| Буква П |
|---|
| приритам - пририташ, св. — вж. приритвам. |
| приритвам - приритваш, несв. и приритам, св. 1. Внезапно започвам да ритам, но за кратко време. 2. Прен. Разг. Примирам, умирам. • Не съм прир... |
| природа - само ед. 1. Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност. Жива и нежива природа. 2. Основно съзидателн... |
| природознание - само ед. Наука, която изучава природата от всички аспекти; естествозна-ние. |
| природоизпитател - природоизпитателят, природоизпитателя, мн. природоизпитатели, м. Човек, който изучава природата. |
| природя - природиш, мин. св. природих, мин. прич. природил, св. — вж. прираждам. |
| прироси - мин. св. прироси, мин. прич. приросило, св. — вж. приросява. |
| приросява - несв. и прироси, св.; безл. Внезапно започва леко да роси, но за кратко време. |
| присад - мн. присади, (два) присада, м. 1. Вид едра сочна круша. 2. Присадено овощно дърво. |
| присадка - мн. присадки, ж. Част от растение, която се присажда на друго растение. |
| присадя - присадиш, мин. се. присадих, мин. прич. присадил, се. — еж. присаждам. |
| присаждам - присаждаш, несв. и присадя, св.; какво. 1. Поставям част от растение върху друго растение, за да продължи да расте там. 2. Поставя... |
| присвоя - присвоиш, мин. св. присвоих, мин. прич. присвоил, св. — вж. присвоявам. |
| присвоявам - рисвояваш, несв. и присвоя, св.; какво. Самоволно, незаконно вземам нещо за себе си, правя го своя собственост; обсебвам, крада. П... |
| присегна - присегнеш, мин. св. присегнах, мин. прич. присегнал, св. - вж. присягам. |
| приседна - приседнеш, мин. св. приседнах, мин. прич. приседнал, св. — вж. присядам. |
| прискърбен - прискърбна, прискърбно, мн. прискърбни, прил. Който изпитва прискърбие; печален. |
| прискърбие - само ед. Много силна скръб, печал. Съобщавам с прискърбие. |
| присламча се - присламчиш се, мин. св. присламчих се, мин. прич. присламчил се, св. — вж. присламчвам се. |
| присламчвам се - присламчваш се, несв. и присламча се, св.; към какво/към кого. Присъединявам се, без да съм желан. |
| присланям се - присланяш се, несв. Прислонявам се. |
| прислоня се - прислониш се, мин. св. прислоних се, мин. прич. прислонил се, св. — вж. прислонявам се. |
| прислонявам се - прислоняваш се, несв. и прислоня се, св. Доближавам се плътно до нещо, за да се скрия. |
| прислуга - само ед. 1. Група от хора, които при-служват; слуги, прислужници. 2. Прислужване. |
| прислужвам - прислужваш, несв. Изпълнявам дейност на слуга, прислужник. |
| прислужник - мн. прислужници, м. Лице, чиято работа е да обслужва домакинството в частен дом или да чисти, мете в учреждение, предприятие. |
| прислужница - мн. прислужници, ж. Жена прислужник. |
| прислужничка - мн. прислужнички, ж. Прислужница. |
| присмех - само ед. Насмешка, подигравка. |
| присмехулен - присмехулна, присмехулно, мн. присмехулни, прил. Който съдържа присмех. |
| присмехулка - мн. присмехулки, ж. Присмехулница. |
| присмехулко - мн. присмехулковци, м. Присмехулник. |
| присмехулник - мн. присмехулници, м. Човек, който се присмива. |
| присмехулница - мн. присмехулници, ж. Жена присмехулник. |
| присмехулничка - мн. присмехулнички, ж. Присмехулница. |
| присмея се - присмееш се, мин. св. присмях се, мин. прич. присмял се, св. — вж. присмивам се. |
| присмивам се - присмиваш се, несв. и присмея се, св. Надсмивам се над качествата на някого; подигравам се. |
| присмивка - мн. присмивки, ж. Присмех, подигравка. |
| присое - само ед. Присой. |
| присой - присоят, присоя, мн. присои, (два) присоя, м. Слънчево място. // прил. присоен, присойна, присойно, мн. присойни. |