Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
пуздрав - пуздрава, пуздраво, мн. пуздрави, прил. Мършав, без тлъстина. Пуздраво месо.
пуйка - мн. пуйки, ж. Едра домашна птица с пъстро оперение и дълга опашка. Пълнена пуйка. // прил. пуйчи, пуйча, пуйче и пуйчо, мн. пуйчи.
пук - междум. Имитира шум от пукане.
пукал - мн. пукали, (два) пукала, м. Диал. Бухал. • Гледам като пукал. Гледам опулено.
пукало - мн. пукала, ср. 1. Вид решето за пукане на пуканки. 2. Остар. Топ.
пукам - пукаш, несв. 1. Какво. Правя процеп, пукнатина в нещо. Пукам чаша. Пукам си главата. 2. Разг. Какво. Загрявам царевица, за да напр...
пуканка - мн. пуканки, ж. Обикн. мн. Силно загрети в малко мазнина до разпукване царевични зърна, предназначени за ядене.
пуквам - пукваш, несв. и пукна, св. 1. Пукам поединично, еднократно (в 1,4, 5 и 6 знач.). 2. Прен. Грубо. Умирам; псовисвам. Вчера пукна и ...
пукнатина - мн. пукнатини, ж. Линия (отвор), която нарушава целостта на твърд предмет, предизвикана от удар, свиване или разширяване и др.; це...
пукница - само ед. Разг. Грубо. Епитет за ракия.
пукот - само ед. Шум от пукане.
пукотевица - само ед. Голям шум от повтарящи се гърмежи или от друго пукане.
пул - пулът, пула, мн. пулове, (два) пула, м. 1. Остар. Голямо кръгло и плоско копче или пластинка за украса. 2. Кръгло и плоско приспос...
пулверизатор - мн. пулверизатори, (два) пулверизатора, м. Приспособление за разпръскване на течност или прах под силно въздушно налягане. Парфюм ...
пуле - мн. пулета, ср. Разг. Малкото на магаре.
пулест - пулеста, пулесто, мн. пулести, прил. Разг. Който има опулени очи.
пуловер - мн. пуловери, (два) пуловера, м. Плетена дреха за горната част на тялото без яка, която се носи обикновено върху блуза или върху р...
пулп - пулпът, пулпа, мн. пулпове, (два) пулпа, м. 1. Спец. Химически обработени за предпазване от ферментация плодове. 2. Спец. Ситно см...
пулпа - мн. пулпи, ж. Спец. Централната част в зъбната кухина, в която има нерв, лимфатични и кръвоносни съдове.
пулпирам - пулпираш, несв. и св. Правя плодове на пулп.
пулс - пулсът, пулса, мн. пулсове, (два) пулса, м. 1. Спец. Ритмично разширяване на артериите като резултат от прилива на кръв след свив...
пулсар - мн. пулсари, (два) пулсара, м. Спец. Пулсиращ и периодично сменящ радиояркостта си точков източник на космическо радиоизлъчване.
пулсация - само ед. Пулсиране.
пулсирам - пулсираш, несв. и се. 1. За сърце, артерия — бия, туптя. 2. Прен. Излъчвам, съществувам, има ме. Пулсира живот.
пулт - пултът, пулта, мн. пултове, (два) пулта, м. 1. Поставка за нотни листове. 2. Маса или табло, снабдени с прибори за управление.
пуля се - пулиш се, мин. св. пулих се, мин. прич. пулил се, несв. Разг. Разтварям широко очи; ококорвам се.
пума - мн. пуми, ж. Хищник в Америка, подобен на котка, но по-голям.
пумпал - мн. пумпали, (два) пумпала, м. Детска играчка във вид на два съединени в широката си част конуса, която се завърта с помощта на ра...
пунгия - мн. пунгии, ж. Остар. Кожена торбичка с различно предназначение — за тютюн, за пра-хан и огниво, за пари и др.
пункт - пунктът, пункта, мн. пунктове, (два) пункта, м, 1. Определено място със специално предназначение. Наблюдателен пункт. Сборен пункт...
пунктир - мн пунктири, (два) пунктира, м. Линия от точки или от къси чертички с разстояние между тях.
пунктирам - пунктираш, несв. и св. 1. Очертавам пунктир. 2. Спец. Правя пункция.
пунктуален - пунктуална, пунктуално, мн. пунктуални, прил. Свръхточен.
пунктуация - само ед. Спец. Система от препинателни знаци и правила за употребата им. // прил. пунктуационен, пунктуационна, пунктуационно, мн....
пункция - мн. пункции, ж. Спец. Пробождане с куха игла в някоя част на тялото, за да се изтегли събрана течност или газове.
пунтирам - пунтираш, несв. и св.; кого. Имитирам, подражавам с цел да предизвикам смях.
пунш - пуншът, пунша, мн. пуншове, (два) пунша, м. Питие от ром или вино със захар, чай, лимон и др.
пура - мн. пури, ж. Дебела цигара, свита от цели тютюневи листа без обвивка. Кубински пури.
пургатив - само ед. Спец. Очистително лечебно средство. // прил. пургативен, пургативна, пургативно, мн. пургативни.
пуризъм - само ед. Спец. Борба за очистване на езика от излишни чужди думи.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: