Буква П |
пожелая - пожелаеш, мин. св. пожелах, мин. прич. пожелал, св. — вж. пожелавам. |
пожена - поженеш, мин. св. поженах, мин. прич. поженал, св. — вж. поженвам. |
поженвам - поженваш, несв. и пожена, св. Пожънвам. |
пожертвам - пожертваш, св.; какво/ кого. Жертвам в името на някаква цел. |
пожертвование - мн. пожертвования, ср. Обикн. мн. Пари, дадени за благотворителни цели. |
пожертвователен - пожертвователна, пожертвователно, мн. пожертвователни, прил. Който е способен и готов на жертви. |
пожертвувам - пожертвуваш, св. Пожертвам. |
пожертвувание - мн. пожертвувания, ср. Пожертвование. |
пожертвувателен - пожертвувателна, пожертвувателно, мн. пожертвувателни, прил. Пожертвователен. |
поживея - поживееш, мин. св. поживях, мин. прич. поживял, св. — вж. поживявам. |
поживя - поживиш, мин. св. поживих, мин. прич. поживил, св. — вж. поживям. |
поживявам - поживяваш, несв. и поживея, св. 1. Живея кратко време някъде. 2. Разг. Живея без ограничения, весело. Ще си поживея, пък после ще ... |
поживям - поживяш, несв. и поживя, св.; кого. Запазвам на някого живота. Да те поживи Господ. |
пожизнен - пожизнена, пожизнено, мн. пожизнени, прил. Който ще се реализира до края на живота на някого. Пожизнена рента. |
пожълтея - пожълтееш, мин. св. пожълтях, мин. прич. пожълтял, св. — вж. пожълтявам. |
пожълтявам - пожълтяваш, несв. и пожълтея, св. Ставам жълт. |
пожъна - пожънеш, мин. св. пожънах, мин. прич. пожънал, св. — вж. пожънвам. |
пожънвам - пожънваш, несв. и пожъна, св.; какво. 1. Орязвам със сърп житните класове; ожънвам. 2. Прен. Получавам, постигам. Пожънвам успехи.... |
поза - мн. пози, ж. 1. Определено положение на тялото (за снимка и др.). 2. Прен. Неискрено поведение; преструвка. Всичко у него е поза. |
позволение - мн. позволения, ср. Позволяване, съгласие, разрешение. Искам позволение. |
позволително - мн. позволителни, ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително. |
позволя - позволиш, мин. св. позволих, мин. прич. позволил, св. — вж. позволявам. |
позволявам - позволяваш, несв. и позволя, св. 1. На кого. Давам право, възможност на някого да извърши нещо; разрешавам. 2. Давам възможност да... |
позвъня - позвъниш, мин. св. позвъних, мин. прич. позвънил, св. — вж. позвънявам. |
позвънявам - позвъняваш, несв. и позвъня, св. Звъня кратко време. |
поздрав - мн. поздрави, (два) поздрава, м. 1. Пожелание по повод на някакъв празник или щастливо събитие; поздравление. 2. Готова фраза, жес... |
поздравление - мн. поздравления, ср. Пожелание по повод на някакъв празник; приветствие, поздрав. |
поздравя - поздравиш, мин. св. поздравих, мин. прич. поздравил, св. — вж. поздравявам. |
поздравявам - поздравяваш, несв. и поздравя, св. 1. Изказвам готова фраза или правя жест в знак на уважение. Поздравявам с “добър ден”. 2. Кого.... |
позеленея - позеленееш, мин. св. позеленях, мин. прич. позеленял, св. — вж. позеленявам. |
позеленявам - позеленяваш, несв. и позеленея, св. 1. Ставам зелен. Гората позеленя. 2. Прен. Променям цвета на лицето си от някакво отрицателно ... |
поземлен - поземлена, поземлено, мн. поземлени, прил. Който е свързан с ползването, разпределението на земята. Поземлена реформа. Поземлена к... |
позив - мн. позиви, (два) позива, м. 1. Призоваване, повик, зов. Позив за човеколюбив. 2. Остар. Малки листове с напечатани призиви, лозун... |
позирам - позираш, несв. и св. 1. Заемам определена поза и стоя известно време така при снимка или когато ме рисуват. 2. Прен. Пренебр. Прес... |
позитив - мн. позитиви, (два) позитива, м. Във фотографията — реално изображение на снимания обект върху лента, хартия. |
позитивен - позитивна, позитивно, мн. позитивни, прил. 1. Положителен, истински. 2. Основан на реално съществуващи факти. Позитивни науки. 3. ... |
позитивизъм - само ед. 1. Спец. Философско течение през XIX и XX в., което поставя в основите на знанието сетивните данни, опита като сбор от въ... |
позитивист - мн. позитивисти, м. Привърженик на позитивизма. |
позитивистка - мн. позитивистки, ж. Жена позитивист. |
позиционен - позиционна, позиционно, мн. позиционни, прил. Който е свързан с определена позиция; статичен. • Позиционна война. Война, която дъл... |