подбрадя - подбрадиш, мин. св. подбрадих, мин. прич. подбрадил, св. — вж. подбраждам. |
| подбраждам - подбраждаш, несв. и подбрадя, св.; какво. Диал. Връзвам краищата на забрадка под брадата. — подбраждам се/подбрадя се. Връзвам кра... |
| подбуда - мн. подбуди, ж. Причина, която предизвиква определено действие; подтик. |
| подбудител - подбудителят, подбудителя, мн. подбудители, м. Човек, който подбужда към неправомерно действие; подстрекател. |
| подбудителен - подбудителна, подбудително, мн. подбудителни, прил. Който служи да подбужда. |
| подбудителка - мн. подбудителки, ж. Жена подбудител. |
| подбудя - подбудиш, мин. св. подбудих, мин. прич. подбудил, св. — вж. подбуждам. |
| подбуждам - подбуждаш, несв. и подбудя, св.; кого. Правя така, че да предизвикам желание да се направи или да не се направи нещо; подтиквам, п... |
| подбутвам - подбутваш, несв. и подбутна, св. 1. Какво/кого. Бутам леко, малко или от време на време. 2. Кого. Подстрекавам. |
| подбутна - подбутнеш, мин. св. подбутнах, мин. прич. подбутнал, св. — вж. подбутвам. |