Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
подгоня - подгониш, мин. св. подгоних, мин. прич. подгонил, св. — вж. подгонвам.
подготвен - подготвена, подготвено, мн. подготвени, прил. Който има подготовка; приготвен, обучен.
подготвителен - подготвителна, подготвително, мн. подготвителни, прил. Който е предназначен за подготовка. Подготвителен период. Подготвителен кла...
подготвя - подготвиш, мин. св. подготвих, мин. прич. подготвил, св. — вж. подготвям.
подготвям - подготвяш, несв. и подготвя, св. 1. Какво/кого. Правя да стане готов. Подготвям доклада си. Подготвям реч. Подготвям го за изпит. ...
подготовка - мн. подготовки, ж. 1. Само ед. Подготвяне. 2. Знания, придобити умения в определена област; квалификация.
подградя - подградиш, мин. св. подградих, мин. прич. подградил, св. — вж. подграждам.
подграждам - подграждаш, несв. и подградя, св.; какво. Разг. Правя зид под постройка, за да се подсили.
подгрея - подгрееш, мин. св. подгрях и подгреях, мин. прич. подгрял и подгреял, св. - вж. подгрявам.
подгрявам - подгряваш, несв. и подгрея, св.; какво. Правя да стане по-топъл (обикн. ядене).
подгъв - мн. подгъви, (два) подгъва, м. Загънат навътре и подшит край на дреха, покривка, завеса и др.
подгъвам - подгъваш, несв. и подгъна, св.; какво. 1. Правя подгъв. 2. Свивам, сгъвам, прегъвам. Подгъвам страницата.
подгъна - подгънеш, мин. св. подгънах, мин. прич. подгънал, св. — вж. подгъвам.
поддавам се - поддаваш се, несв. и поддам се, св. 1. На какво. Отстъпвам, не оказвам съпротива, предавам се. 2. Изпадам под влияние. 3. Не издър...
поддам се - поддадеш се, мин. св. поддадох се, мин. прич. поддал се, св. — вж. поддавам се.
поддръжка - само ед. 1. Присъединяване към определено становище; подкрепа, съдействие. 2. Поддържане в добро състояние.
поддръжник - мн. поддръжници, м. Човек, който поддържа някого или нещо (във 2 и 4 знач.).
поддържам - поддържаш, несв. 1. Какво/кого. Подпирам, крепя да не падне. Колоните поддържат сградата. 2. Кого/какво. Оказвам подкрепа, поддръж...
подезичен - подезична, подезично, мн. подезични, прил. Който се намира под езика.
подействам - подействаш, св.; на какво/на кого. Започвам да действам; въздействам, повлиявам.
подействувам - подействуваш, св. Подействам.
поделение - мн. поделения, ср. 1. Спец. Войскова част, по-голяма от полк. 2. Подразделение, клон, сектор.
поделя - поделиш, мин. св. поделих, мин. прич. поделил, св. — вж. поделям.
поделям - поделяш, несв. и поделя, св.; какво. Разделям на части; правя на дялове.
подем - само ед. Възход, развой, напредък.
подема - подемеш, мин. св. подех, мин. прич. подел, св. — вж. подемам.
подемам - подемаш, несв. и подема, св.; какво. 1. Подхващам нещо, което трябва да се повдигне; издигам. 2. Продължавам нещо започнато. Подем...
подемен - подемна, подемно, мн. подемни, прил. Предназначен да повдига, да подема. Подемен кран.
подемник - мн. подемници, (два) подемника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор.
подзаглавие - мн. подзаглавия, ср. Второ, уточняващо заглавие на книга, филм и др.
подзема - подземеш, мин. св. подзех, мин. прич. подзел, св. — вж. подземам.
подземам - подземаш, несв. и подзема, св. 1. Какво. Започвам да правя нещо. Подзе песента. 2. Разг. Кого. Шегувам се, подигравам се, присмива...
подземен - подземна, подземно, мн. подземни, прил. 1. Който се намира под повърхността на земята. 2. Който става под повърхността на земята. ...
подземие - мн. подземия, ср. 1. Част от постройка, която е под повърхността на земята. 2. Скривалище, ход, затвор под земята.
подзидам - подзидаш, св. — вж. подзиждам.
подзиждам - подзиждаш, несв. и подзидам, св.; какво. Строя зид откъм долната страна на нещо, за да го укрепя.
подивея - подивееш, мин. св. подивях, мин. прич. подивял, св. — вж. подивявам.
подивявам - подивяваш, несв. и подивея, св. 1. Ставам като див. Подивяло животно. Откъсна се от хората и подивя. 2. Разг. Раста буйно. Цветето...
подигравам - подиграваш, несв. и подиграя, св.; кого. Излагам на присмех; присмивам се. - подигравам се/подиграя се. С кого. Подигравам някого;...
подигравателен - подигравателна, подигравателно, мн. подигравателни, прил. Който съдържа или изразява подигравка. Подигравателен жест.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: