| Буква П |
|---|
| прозирам - прозираш, несв. и прозра, св. 1. Какво. Виждам слабо, частично през някаква преграда. 2. Прен. Мислено предвиждам, прогнозирам. Пр... |
| прозирен - прозирна, прозирно, мн. прозирни, прил. През който могат да се видят предметите; прозрачен. |
| прозорец - мн. прозорци, (два) прозореца, м. 1. Отвор в стена на сграда, през който може да влиза светлина и въздух, и рамка със стъкло за за... |
| прозорлив - прозорлива, прозорливо, мн. прозорливи, прил. Който прозира, вижда напред нещата; проницателен. Прозорлив човек. // същ. прозорлив... |
| прозра - прозреш, мин. св. прозрях, мин. прич. прозрял, св. — вж. прозирам. |
| прозрачен - прозрачна, прозрачно, мн. прозрачни, прил. 1. Който позволява да се види през него. Прозрачна дреха. Прозрачен материал. 2. Чист, ... |
| прозрение - мн. прозрения, ср. Внезапно хрумване, осъзнаване на нещо, което до този момент не е разбрано. Осенява ме прозрение. |
| прозявам се - прозяваш се, несв. и прозея се и прозина се, св. Правя прозявка. Прозявам се от скука. |
| прозявка - мн. прозевки, ж. Широко, продължително и неконтролируемо отваряне на устата за поемане и изпускане на въздух, особено при нужда от... |
| проигравам - проиграваш, несв. и проиграя, св. 1. Започвам да играя; заигравам. 2. Какво. Загубвам нещо при игра или при възможност. Проиграва... |
| проиграя - проиграеш, мин. св. проиграх, мин. прич. проиграл, св. — вж. проигравам. |
| проигумен - мн. проигумени, м. Помощник на игумена в манастир. |
| произведа - произведеш, мин. св. произведох, мин. прич. произвел, св. — вж. произвеждам. |
| произведение - мн. произведения, ср. 1. Продукт на физическа или умствена дейност. Тестено произведение. Литературно произведение. 2. Спец. В мат... |
| произвеждам - произвеждаш, несв. и произведа, св. 1. Какво. Давам продукция. Произвеждам кашкавал. Произвеждам мляко. 2. Спец. Кого. Повишавам в... |
| производен - производна, производно, мн. производни, прил. Образуван от друг; не първичен. Производна величина. Производни думи. // същ. произв... |
| производител - производителят, производителя, мн. производители, м. Човек, който произвежда материални блага. |
| производителен - производителна, производително, мн. производителни, прил. Който произвежда, който дава явни резултати; продуктивен, резултативен, ... |
| производителка - мн. производителки, ж. Жена производител. |
| производственик - мн. производственици, м. Работник в материалното производство. |
| производственичка - мн. производственички, ж. Жена производственик. |
| производство - обикн. ед. 1. Произвеждане (в 1 и 2 знач.). 2. Процес на създаване на материални блага. Хранително производство. 3. Резултатите от... |
| произвол - само ед. Своеволие, самовластие, беззаконие. |
| произволен - производна, произволно, мн. произволни, прил. 1. Който не е ограничаван от нищо и от никого. Произволна заповед. Произволни числа.... |
| произволнича - произволничиш, мин. св. произволничих, мин. прич. произволничил, несв. Върша произвол; своеволнича. |
| произлизам - произлизаш, несв. и произляза, св.; от какво/от кого. Водя началото си от нещо; произхождам. |
| произляза - произлезеш, мин. св. произлязох, мин. прич. произлязъл, св. — вж. произлизам. |
| произнасям - произнасяш, несв. и произнеса, св.; какво. Изричам, казвам, изговарям отделни звукове, думи или цял текст. Произнасям слово. Не мо... |
| произнеса - произнесеш, мин. св. произнесох, мин. прич. произнесъл, св. — вж. произнасям. |
| произношение - мн. произношения, ср. 1. Произнасяне. 2. Начин на произнасяне. Лошо произношение. |
| произтека - произтечеш, мин. св. произтекох, мин. прич. произтекъл, св. — вж. произтичам. |
| произтичам - произтичаш, несв. и произтека, св. 1. Произхождам, произлизам. 2. Възниквам вследствие на, дължа се на. Слабите резултати произтич... |
| произход - само ед. 1. Принадлежност по рождение към някаква група; потекло, род, начало. Национален произход. Социален произход. 2. Поставян... |
| произхождам - произхождаш, несв. 1. От какво, от къде. Водя началото си, произхода си, потеклото си. Произхождам от учителско семейство. Произхо... |
| произхождение - само ед. Остар. Произход. |
| произшествие - мн. произшествия, ср. Случка, събитие, което нарушава нормалния, спокойния ход на нещата; инцидент, нещастие. Транспортно произшес... |
| пройдоха - само ед. Пренебр. Безделник, хаймана. |
| прокажен - прокажена, прокажено, мн. прокажени, прил. Който е болен от проказа. |
| прокаженик - мн. прокаженици, м. Човек, болен от проказа. |
| прокаженица - мн. прокаженици, ж. Жена прокаженик. |