Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
промоцирам - промоцираш, несв. и св. Правя промоция.
промоция - само ед. Даване по тържествен официален начин на научна степен или на някаква титла.
промуша - промушиш, мин. св. промуших, мин. прич. промушил, св. — вж. промушвам.
промушвам - промушваш, несв. и промуша, св. 1. Кого/какво. Пробождам. 2. Какво. Прокарвам, като мушкам. Промушвам конец през игла. — промушвам...
промъквам - промъкваш, несв. и промъкна, св.; какво/кого. 1. С мъкнене прекарвам през нещо. Промъкнах торба в пещерата. 2. Скришом превеждам, ...
промъкна - промъкнеш, мин. св. промъкнах, мин. прич. промъкнал, св. — вж. промъквам.
промълвя - промълвиш, мин. св. промълвих, мин. прич. промълвил, св. — вж. промълвявам.
промълвявам - промълвяваш, несв. и промълвя, св.; какво. Започвам да мълвя тихо, едва-едва; прошепвам.
промяна - мн. промени, ж. Изменение към нещо ново, различно, както и резултатът от това изменение; смяна, замяна. Промяна на дрехите. Промян...
пронижа - пронижеш, мин. св. пронизах, мин. прич. пронизал, св. - вж. пронизвам.
пронизвам - пронизваш, несв. и пронижа, св.; кого/какво. 1. Правя тесен и дълъг отвор в тяло или в предмет с помощта на острие, стрела или огн...
пронизителен - пронизителна, пронизително, мн. пронизителни, прил. Който пронизва слуха; проглушителен, остър. Пронизителен смях.
прониквам - проникваш, несв. и проникна, св. 1. Преминавам през някаква преграда, препятствие, за да вляза в нещо или за да го достигна. Прони...
проникна - проникнеш, мин. св. проникнах, мин. прич. проникнал, св. — вж. прониквам.
проникновен - проникновена, проникновено, мн. проникновени, прил. 1. Който прониква дълбоко в душата на човек; задушевен. Проникновена песен. 2....
проницаем - проницаема, проницаемо, мн. проницаеми, прил. През който може да се проникне; пропусклив. // същ. проницаемост, проницаемостта, ж.
проницателен - проницателна, проницателно, мн. проницателни, прил. Който прониква дълбоко в душата на човек или в същността на нещата; наблюдател...
прононсиран - прононсирана, прононсирано, мн. прононсирани, прил. Който е афиширал, показал е ясно политическите си или други убеждения; отявлен...
пропаганда - само ед. Разпространяване и разясняване на идеи, учения, знания с цел да се привлекат симпатизанти. // прил. пропаганден, пропаган...
пропагандатор - мн. пропагандатори, м. Човек, който се занимава с пропаганда; пропагандист. // прил. пропагандаторски, пропагандаторска, пропаганд...
пропагандаторка - мн. пропагандаторки, ж. Жена пропагандатор.
пропагандирам - пропагандираш, несв. и св. Правя пропаганда.
пропагандист - мн. пропагандисти, м. Пропагандатор.
пропагандистка - мн. пропагандистки, ж. Жена пропагандист.
пропадам - пропадаш, несв. и пропадна, св. 1. Падам надолу през отвор. Кракът ми пропада в дупка. 2. Затъвам. Пропадам в тресавище. 3. Изгубв...
пропадна - пропаднеш, мин. св. пропаднах, мин. прич. пропаднал, св. — вж. пропадам.
пропаст - пропастта, мн. пропасти, ж. 1. Голяма, почти отвесна яма под скала (обикн. в планина); бездна. 2. Прен. Голямо разминаване, различ...
пропедевтика - само ед. Спец. Предварителен елементарен курс, въвеждащ в някоя наука; увод. // прил. пропедевтичен, пропедевтична, пропедевтично,...
пропивам - пропиваш, несв. и пропия, св.; какво. 1. Започвам да пия. Пропивам кафе. 2. Изразходвам средства за алкохол. Пропивам наследство....
пропилея - пропилееш, мин. св. пропилях, мин. прич. пропилял, св. — вж. пропилявам.
пропилявам - пропиляваш, несв. и пропилея, св.; какво. Пилея изцяло; разпилявам, разхищавам, прахосвам. Пропилявам пари. Пропилявам време.
прописвам - прописваш, несв. и пропиша, св. 1. Научавам се да пиша, започвам да пиша. 2. Разг. Започвам да пиша литература (обикн. стихове).
пропиша - пропишеш, мин. св. прописах, мин. прич. прописал, св. — вж. прописвам.
пропищя - пропищиш, мин. св. пропищях, мин. прич. пропищял, св. — вж. пропищявам.
пропищявам - пропищяваш, несв. и пропищя, св. 1. Започвам да пищя. 2. Прен. Оплаквам се, роптая.
пропия - пропиеш, мин. св. пропих, мин. прич. пропил, св. — вж. пропивам.
проплаквам - проплакваш, несв. и проплача, св. 1. Плача периодично, с прекъсвания. Бебето проплаква в съня си. 2. Оплаквам се от нещо, обикн. с...
проплача - проплачеш, мин. св. проплаках, мин. прич. проплакал, св. — вж. проплаквам.
проповед - проповедта, мн. проповеди, ж. 1. Спец. Реч с религиозно-нравоучително съдържание. 2. Прен. Устен или писмен текст, с който се раз...
проповедник - мн. проповедници, м. Човек, който проповядва. // прил. проповеднически, проповедническа, проповедническо, мн. проповеднически.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: