| Буква П |
|---|
| поръсвам - поръсваш, несв. и поръся, св.; какво. Ръся изцяло или на много места. |
| поръся - поръсиш, мин. св. поръсих, мин. прич. поръсил, св. — вж. поръсвам. |
| поръсям - поръсяш, несв. Поръсвам. |
| поръчам - поръчаш, св. — вж. поръчвам. |
| поръчвам - поръчваш, несв. и поръчам, св.; 1. Какво, на кого. Казвам, възлагам на някого да изпълни определена задача или мое желание. Майкат... |
| поръчение - мн. поръчения, ср. Възлагане на задача, обикн. направено в официална форма. |
| поръчител - поръчителят, поръчителя, мн. поръчители, м. Човек, който поема отговорност да заплати определена сума, ако не я изплати длъжникът. |
| поръчителка - мн. поръчителки, ж. Жена поръчител. |
| поръчителствам - поръчителстваш, несв. Ставам поръчител. |
| поръчителство - мн. поръчителства, ср. Действие на поръчител; гаранция. |
| поръчителствувам - поръчителствуваш, несв. Поръчителствам. |
| поръчка - мн. поръчки, ж. 1. Само ед. Поръчване. По поръчка. Правя поръчка. 2. Това, което е поръчано, обикн. като конкретен предмет. Поръчк... |
| поря - пориш, мин. св. порих, мин. прич. порил, несв. 1. Какво. Разрязвам, разединявам нещо зашито. Поря дреха. 2. Какво/кого. Правя прор... |
| порядки - само мн. Установени правила, норми за живот и поведение в една общност. |
| порядък - само ед. 1. Правилно разположение на нещо; ред. Къщата е в порядък. 2. Прен. Област, сфера, към която се отнася нещо. Явления от е... |
| порядъчен - порядъчна, порядъчно, мн. порядъчни, прил. 1. Който се съобразява с общоприетите морални норми; благопристоен. Порядъчна жена. 2. ... |
| порядъчно - нареч. Доста, много. Порядъчно пиян. |
| порязаница - мн. порязаници, ж. Отрязан къс хляб с плоска форма; филия. |
| порязвам - порязваш, несв. и порежа, св. 1. Какво/ кого. Правя рана с остър предмет. Порязвам крака си. 2. Прен. Разг. Кого. Отказвам да изпъ... |
| посадъчен - посадъчна, посадъчно, мн. посадъчни, прил. Който е предназначен за посаждане. |
| посадя - посадиш, мин. св. посадих, мин. прич. посадил, св. — вж. посаждам. |
| посаждам - посаждаш, несв. и посадя, св.; какво. Заравям семе или корените на растение, за да расте. Посаждам цвете. |
| посвеня се - посвениш се, мин. св. посвених се, мин. прич. посвенил се, св. - вж. посвенявам се. |
| посвенявам се - посвеняваш се, несв. и посвеня се, св. Внезапно ме обхваща свян; засрамвам се. |
| посветен - посветена, посветено, мн. посветени, прил. 1. Който се е отдал, обрекъл на нещо, на някого. Посветен на идея. 2. За художествено и... |
| посветя - посветиш, мин. св. посветих, мин. прич. посветил, св. — вж. посвещавам. |
| посвещавам - посвещаваш, несв. и посветя, св. 1. Какво, на кого/на какво. Предназначавам, отдавам. Посвещавам времето си на нея. 2. Какво, на к... |
| посвещение - мн. посвещения, ср. 1. Надпис на произведение, в който се посочва лицето, на което е посветено. 2. Встъпителна част на произведени... |
| посвоему - нареч. По свой начин. |
| посев - мн. посеви, м. 1. Само ед. Посяване. Семе за посев. 2. Само мн. Растения, които са посети и са израсли. |
| посегател - посегателят, посегателя, мн. посегате-ли, м. Човек, който посяга на нечия собственост, на нечие право. // същ. посегателство, ср. |
| посегателка - мн. посегателки, ж. Жена посегател. |
| посегна - посегнеш, мин. св. посегнах, мин. прич. посегнал, св. - вж. посягам. |
| поседна - поседнеш, мин. св. поседнах, мин. прич. поседнал, св. — вж. посядам. |
| посека - посечеш, мин. св. посякох, мин. прич. посякъл, св. — вж. посичам. |
| поселвам - поселваш, несв. и поселя, св.; кого. Заселвам. — поселвам се/поселя се. Отивам да живея в ново селище. |
| поселище - мн. поселища, ср. Населено място; селище, заселище. |
| поселя - поселиш, мин. св. поселих, мин. прич. поселил, св. — вж. поселвам. |
| посестрима - мн. посестрими, ж. Разг. 1. Жена, с която сме се договорили да живеем като сестри. 2. Много близка приятелка. |
| посетител - посетителят, посетителя, мн. посетители, м. Човек, който посещава. |