Буква П |
повикам - повикаш, св. - вж. повиквам. |
повиквам - повикваш, несв. и повикам, св.; кого. Призовавам при себе си; извиквам. Повиках я, за да се разберете. |
повиквателен - повиквателна, повиквателно, мн. повиквателни, прил. Който служи за повикване. • Повиквателна заповед. Писмена заповед за повикване... |
повиквателно - мн. повиквателни, ср. Разг. Повиквателна заповед. |
повилнея - повилнееш, мин. св. повилнях, мин. прич. повилнял, св. — вж. повилнявам. |
повилнявам - повилняваш, несв. и повилнея, св. 1. Започвам да вилнея. 2. Вилнея малко. |
повинност - повинността, мн. повинности, ж. Обикн. ед. Обществено задължение. Повинност да се трудиш. |
повинувам се - повинуваш се, несв. Остар. Подчинявам се, покорявам се. |
повиша - повишиш, мин. св. повиших, мин. прич. повишил, св. — вж. повишавам. |
повишавам - повишаваш, несв. и повиша, св. 1. Какво. Повдигам, увеличавам стойността. Повишавам заплатата. 2. Кого. Издигам по-високо в кариер... |
повишение - само ед. 1. Увеличаване. Повишение на температурите. 2. Назначаване на по-висока длъжност/чин, издигане в кариерата. |
повия - повиеш, мин. св. пових, мин. прич. повил, св. — вж. повивам. |
повлека - повлечеш, мин. св. повлякох, мин. прич. повлякъл, св. — вж. повличам. |
повлекан - мн. повлекани, м. Пренебр. Човек, който не обръща внимание на облеклото си; който не е спретнат. |
повлекана - мн. повлекани, ж. Пренебр. Жена повлекан. |
повличам - повличаш, несв. и повлека, св. 1. Какво/кого. Започвам да влача. 2. Пренебр. Кого. Довеждам, натрапвам. Повлекли и тях на гости. —... |
повлиявам - повлияваш, несв. и повлияя, св.; на кого/на какво. Оказвам влияние с резултат. — повлиявам се/повлияя се. От какво/от кого. Изпитв... |
повлияя - повлияеш, мин. св. повлиях, мин. прич. повлиял, св. — вж. повлиявам. |
повод - мн. поводи, (два) повода, м. Приспособление за водене на добитък. |
повой - повоят, повоя, мн. повои, (два) повоя, м. Остар. Дълга тясна ивица плат за увиване и пристягане на бебе в пелени. |
поврага - нареч. Грубо. По дяволите; да ми се маха от очите. Върви поврага! |
поврат - мн. поврати, (два) поврата, м. 1. Промяна с връщане назад. Поврат няма да има. 2. Рязка промяна; прелом. Поврат в икономиката. // ... |
повратки - само мн. Разг. Част от сватбените обреди, когато младоженците отиват при родителите на булката скоро след сватбата. |
повреда - мн. повреди, ж. Нарушаване изправността на нещо. Повредата е отстранена. • Телесна повреда. Трайни последици от удари. |
повреден - повредена, повредено, мн. повредени, прил. Който има повреда. Повреден часовник. |
повредя - повредиш, мин. св. повредих, мин. прич. повредил, св. — вж. повреждам. |
повреждам - повреждаш, несв. и повредя, св.; какво. Причинявам повреда. |
повръщам - повръщаш, несв. и повърна, св. 1. Изпразвам си стомаха от храна през устата. 2. За камина, печка и др. — връщам обратно дим. — пов... |
повсеместен - повсеместна, повсеместно, мн. повсеместни, прил. Който става навсякъде или е разпространен върху голяма територия. Повсеместни гра... |
повтарач - мн. повтарачи, м. Пренебр. Човек, който прави нещо за втори път, обикновено повтаря учебния клас; второгодник. |
повтарачка - мн. повтарачки, ж. Пренебр. Жена повтарач. |
повтарям - повтаряш, несв. и повторя, св. 1. Правя за втори път. 2. Казвам за втори път. 3. Разг. Женя се за втори път. |
повторен - повторна, повторно, мн. повторни, прил. Който се прави за втори път. |
повторение - мн. повторения, ср. 1. Само ед. Извършване на нещо за втори път. 2. Повтарящи се думи в текста. Повторенията са необходими, за да ... |
повторя - повториш, мин. св. повторих, мин. прич. повторил, св. — вж. повтарям. |
повъздъхвам - повъздъхваш, несв. и повъздъхна, св. Въздъхвам слабо. |
повъздъхна - повъздъхнеш, мин. св. повъздъхнах, мин. прич. повъздъхнал, св. — вж. повъздъхвам. |
повървя - повървиш, мин. св. повървях, мин. прич. повървял, св. — вж. повървявам. |
повървявам - повървяваш, несв. и повървя, св. Вървя малко време. Всеки ден ще повървяваш по 5—10 минути. |
повърна - повърнеш, мин. св. повърнах, мин. прич. повърнал, св. - вж. повръщам. |