Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
пиратствам - пиратстваш, несв. Действам, държа се като пират.
пиратствувам - пиратствуваш, несв. Пиратствам.
пирей - пиреят, пирея, мн. пиреи, (два) пирея, м. Плевел със силно развито, дълго коренище и остри листа.
пиринч - само ед. Остар. Медно-цинкова сплав; месинг, бронз. // прил. пиринчен, пиринчена, пиринчено. мн. пиринчени.
пирит - само ед. Спец. Бледожълт минерал, който съдържа серни и железни примеси.
пиро- - Първа част на сложни думи със значение за отношение към огън, горещина, топлина, температура, напр.: пирогравюра, пироелектричеств...
пиров - пирова, пирово, мн. пирови, прил. • Пирова победа. Успех, получен след много жертви; по-скоро поражение, загуба.
пирога - мн. пироги, ж. Дълга тясна лодка, използвана от населението в Океания.
пирография - само ед. Изкуството да се създават образи върху кожа, дърво и др. с нажежен инструмент.
пирожка - мн. пирожки, ж. Печено изделие от тънки кори с пълнеж; вид баница.
пироксилин - само ед. Спец. Силно избухливо вещество, съдържащо азотна и сярна киселина. // прил. пироксилинов, пироксилинова, пироксилиново, м...
пирон - мн. пирони, (два) пирона, м. Гвоздей.
пиростия - мн. пиростии, ж. Железен триножник или четириножник, върху който се поставят съдове в огнището.
пиротехник - мн. пиротехници, м. Специалист по пиротехника.
пиротехника - само ед. Дял от техниката, който се занимава с приготвянето на осветителни, запалителни, експлозивни, илюминационни и други смеси....
пирувам - пируваш, несв. Участвам в пир; гуляя.
пирует - мн. пируети, (два) пируета, м. 1. Спец. Завъртане на тялото в кръг на върха на единия крак при танцуване. 2. Прен. Разг. Извъртане...
пиршество - мн. пиршества, ср. Разкошен, богат пир.
пис - междум. За повикване на котка.
писалище - мн. писалища, ср. Широка маса за писане; бюро. // прил. писалищен, писалищна, писалищно, мн. писалищни. Писалищна маса.
писалка - мн. писалки, ж. Уред за ръчно писане с мастило.
писан - писана, писано, мн. писани, прил. 1. Който е отбелязан писмено. Писани закони. 2. Пъстър, шарен. Писани каручки. Писана стомна. • ...
писана - мн. писани, ж. Гальовно за котка. Нашата писана е много кротка.
писание - мн. писания, ср. 1. Съчинение, творба. Многословно писание. 2. Свещен текст. Ъ.Разг. Ирон. Непълноценна, непристойна, клеветническ...
писар - писарят, писаря, мн. писари, м. Остар. Служител, който се занимава със служебната преписка.
писарушка - мн. писарушки, м. Пренебр. Дребен чиновник.
писател - писателят, писателя, мн. писатели, м. Човек, който пише, създава художествени литературни произведения. // прил. писателски, писат...
писателка - мн. писателки, ж. Жена писател.
писач - мн. писачи, м. 1. Човек, който пише нещо. 2. Пренебр. Бездарен писател или журналист; драскач.
писвам - писваш, несв. и писна, св. Пискам еднократно или поединично. • Писна ми. Омръзна ми, дотегна ми.
писец - мн. писци, (два) писеца, м. Метална пластина на писалка; перо.
пискало - мн. пискала, ср. 1. Свирка, която издава остър, писклив звук. Купих си балон с пискало. 2. Прен. Ревливо, пискливо дете.
пискам - пискаш, несв. 1. Издавам писък. 2. Плача или пея с писък. 3. Разг. Карам се. Не ми пискай!
писклив - писклива, пискливо, мн. пискливи, прил. 1. За звук, глас — тънък, остър, режещ. Пискливо детско гласче. 2. Който много писка. Писк...
пискун - мн. пискуни, (два) пискуна, м. 1. Писклива свирка. 2. Цев на гайда. 3. Прен. Пискливо дете.
пискюл - мн. пискюли, (два) пискюла, м. Завързани за снопче ресни, конци и др. Два едри пискюла красяха коня му.
пискюллия - неизм., мн. пискюллии, прил. Който е с пискюл.
писмен - писмена, писмено, мн. писмени, прил. 1. Написан или напечатан. Писмен паметник. Писмена заповед. 2. Който се извършва с писане. Пи...
писменост - писмеността, мн. писмености, ж. 1. Съвкупност от писмени средства; писмо. Славянска писменост. 2. Писмени паметници, книжнина. Ста...
писмо - мн. писма, ср. 1. Написан текст, адресиран към някого. Откровено писмо. 2. Такъв текст, поставен в плик за изпращане до адресата. ...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: