| Буква П |
|---|
| проказа - само ед. Тежка кожна болест. |
| прокарам - прокараш, св. — вж. прокарвам. |
| прокарвам - прокарваш, несв. и прокарам, св. 1. Какво/кого. Карам през определено място. Прокарвам го през навалицата. 2. Какво. Правя, израбо... |
| прокисвам - прокисваш, несв. и прокисна, св. Само в трето лице. Развалям се при ферментация. Млякото прокисва. Тестото прокисва. |
| прокисна - прокиснеш, мин. св. прокиснах, мин. прич. прокиснал, св. — вж. прокисвам. |
| прокламация - мн. прокламации, ж. 1. Тържествено обръщение на правителството към народа. 2. Остар. Агитационен лист с политическо съдържание. |
| прокламирам - прокламираш, несв. и св.; какво. Провъзгласявам, оповестявам, обнародвам. |
| проклевам - проклеваш, несв. Проклинам. |
| проклет - проклета, проклето, мн. проклети, прил. 1. Когото са проклели; прокълнат. 2. Недобър, лош като характер или като поведение, проява... |
| проклетисвам - проклетисваш, несв.; кого/какво. Проклинам. |
| проклетия - мн. проклетии, ж. 1. Клетва, проклятие. 2. Нещастие, злина. 3. Само ед. Качество на проклет. Проклетията му няма граници. 4. Зъл, ... |
| проклетник - мн. проклетници, м. Проклет (във 2 знач.) човек. |
| проклетница - мн. проклетници, ж. Жена проклетник. |
| проклинам - проклинаш, несв. и прокълна, св.; кого/какво. Изричам клетва, проклятие на някого или нещо. Проклинам враговете. |
| проклятие - мн. проклятия, ср. 1. Ругателни или обидни думи, с които изразявам негодувание, осъждане. 2. Междум. Разг. Изразява крайно раздраз... |
| прокоба - мн. прокоби, ж. Предзнаменование, предсказание за беда; лоша поличба. |
| прокобвам - прокобваш, несв. Прокобявам. |
| прокобен - прокобна, прокобно, мн. прокобни, прил. Който прокобява, който вещае нещастие. Прокобен сън. |
| прокобник - мн. прокобници, м. Човек, който прокобява. |
| прокобница - мн. прокобници, ж. 1. Жена прокобник. 2. Епитет на кукувица. |
| прокобя - прокобиш, мин. св. прокобих, мин. прич. прокобил, св. — вж. прокобявам. |
| прокобявам - прокобяваш, несв. и прокобя, св. Вещая нещастия, беди. |
| проконтролирам - проконтролираш, несв. и св.; какво. Контролирам от начало до край. Проконтролирах изпълнението на задачата. |
| прокоп - мн. прокопи, (два) прокопа, м. Дълъг изкоп за отвеждане на вода; канал. |
| прокопавам - прокопаваш, несв. и прокопая, св.; какво. Правя отвор в земята или прокарвам нещо с копаене. Прокопавам тунел. |
| прокопая - прокопаеш, мин. св. прокопах, мин. прич. прокопал, св. — вж. прекопавам. |
| прокопсам - прокопсаш, св. — вж. прокопсвам. |
| прокопсаник - мн. прокопсаници, м, Разг. Ирон. Непрокопсаник, безделник, нехранимайко. |
| прокопсаница - мн. прокопсаници, ж. Жена прокопсаник. |
| прокопсвам - прокопсваш, несв. и прокопсам, св. Разг. Имам сполука, преуспявам. И той не е прокопсал. |
| прокопсия - само ед. Разг. Сполука, преуспяване. |
| прокрадвам - прокрадваш, несв. и прокрадна, св.; какво/кого. Прокарвам, промъквам крадешком, незабелязано. — прокрадвам се/прокрадна се. Минава... |
| прокрадна - прокраднеш, мин. св. прокраднах, мин. прич. прокраднал, св. — вж. прокрадвам. |
| прокуда - само ед. Прокуждане. |
| прокуден - прокудена, прокудено, мн. прокудени, прил. Който е принуден да живее далеч от близки и роден край; изгонен. |
| прокудя - прокудиш, мин. св. прокудих, мин. прич. прокудил, св. — вж. прокуждам. |
| прокуждам - прокуждаш, несв. и прокудя, св.; кого. Остар. Пропъждам, напъждам, изгонвам далеч от близки и от роден край. |
| прокуратор - мн. прокуратори, м. Истор. В древния Рим — управител на императорски земи, който събира данъци. Прокураторът Понтий Пилат. |
| прокуратура - само ед. 1. Орган на държавната власт, който осигурява правилното прилагане на законите и наказването на престъпниците. 2. Всички ... |
| прокурор - мн. прокурори, м. 1. Държавен служител, който следи за правилното прилагане на законите. 2. Държавен обвинител в съдебен процес. /... |