| Буква П |
|---|
| предизвикателство - мн. предизвикателства, ср. Постъпка, която предизвиква (в 1 знач.). |
| предизвиквам - предизвикваш, несв. и предизвикам, св. 1. Кого/какво. Предразполагам към отрицателна реакция; дразня, провокирам. Предизвиквам пр... |
| предимно - нареч. Преди всичко, главно, най-вече. Чета предимно български книги. |
| предимство - мн. предимства, ср. Качество, състояние или заслуга, които нареждат някого или нещо пред други. Предимства на автомобила. Давам пр... |
| предисловие - мн. предисловия, ср. 1. Уводни думи, бележки преди разглеждането на някакъв проблем по същество. Без предисловия. 2. Остар. Предго... |
| предишен - предишна, предишно, мн. предишни, прил. 1. Който е от преди, по-рано; минал. Предишни работи. 2. Непосредствено предшестващ. Преди... |
| предлагам - предлагаш, несв. и предложа, св. 1. Какво/кого, на кого. Представям за обсъждане като възможност. Предлагам да започваме. Предлага... |
| предлог - мн. предлози, (два) предлога, м. 1. Спец. Неизменяема дума, която е разположена пред име и показва включването му в отношения, връ... |
| предложа - предложиш, мин. св. предложих, мин. прич. предложил, св. — вж. предлагам. |
| предложение - мн. предложения, ср. 1. Мнение, представено за обсъждане. Имам предложение. Какво беше вашето предложение? 2. Проект за одобряване... |
| предмет - мн. предмети, (два) предмета, м. 1. Всяко материално явление; вещ. 2, Това, към което са насочени мислите, действията и чувствата;... |
| предмостие - мн. предмостия, ср. Спец. База за разполагане на войска, за да действа срещу неприятел. |
| предназнача - предназначиш, мин. св. предназначих, мин. прич. предназначил, св. — вж. предназначавам. |
| предназначавам - предназначаваш, несв. и предназнача, св.; какво. Предварително определям целта или функцията. Думите са предназначени за теб. |
| предназначение - мн. предназначения, ср. Цел и смисъл на съществуването на някого или на нещо. Предназначението на лампата е да свети. |
| преднамерен - преднамерена, преднамерено, мн. преднамерени, прил. Който е предварително обмислен, насочен за постигане на някаква цел, намерение... |
| предначертавам - предначертаваш, несв. и предначертая, св.; какво. Предварително набелязвам, начертавам; планирам. |
| предначертая - предначертаеш, мин. св. предначертах, мин. прич. предначертал, св. — вж. предначертавам. |
| преднина - само ед. Разположение пред другите. Имам преднина. Вземам преднина. |
| предница - мн. предници, ж. Предна част — на кола, на дреха и др. |
| предобед - мн. предобеди, (два) предобеда, м. Част на деня преди обеда. // прил. предобеден, предобедна, предобедно, мн. предобедни. |
| предопределен - предопределена, предопределено, мн. предопределени, прил. Предварително определен; предназначен. |
| предопределение - само ед. Това, което е предварително определено от висши сили да стане в живота на един човек. |
| предопределя - предопределиш, мин. св. предопределих, мин. прич. предопределил, св. — вж. предопределям. |
| предопределям - предопределяш, несв. и предопределя, св.; какво. Предварително определям. |
| предоставя - предоставиш, мин. св. предоставих, мин. прич. предоставил, св. — вж. предоставям. |
| предоставям - предоставяш, несв. и предоставя, св.; какво/ кого. Оставям в разпореждането на друг. Предоставям къщата си. |
| предотвратим - предотвратима, предотвратимо, мн. предотвратими, прил. Който може да бъде предотвратен. |
| предотвратя - предотвратиш, мин. св. предотвратих, мин. прич. предотвратил, св. — вж. предотвратявам. |
| предотвратявам - предотвратяваш, несв. и предотвратя, св.; какво. Не позволявам нещо (лошо) да се случи. Предотвратявам катастрофа. |
| предохранителен - предохранителна, предохранително, мн. предохранителни, прил. Предпазен. |
| предохраня - предохраниш, мин. св. предохраних, мин. прич. предохранил, св. - вж. предохранявам. |
| предохранявам - предохраняваш, несв. и предохраня, св.; какво/кого. Предпазвам. |
| предпазвам - предпазваш, несв. и предпазя, св. 1. Какво/кого. Вземам предварително мерки да пазя от нещастие. Предпазвам детето от падане. 2. П... |
| предпазен - предпазна, предпазно, мн. предпазни, прил. Който предпазва. Предпазен колан. Предпазна мярка. |
| предпазител - предпазителят, предпазителя, мн. предпазители, (два) предпазителя, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което не позволява ... |
| предпазлив - предпазлива, предпазливо, мн. предпазливи, прил. 1. Който се предпазва от нещо лошо; внимателен. 2. Страхлив, боязлив. // същ. пре... |
| предпазя - предпазиш, мин. св. предпазих, мин. прич. предпазил, св. — вж. предпазвам. |
| предписание - мн. предписания, ср. 1. Писмена заповед. 2. Лекарска препоръка, съвет към болен. |
| предписвам - предписваш, несв. и предпиша, св. 1. Нареждам, заповядвам служебно. 2. За лекар — давам съвет, препоръка на пациент по какъв начин... |