| Буква П |
|---|
| праг - прагът, прага, мн. прагове, (два) прага, м. 1. Неголяма част от дърво долу на входната врата. 2. Долна част от входния отвор на къ... |
| прагматизъм - само ед. Спец. 1. Философско направление, което отрича обективната истина, а признава само практическите резултати като критерий ... |
| прагматик - мн. прагматици, м. 1. Последовател на прагматизма. 2. Практичен човек. |
| прагматичка - мн. прагматички, ж. Жена прагматик. |
| прадеди - само мн. Хора, живели много преди други; предци. |
| прадядо - мн. прадядовци, м. Баща на дядото или на бабата. |
| праезик - мн. праезици, (два) праезика, м. Първоначален древен език, от който впоследствие се развиват родствени езици. |
| праз - празът, праза, само ед., м. Вид лук на едри стръкове и самият стрък. |
| празен - празна, празно, мн. празни, прил. 1. В който няма (почти) нищо или никого. Празен стомах. Празна къща. Празна чаша. Празен стол. 2... |
| празненство - мн. празненства, ср. Празнуване, тържество. |
| празник - мн. празници, (два) празника, м. 1. Ден, в който се чества, празнува някакво събитие, и самото тържество по този повод. Национален... |
| празнина - мн. празнини, ж. 1. Незапълнено място; дупка. 2. Прен. Непълнота, пропуск. |
| празничен - празнична, празнично, мн. празнични, прил. 1. Който е присъщ на празник. Празничен вид. 2. Който е предназначен за празник. Празни... |
| празнословие - мн. празнословия, ср. Говорене на празни, безсмислени думи и самите думи. |
| празнота - мн. празноти, ж. 1. Непълнота, пропуск, липса. 2. Само ед. Душевна пустота. |
| празнувам - празнуваш, несв. 1. Правя тържество по случай празник. 2. Прен. Радвам се, ликувам. Празнува светът. 3. Не работя. В неделя празну... |
| празня - празниш, мин. св. празних, мин. прич. празнил, несв.; какво. Правя да стане празен; изливам, изсипвам, изхвърлям и др. |
| праистория - само ед. Древна история; предистория. // прил. праисторичен, праисторична, праисторично, мн. праисторични. // прил. праисторически... |
| практик - мн. практици, м. Човек, който е добил знания, умения от практиката, а не на теория. |
| практика - мн. практики, ж. 1. Приложение на теоретически познания. Да обвържем теорията с практиката. 2. Натрупани умения и опит в определен... |
| практикант - мн. практиканти, м. Човек, който практикува. |
| практикантка - мн. практикантки, ж. Жена практикант. |
| практикувам - практикуваш, несв.; какво. 1. Прилагам на практика, в практиката. 2. Упражнявам професия. Практикуващ лекар. |
| практикум - само ед. Вид практически занятия по учебен предмет. |
| практицизъм - само ед. Деловитост, практическо отношение към нещо. Проява на практицизъм. |
| практичен - практична, практично, мн. практични, прил. 1. Който умее да се справя с практическите проблеми; делови. Практична жена. 2. Лесен, ... |
| практичка - мн. практички, ж. Жена практик. |
| праматар - праматарят, праматаря, мн. праматари, м. Остар. Амбулантен търговец. |
| праматарин - мн. праматари, м. Праматар. |
| пранги - само мн. Остар. Окови, вериги. |
| пране - мн. пранета, ср. Дрехи, които ще се перат или току-що са изпрани. |
| праотец - мн. праотци, м. Родоначалник (в 1 знач.). |
| праотечество - мн. праотечества, ср. Прародина. |
| прародина - мн. прародини, ж. Най-старата родина. |
| прародител - прародителят, прародителя, мн. прародители, м. Най-стар в рода; родоначалник, праотец. // прил. прародителски, прародителска, прар... |
| прародителка - мн. прародителки, ж. Жена прародител. |
| прасвам - прасваш, несв. и прасна, св.; кого/ какво. Праскам еднократно. Прасвам го по главата. |
| прасе - мн. прасета, ср. 1. Малкото на свиня. 2. Диал. Прасец. |
| прасенце - мн. прасенца, ср. Умал. Прасе (в 1 знач.). |
| прасец - мн. прасци, (два) прасеца, м. 1. Мускул на крака под коляното. 2. Само мн. Прасета. |