Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
предизвикателство - мн. предизвикателства, ср. Постъпка, която предизвиква (в 1 знач.).
предизвиквам - предизвикваш, несв. и предизвикам, св. 1. Кого/какво. Предразполагам към отрицателна реакция; дразня, провокирам. Предизвиквам пр...
предимно - нареч. Преди всичко, главно, най-вече. Чета предимно български книги.
предимство - мн. предимства, ср. Качество, състояние или заслуга, които нареждат някого или нещо пред други. Предимства на автомобила. Давам пр...
предисловие - мн. предисловия, ср. 1. Уводни думи, бележки преди разглеждането на някакъв проблем по същество. Без предисловия. 2. Остар. Предго...
предишен - предишна, предишно, мн. предишни, прил. 1. Който е от преди, по-рано; минал. Предишни работи. 2. Непосредствено предшестващ. Преди...
предлагам - предлагаш, несв. и предложа, св. 1. Какво/кого, на кого. Представям за обсъждане като възможност. Предлагам да започваме. Предлага...
предлог - мн. предлози, (два) предлога, м. 1. Спец. Неизменяема дума, която е разположена пред име и показва включването му в отношения, връ...
предложа - предложиш, мин. св. предложих, мин. прич. предложил, св. — вж. предлагам.
предложение - мн. предложения, ср. 1. Мнение, представено за обсъждане. Имам предложение. Какво беше вашето предложение? 2. Проект за одобряване...
предмет - мн. предмети, (два) предмета, м. 1. Всяко материално явление; вещ. 2, Това, към което са насочени мислите, действията и чувствата;...
предмостие - мн. предмостия, ср. Спец. База за разполагане на войска, за да действа срещу неприятел.
предназнача - предназначиш, мин. св. предназначих, мин. прич. предназначил, св. — вж. предназначавам.
предназначавам - предназначаваш, несв. и предназнача, св.; какво. Предварително определям целта или функцията. Думите са предназначени за теб.
предназначение - мн. предназначения, ср. Цел и смисъл на съществуването на някого или на нещо. Предназначението на лампата е да свети.
преднамерен - преднамерена, преднамерено, мн. преднамерени, прил. Който е предварително обмислен, насочен за постигане на някаква цел, намерение...
предначертавам - предначертаваш, несв. и предначертая, св.; какво. Предварително набелязвам, начертавам; планирам.
предначертая - предначертаеш, мин. св. предначертах, мин. прич. предначертал, св. — вж. предначертавам.
преднина - само ед. Разположение пред другите. Имам преднина. Вземам преднина.
предница - мн. предници, ж. Предна част — на кола, на дреха и др.
предобед - мн. предобеди, (два) предобеда, м. Част на деня преди обеда. // прил. предобеден, предобедна, предобедно, мн. предобедни.
предопределен - предопределена, предопределено, мн. предопределени, прил. Предварително определен; предназначен.
предопределение - само ед. Това, което е предварително определено от висши сили да стане в живота на един човек.
предопределя - предопределиш, мин. св. предопределих, мин. прич. предопределил, св. — вж. предопределям.
предопределям - предопределяш, несв. и предопределя, св.; какво. Предварително определям.
предоставя - предоставиш, мин. св. предоставих, мин. прич. предоставил, св. — вж. предоставям.
предоставям - предоставяш, несв. и предоставя, св.; какво/ кого. Оставям в разпореждането на друг. Предоставям къщата си.
предотвратим - предотвратима, предотвратимо, мн. предотвратими, прил. Който може да бъде предотвратен.
предотвратя - предотвратиш, мин. св. предотвратих, мин. прич. предотвратил, св. — вж. предотвратявам.
предотвратявам - предотвратяваш, несв. и предотвратя, св.; какво. Не позволявам нещо (лошо) да се случи. Предотвратявам катастрофа.
предохранителен - предохранителна, предохранително, мн. предохранителни, прил. Предпазен.
предохраня - предохраниш, мин. св. предохраних, мин. прич. предохранил, св. - вж. предохранявам.
предохранявам - предохраняваш, несв. и предохраня, св.; какво/кого. Предпазвам.
предпазвам - предпазваш, несв. и предпазя, св. 1. Какво/кого. Вземам предварително мерки да пазя от нещастие. Предпазвам детето от падане. 2. П...
предпазен - предпазна, предпазно, мн. предпазни, прил. Който предпазва. Предпазен колан. Предпазна мярка.
предпазител - предпазителят, предпазителя, мн. предпазители, (два) предпазителя, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което не позволява ...
предпазлив - предпазлива, предпазливо, мн. предпазливи, прил. 1. Който се предпазва от нещо лошо; внимателен. 2. Страхлив, боязлив. // същ. пре...
предпазя - предпазиш, мин. св. предпазих, мин. прич. предпазил, св. — вж. предпазвам.
предписание - мн. предписания, ср. 1. Писмена заповед. 2. Лекарска препоръка, съвет към болен.
предписвам - предписваш, несв. и предпиша, св. 1. Нареждам, заповядвам служебно. 2. За лекар — давам съвет, препоръка на пациент по какъв начин...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: