последна, последно, мн. последни, прил. 1.
Който е най-отзад, най-накрая,
след който няма друг. Последен ден на лятото. Последно изказване. Последна дума. 2. Който е от най-близкото (предшестващо) време; нов, скорошен. Последна кореспонденция. Последна мода. През последните години. 3. Прен. Разг. Най-незначителен, най-долен, най-лош, краен. Последен идиот. Последен просяк. Последен голтак. 4. Като същ. Този, който е посочен, споменат наскоро или непосредствено преди това. Селянинът стоеше и не знаеше какво да направи, но видя един свой приятел, който разговаряше с някакъв мъж, и последният го заведе до гарата. 5. Като същ. За обобщено назоваване на току-що изказана мисъл, факт и др. Последното не го включвайте в протокола.