Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
повикам - повикаш, св. - вж. повиквам.
повиквам - повикваш, несв. и повикам, св.; кого. Призовавам при себе си; извиквам. Повиках я, за да се разберете.
повиквателен - повиквателна, повиквателно, мн. повиквателни, прил. Който служи за повикване. • Повиквателна заповед. Писмена заповед за повикване...
повиквателно - мн. повиквателни, ср. Разг. Повиквателна заповед.
повилнея - повилнееш, мин. св. повилнях, мин. прич. повилнял, св. — вж. повилнявам.
повилнявам - повилняваш, несв. и повилнея, св. 1. Започвам да вилнея. 2. Вилнея малко.
повинност - повинността, мн. повинности, ж. Обикн. ед. Обществено задължение. Повинност да се трудиш.
повинувам се - повинуваш се, несв. Остар. Подчинявам се, покорявам се.
повиша - повишиш, мин. св. повиших, мин. прич. повишил, св. — вж. повишавам.
повишавам - повишаваш, несв. и повиша, св. 1. Какво. Повдигам, увеличавам стойността. Повишавам заплатата. 2. Кого. Издигам по-високо в кариер...
повишение - само ед. 1. Увеличаване. Повишение на температурите. 2. Назначаване на по-висока длъжност/чин, издигане в кариерата.
повия - повиеш, мин. св. пових, мин. прич. повил, св. — вж. повивам.
повлека - повлечеш, мин. св. повлякох, мин. прич. повлякъл, св. — вж. повличам.
повлекан - мн. повлекани, м. Пренебр. Човек, който не обръща внимание на облеклото си; който не е спретнат.
повлекана - мн. повлекани, ж. Пренебр. Жена повлекан.
повличам - повличаш, несв. и повлека, св. 1. Какво/кого. Започвам да влача. 2. Пренебр. Кого. Довеждам, натрапвам. Повлекли и тях на гости. —...
повлиявам - повлияваш, несв. и повлияя, св.; на кого/на какво. Оказвам влияние с резултат. — повлиявам се/повлияя се. От какво/от кого. Изпитв...
повлияя - повлияеш, мин. св. повлиях, мин. прич. повлиял, св. — вж. повлиявам.
повод - мн. поводи, (два) повода, м. Приспособление за водене на добитък.
повой - повоят, повоя, мн. повои, (два) повоя, м. Остар. Дълга тясна ивица плат за увиване и пристягане на бебе в пелени.
поврага - нареч. Грубо. По дяволите; да ми се маха от очите. Върви поврага!
поврат - мн. поврати, (два) поврата, м. 1. Промяна с връщане назад. Поврат няма да има. 2. Рязка промяна; прелом. Поврат в икономиката. // ...
повратки - само мн. Разг. Част от сватбените обреди, когато младоженците отиват при родителите на булката скоро след сватбата.
повреда - мн. повреди, ж. Нарушаване изправността на нещо. Повредата е отстранена. • Телесна повреда. Трайни последици от удари.
повреден - повредена, повредено, мн. повредени, прил. Който има повреда. Повреден часовник.
повредя - повредиш, мин. св. повредих, мин. прич. повредил, св. — вж. повреждам.
повреждам - повреждаш, несв. и повредя, св.; какво. Причинявам повреда.
повръщам - повръщаш, несв. и повърна, св. 1. Изпразвам си стомаха от храна през устата. 2. За камина, печка и др. — връщам обратно дим. — пов...
повсеместен - повсеместна, повсеместно, мн. повсеместни, прил. Който става навсякъде или е разпространен върху голяма територия. Повсеместни гра...
повтарач - мн. повтарачи, м. Пренебр. Човек, който прави нещо за втори път, обикновено повтаря учебния клас; второгодник.
повтарачка - мн. повтарачки, ж. Пренебр. Жена повтарач.
повтарям - повтаряш, несв. и повторя, св. 1. Правя за втори път. 2. Казвам за втори път. 3. Разг. Женя се за втори път.
повторен - повторна, повторно, мн. повторни, прил. Който се прави за втори път.
повторение - мн. повторения, ср. 1. Само ед. Извършване на нещо за втори път. 2. Повтарящи се думи в текста. Повторенията са необходими, за да ...
повторя - повториш, мин. св. повторих, мин. прич. повторил, св. — вж. повтарям.
повъздъхвам - повъздъхваш, несв. и повъздъхна, св. Въздъхвам слабо.
повъздъхна - повъздъхнеш, мин. св. повъздъхнах, мин. прич. повъздъхнал, св. — вж. повъздъхвам.
повървя - повървиш, мин. св. повървях, мин. прич. повървял, св. — вж. повървявам.
повървявам - повървяваш, несв. и повървя, св. Вървя малко време. Всеки ден ще повървяваш по 5—10 минути.
повърна - повърнеш, мин. св. повърнах, мин. прич. повърнал, св. - вж. повръщам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: