| Буква П |
|---|
| премина - преминеш, мин. св. преминах, мин. прич. преминал, св. — вж. преминавам. |
| преминавам - преминаваш, несв. и премина, св. 1. Какво, през какво. Минавам, движа се през нещо; прекосявам. Преминавам (през) реката. Преминав... |
| премирам - премираш, несв. и премра, св. Става ми лошо от силно страдание или страх; премалявам, припадам. |
| премисля - премислиш, мин. св. премислих, мин. прич. премислил, св. — вж. премислям. |
| премислям - премисляш, несв. и премисля, св. Обмислям задълбочено, като допускам различни възможности. Премислям какво да кажа. Трябва да прем... |
| премитам - премиташ, несв. и премета, св.; какво. 1. Мета повторно, отново. 2. С метене изчиствам. |
| премия - мн. премии, ж. 1. Награда за прояви, постижения в някоя област. 2. Допълнително възнаграждение в предприятие, учреждение. 3. Парич... |
| премного - нареч. Прекалено много. |
| премра - премреш, мин. св. премрях, мин. прич. премрял, св. — вж. премирам. |
| премрежа - премрежиш, мин. св. премрежих, мин. прич. премрежил, св. — вж. премрежвам. |
| премрежва ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се несв. и премрежи ми се, св.; безл. Започвам да виждам неясно. Премрежи ми се пред очите. |
| премрежвам - премрежваш, несв. и премрежа, св. Замъглявам (очи, поглед), та се вижда неясно, като през мрежа. Премрежвам очи. — премрежвам се/п... |
| премрежи ми се - мин. св. премрежи ми се, мин. прич. премрежило ми се, св. — вж. премрежва ми се. |
| премръзвам - премръзваш, несв. и премръзна, св. Мръзна много, та измръзвам. |
| премръзна - премръзнеш, мин. св. премръзнах, мин. прич. премръзнал, св. — вж. премръзвам. |
| премъдрост - премъдростта, само ед., ж. Най-голяма мъдрост. |
| премъквам - премъкваш, несв. и премъкна, св.; какво. Мъкна от едно място на друго. |
| премъкна - премъкнеш, мин. св. премъкнах, мин. прич. премъкнал, св. - вж. премъквам. |
| премълча - премълчиш, мин. св. премълчах, мин. прич. премълчал, св. — вж. премълчавам. |
| премълчавам - премълчаваш, несв. и премълча, св. 1. Мълча, не отговарям, когато ме предизвикват. 2. Какво, за какво. Мълча по определен въпрос; ... |
| премяна - мн. премени, ж. Дрехи — най-често нови. |
| премятам - премяташ, несв. и преметна, св. 1. Какво. Мятам през нещо, над нещо. Премятам дрехата през оградата. Премятам крак върху крак. 2. ... |
| пренаема - пренаемеш, мин. св. пренаех, мин. прич. пренаел, св. — вж. пренаемам. |
| пренаемам - пренаемаш, несв. и пренаема, св.; какво/кого. 1. Наемам от друг наемател. 2. Наемам отново, повторно веднага след изтичане на угов... |
| преназнача - преназначиш, мин. св. преназначих, мин. прич. преназначил, св. — вж. преназначавам . |
| преназначавам - преназначаваш, несв. и преназнача, св.; кого. 1. Назначавам отново на същата длъжност. 2. Назначавам на нова длъжност. |
| пренапрежение - само ед. Много силно напрежение (в 1 знач.). |
| пренаселен - пренаселена, пренаселено, мн. пренаселени, прил. Който е прекалено населен; свръхнаселен. // същ. пренаселеност, пренаселеността, ... |
| пренасям - пренасяш, несв. и пренеса, св. 1. Кого/ какво. Нося през нещо. Пренасям през огъня. 2. Какво/кого. Нося от едно място на друго. Пр... |
| пренебрегвам - пренебрегваш, несв. и пренебрегна, св.; какво/ кого. Проявявам пренебрежение. Пренебрегвам съвет. Пренебрегвам приятеля си. |
| пренебрегна - пренебрегнеш, мин. св. пренебрегнах, мин. прич. пренебрегнал, св. — вж. пренебрегвам. |
| пренебрежение - само ед. 1. Липса на внимание към някого или към нещо; незачитане. 2. Високомерно отношение към някого, липса на уважение. |
| пренебрежителен - пренебрежителна, пренебрежително, мн. пренебрежителни, прил. Който е изпълнен с пренебрежение. Пренебрежителен поглед. // същ. пре... |
| пренеса - пренесеш, мин. св. пренесох, мин. прич. пренесъл, св. — вж. пренасям. |
| прение - мн. прения, ср. Остар. Спор, разискване, дебати. |
| преноменирам - преномерираш, несв. и св.; какво. Номерирам отново. |
| пренос - само ед. 1. Пренасяне от едно място на друго. Пренос-превоз. 2. Сбор в счетоводството, който се презаписва от една страница на дру... |
| преносвач - мн. преносвачи, м. Човек, който прави пренос (в 1 знач.); носач. |
| преносвачка - мн. преносвачки, ж. Жена преносвач. |
| преносен - преносна, преносно, мн. преносни, прил. Спец. Който изхожда от основното значение на думата, но се отклонява от него, като се прен... |